Падат есенни листа, а мамите от 'Искам бебе' очакваме нашите слънца ! /тема 34/

Общо взето, както бях споменала и тук за прословутия 26 август, така бяхме казали и на нашата докторка. Тя май си беше решила, че много искаме подарък за годишнината и на 25ти ме извика на преглед уж да погледнела какво е положението с разкритието, уж имало нещо и ме извика пак на 26ти сутринта. Отидохме и пак ме прегледа и каза, че имам 2см и ако има нещо да й звъня. Каза и че уж нищо не била правила , само погледнала. И ме почнаха леки контракции, които се засилваха ама така и не услях да засеча, защото св сливаха. Чухме се и в 14:15 ме прие в спешния на Тина Киркова с багажа. От тук почна интересното. По време на прегледа за прием ми се спука мехура ? Сам ? Смисъл по време на прегледа от моята си аг (бях с избор на екип ). Разкритие 3см и поносими контракции. После клизма. Тук беше единствения забавен момент май. Седя си аз на Трона и една акушерка тропа на вратата ( явно се бавя според темпото зададено за клизма) и ме пита “Добре ли си, много си тиха ?” - викам “Благодаря” и тя почна да се смее. Явно са чакали заря като за нова година. Горе в предродилна стажантките се мъчиха са ми вземат кръв и ми спукаха вена. Пуснаха ми окситоцин с увеличение на всеки 15мин. След това застанаха всички акушерки до мен и при засилващите се контралции взеха за си говорят за торти кой какво ще яде и какво са почерпили днеска. Няма лошо, яжте пийте ...., Локото черпи ! Явно от многото окситоцин контракциите станаха доста болезнени и за два часа бях стигнала до 5см разкритие, а моята докторка само идваше да констатира какъв бетон била шийката ми и как такова нещо не била виждала. Демек не върви ич работата. Нека засилим окситоцина. И така, срам не срам, на 5см си поисках вече епидуралната. Викнаха анестезиоложка, дойде вещицата от Хензел и Гретел, явно вече работи в Тина Киркова. Вместо да ми обясни как да застана започна да ми вика в ухото и да ми се кара, че не разбирам от дума, да съм се стегнела, била съм дошла да раждам какво съм се оплаквала. Помолих ги да изчакат да ми мине контракцията преди да ме бодат. Нямало за кога да ме чакат. Е, супер ама аз мръднах. Ейй , няма такова навикване по мен. После разбрах, че са ми сложили спинална вместо епидурална. Караха ме да си държа кислородната маска на лицето, а аз им обяснявах, че ми е по-зле с нея и не мога да дишам. Те минат и ми я сложат пак. Накрая една стажатка установи, че тя бутилката с кислорода е спряна. Демек само се душа в маската. После при една от системите зверски започна да ме боли ръката и се поду. Казах на който мина, само една сестра мина и тя ме навика, че се лигавя. Накрая се видя в чудо с тая примадона раждаща и вика “айде само мир да има ще ти сложа абоката на другата ръка ама ние тука работим само с дясната” . Явно лявата още я няма в учебниците по анатомия ?! Моята лекарка мина, констатира как нищо ми няма и освен това тя такава шийка бетон не била виждала. Останах си сам самичка в родилна зала. Дет се вика, ако се задуша или получа тромб може и да не разберат Минаха още два часа и упойката свърши. Не можело повече да ми слагат ? Вече към 18ч някъде започнах да се моля за секцио,  защото болките бяха нетърпими, увеличаваха още окситоцина, а като виждах как върви разкритието на 7см и със спукани води, плюс два пъти овъртяно бебе около врата, мислех , че ненужно мв измъчват да чакам още преди да мв срежат. Но извеснъж пак останах сама. Взеха ми и телефона, уж пречил на тоновете на бебето ? Часове ММ не знаешв какво става с мен. Накрая усетих нещо като напъване ама нали съм сама. Викам, ся ако го изстрелям тука сама на пода кво ще го правя тва дете, да не висне на пъпната връв, пък нали и увито, яко бесило ще стане ! Мина една акушерка, викам “напъва ми се” . Тя, една заинтересована, впечетлена, вика “добре ще кажа на докторката” и изчезна. Викам, тва е , ще гриза пъпната връв сама. Ама след 10мин дойде докторката и така занапъвах по-уверено. Сравнително бързо мисля, че родих , но Нати не изплака веднаха заради увиването и я сложиха на кислород за малко. После започнаха да ме шият, нали нямам упойки и за сефте реално извиках. Чух последно, че докторката викаше на тая дето ме шиеше “виж виж спукан кръвоносен съд, бързо клампирай” и на анестезиоложката “пускай венозна” и край. Приспали са ме с пълна упойка. Родих в 21:40, а в 00:05 се събудих все още в родилна зала от опитите на различни хора да ме събудят, че да не качват в стая. Никой не ми каза какво е станало. Дойде педиатърка да ми каже , че Нати е била на палатка, но е добре. Само това чух, даже размерите не разбрах. Качиха ме в стая в 00:30 и на сутринта в 5:00 ме събудиха за тоалет. Това беше единствения тоалет за който ме “поканиха”. Следващите дни тактично ми се обясняваше, че другире майки сами си правели тоалета , демек, сеш се... .
