За четенето

  • 43 053
  • 757
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 14 922
Ще дойдат времена обаче, когато няма да има хора, знаещи за оригиналите.
Но тези след тях ще узнаят... Така "Тютюн" е била цензурирана,но днес е достъпен оригиналът...

# 646
  • Мнения: 4 683
Изобщо не става дума за достъпност, може всичко да е на една ръка разстояние, но когато съзнанието е вече промито, никой дори да не сеща за него.

# 647
  • София
  • Мнения: 1 452
Аз затова пазя всички детски книжки на децата, не се знае когато им се родят деца на какви глупости ще ги учат тогава.

# 648
  • Мнения: 11 784
Това поставя един много важен въпрос- как да научим децата си да четат повече, но и да проявяват критично мислене.

Това май си е за цяла една отделна тема въпрос…

# 649
  • Мнения: 6 056
Тези дни точно чета "Да отгледаш читател". Напредвам бавничко, но ще споделя, ако ми направи впечатление нещо в тази насока.

# 650
  • Мнения: 11 784
А, тази книга поваря едно и също (през всички глави)- по-малко електронни устройства. И препоръчват съвместно четене с децата, поне това съм запомнила.

# 651
  • Мнения: 2 249
Който иска да възпита мислещи деца, трябва да е готов за активно родителско участие в обучителния процес. Ако се лежи на кълката "ми те нали ходят на занималня", после идва ред на "нищо не им е интересно, мързи ги да мислят". В крайна сметка целта на училището не е да създава маса от будни и критично мислещи хора, а точно обратното.

# 652
  • Мнения: 11 784
Опасявам се, че именно училището може да създаде с програмата за задължително четене обратен ефект в евентуално желаещия да чете млад читател - ако не е добре съобразена с възрастта поставената цел и задача (няма да конкретизирам примери, но имам такива от близки/познати, с потенциално обратен ефект при не добре съобразената книга).
Но и само с едната забрана на телефони и съвместно четене се съмнявам, че е достатъчно като съвет, трябва да се предизвика по някакъв начин интерес в четящия. И то същевременно без да се случва конфронтация със задължителния материал, за който трябва да се намери удачна форма да бъде (въз)приеман.

# 653
  • Мнения: 2 249
Програмата по литерарура няма нищо общо с четенето за удоволствие и обича ли човек книгите, никое изучавано произведение в училище няма да го спре да чете преди сън, каквото му е интересно. Просто ги мързи, а на родителите им е удобно системата да е виновна.

# 654
  • Мнения: 11 784
Невропсихологоята за деца твърди, че развитието на детския мозък има специфики, надявам се програмата да е съобразена с тях.

# 655
  • Мнения: 6 056
Тъй си е - ако четенето се вижда само като задължение за училище не става. Книгите, които са ни били в задълцителната програма и са ми харесвали съм си ги прочела с кеф. Тези, които не са ми допаднали съм си ги пуснала покрай очите. Та да - задължителната литература няма да спре четящо дете, но трудно ще накара нечетящо да започне. Но съм имала подкрепата на родителите ми да ми се препоръчват книги от личната ни библиотека в замяна. Пък брадъра не чете, а родителите ни и достъпа до книжки е бил еднакъв Simple Smile

# 656
  • Пловдив
  • Мнения: 16 680
Четенето е до човек, не до личен пример. В моето семейство любовта към книгите според мен е закърмен от майка ми. При мъжа ми свекъра чете, свекървата и мъжът ми не барват книга, а не е като да нямат достъп до такива / надиплила съм поне 50 книги, различен жанр/.
Сигурно 90% от заложения в учебния материал не съм го прочела, включително и книги, които "всеки трябва да прочете". За изпитвания едно време прочитах различни теми по дадени произведения и с фантазия сядах и самата аз пишех по тема зададена в класната стая.

# 657
  • Мнения: 2 249
Програмата в училище със сигурност е съобразена с развитието на детския мозък, все пак е изготвена от специалисти.
По-скоро проблем с четенето може да създаде родител, който има неадекватни представи за възможностите и интересите на детето си и го засипва с неподходящи книги. Ето тогава наистина може да го отврати от четенето за дълги периоди. Аз бях точно такова дете - отказващо да чете въобще, никой не можеше по никакъв начин да ме накара, нито с добро, нито с лошо. Докато един ден не открих "Вечната Амбър" и разбрах, че всъщност не мразя четенето, а само скапаните книги, които са ми пробутвали.

# 658
  • Мнения: 6 056
Програмата няма да е зле да се обновява от време на време. Те пипат само на малките - Кумчо Вълчо вече не е просто Кумчо Вълчо, ами е Кумчо Вълчо Моторист. Или нещо такова, гледах някаква читанка скоро.

Moже и да съм писала назад за тази случка, но се присетих Simple Smile Майка ми никога не ми е препоръчвала книга, която не ми е харесала. Основно ми е препоръчвала в тийн годините, де. Тя ми даде в ръцете "Баскервилското куче" и от тогава винаги ще предпочета добра детективска книга. Спомням си как се бях навила да чета "Името на розата", когато се появи вкъщи, заради описанието с разплитането на тайнствени убийства. Мама каза "Няма да ти хареса" и не съм си и помисляла да я чета Grinning

Та два от най-ясните ми детски спомени са за книгите на Артър Хейли на нощното ѝ шкафче и как чете "оная тухла с дребния шрифт" - "Шогун", за пореден път. Хващам се аз преди няколко години да го прочета тоя ми ти Шогун. Чета, чакам, чета, чакам - нищо. Ама хич. Ама изобщо не е моето. Виждаме се:
- Маме, четох Шугун. Много зле. Голяма скука. (не с тия думи, но в същия дух)
- А защо си се хванала да го четеш?
- Ми защото ти е една от любимите книги.
- Е, да съм ти казала, че ти я препоръчвам?!
Grinning Grinning Grinning

# 659
  • Мнения: 11 784
Според вас съобразно ли е е с възрастта на деца от осми клас да се дава да се чете Достоевски или на деца, едва научили се вече да четат,  след първи - “Пипи” - не адаптации, пълния текст? Ако говорим за изисквания към самия родител, когато той се сблъска с такива например от учител …

Впрочем тази тема ме подсети- добре бяха описани отношенията ученици-учители-родители в “За ваше собствено добро”, на Саманта Даунинг (основна тема, освен сюжета на самия трилър).

Последна редакция: вт, 28 мар 2023, 06:56 от fenyx

Общи условия

Активация на акаунт