На ММ докторката казала, че са ме приспали, “за да си почина, че съм се измъчила”.
През следващите дни не получих никаква подкрепа за кърмене. Напротив, носят адаптираното мляко на 3-4 часа , влизат, излизат и край. Аз не можех да се справя в началото и давах адаптираното със свито сърце, защото тя не спираше да се дере истерично и не знаех какво да правя. Ревеше и през нощта и накрая една от акушерките дойде ядосана , все едно аз не можех да си успокоя детето и предложи да я вземе при нея да я успокои. Аз вече бях отчаяна и се съгласих. След 3 часа ми я връща и вика “ма тя много серт бе, няма млъкван” Продължиха включвания на акушерки “ти с тва зърно няма как да кърмищ”. ММ купи протектори. Не става. Влиза друга “е ти с тва зърно няма как са не кърмиш” Над 5 пъти се изредиха да ми кажат “да не я учиш да заспива в теб” и какво ли не. Но реално, нищо полезно. Само потискане. Накрая, с помощ от приятелки и гледайки клипчета в ю туб и статии с картинки, успях да започна сама успешно кърмене и махнах изцяло АМ на четвъртия ден.
Храната не знам какво да я коментирам - две филии хляб с 2 триъгълни топени сиренца, хляб с масло, хляб, хляб, хляб и после искат и до тоалерна да си ходил. За какво ? Да няма забравен хляб и там ?
В последствие в деня на изписване, благодарение на мазилото “Терезиен ойл”, което ми беше предпосано да си мажа шева плюс спарването от превръзките, получих някаква алергична реакция там долу и буквално ревях от болка , ако мръдна и 2см. Моята аг викаше нищо ти няма, нали много искаше естествено раждане, така ще е. И така, на втория ден от изписването вечерта се принудихме с ММ и Нати в колата, да търся спешен кабинет като не исках да се връщам в тази болница или да се виждам с тази АГ. И отидох в Надежда едвам ходейки, върнаха ме. Да съм си ходила където съм раждала, нямало да ме прегледат ?! Звъннах във Вита и от там ми отказаха, но този път да речем, че бях по-настоятелна, та ме прегледаха. От там на кожен лекар на следващия ден , та най-накрая успях да си седна на Д-то. И сега, в последствие нали се оказа и че в МБ ми имам нова вътреболнична инфекция ! Нищо не ме зарадва повече , само да взема едни 900лв и да ги накъсам на парченца и да ги стъпча. Така ще са похарчени по-добре Добре, че минаха по допълнително здравно де , една идея по-малко прецакана се чувствам !
Но, важното е, че в крайна сметка Наталия е добре и всичката тази история е зад гърба ни!
Но като цяло раждането ми за мен беше предизвикано, а пълната упойка води до съмнения за правен кюретаж, като за всичко това липсват данни в епикризата...
Извинявам се за подробния разказ, опитах се да съм кратка ама пък и да уловя цялостната картина

аз света София не я харесвам по разни не свързани с АГ причини, ама сега съвсем