Чакаме с трепет и вълнение всяко ново ОКТОМВРИйско попълнение - Тема 17

kalin4eto8, вземи слабително задължително, трябва да ходиш без напъване. При нас в болницата раздаваха рициново масло, а АГ беше дал свещички Eva q. Вземи нещо, че не стига дискомфорта от операцията, ами и червата болят. Аз като се прибрах вкъщи започнах да си правя чай от копър заради коликите на бебо (кърмя), но се оказа, че и мен спряха да ме болят и то още от първия чай. И мама имаше колики

Здравейте, мисля че имаше мами родили по спешност заради изоставане на бебчетата. Днес в 36та ми казаха, че официално бебето започва да прави хипотрофия, и въпреки че водите, плацентата и кръвотока са добре, може да я извадят след седмица. Интересува ме дали може да се предизвика естествено или ще искат задължително секцио? Казаха ми да пия магнерота все още. Също казаха, че може да изкара до термин, но явно просто ще е рисковано. Измериха я днес 2149гр.

Момичета тази вечер беше тежка за мен ... снощи имах много контракции , повечето с болки в кръста . Сега нещата се успокоиха , но като станах много ми се повръщаше , сега пак ми се гади , имам и липса на апетит  наистина ли е сигнал за скорошно раждане това или просто от хормоните ? ( с първата бременност не бях така) някоя като мен има ли???

Днес при мен като за втори ден си ме.боли но пък станах разходих се и т.н , а за бебка ми казаха че вчера след раждането е имала забавена адаптация и са й помогнали с кислород и сега е добре снощи ми е донесаха за малко . Като от 3520гр е станала 3370 но казаха , че е нормално . Доста се притесних   , че е имала забавена адаптация , но ми казаха че няма страшно и , че при повечето деца родени с секцио се случвало .

Здравей, какво значи официално са казали хипотрофия? Съветвам те да се консултираш и с друг специалист, за да потвърди случая, преди да прибегнат до предизвикване на раждане. А и ако наистина изостава в развитието си плода, мисля че има и други начини да навакса бебчета чрез лечение в болницата. Четох за такива случаи с хипотрофни бебчета на други мами в форума. И все пак допитай се до повече специалисти по фетална морфология. Успех, дано не са разчели правилно ехографа!

На мен не са ми казвали нищо за шофирането след секцио. Карам си колата в момента ежедневно, а за първи път може би седмица след операцията, като спрях да се чувствам като балон от задържаната вода. Въпрос на желание е по-скоро, а не на забрани и препоръки.

Разликата на моите деца е 2,10г.
Малко преди да се роди бебчо, каката все повтаряше, че ще го бие, ще го надраска с моливи и т.н. 😂 Е, за щастие не го е набила, нито нарисувала. Много го хареса, все го гушка, милва, целува. Доста внимателна е, тя е свикнала да се радва на малки животинки на село, с които също много трябва да бъдем внимателни и знае, че ако бъде по-рязка и груба може да ги нарани. Пее му песни, занимава го, докато върша нещо, той ѝ се кокори.
Но все пак промяната ѝ се отразява. Към нас стана доста агресивно, дори онзи ден ме ухапа. Разхвърля и прави на пък, разхожда се гола и боса. Но на моменти става една жална, гушка ме, целува ме и не иска да ме пуска. Разбирам я, но и ние се изнервяме, караме ѝ се и от там тя става още по-изнервена. Ще има период на адаптация, няма как.

DespecableMe, и при нас беше така в началото. Разликата им е 2.8 г по-голям. Баткото не искаше да идва при мен в началото, замеряше ме с колички. При всеки въпрос отговаряше с не и не ме слушаше. Но иска да гушка бебето от време на време. Дава й колички да си играе. Когато я кърмя, иска да го гушкам и се опитва да ми сяда в скута, въпреки, че бебето е там. Много ми е жално, когато му кажа, че сега не мога да го гушкам. Той се сърди, ако го приспивам с бебето. Свикнал е да заспиваме на неговото легло и след това се местя. Добре, че таткото ми помага и храни малката с изцедена кърма, за да обърна внимание на баткото. Преди много ме целуваш, сега чак преди седмица го направи. Трудно е с две малки деца, но за това имаме две ръце, за да ги гушкаме едновременно. И аз се улавям, че се карам на баткото повече. Но и се случва да оставям бебето да пореве малко, за до гушна баткото. Все пак досега е бил център на вселената и му е трудно да приеме, че мама и тате не са само негови. Иначе обяснявам до втръсване, чак на мен съм си досадна.
Калинче, всичко си направила правилно, щом си слушала лекаря си през бременността. Пожелавам ти кураж и спокойствие и скоро да се гушкате с бебо. Всичко ще бъде наред и с двама ви.

За заекът след раждане, писах още от болницата как се справих. Аз раждах в частна болница и имах вариант за избор на обяд и вечеря. Поръчах си само супа. Течната храна много спомага перисталтиката. Още на втория ден си отидох до тоалетна без да се напувам грам. Яжте супа, яжте круши, печени чушки и изобщо всичко, което действа слабително. Много е важно след раждането да се нормализира перисталтиката. И това не е само за след секцио. С първото ми естествено раждане още си спомням първото ходене до тоалетна и как никой не ме предупреди какво да ям. Та беше ужас. После се научих 🙂
Сега се храня с домашно приготвена от мен храна, гледам да имам сурови ядки, тиква и други неща, които съм хванала, че при мен действат добре. Също и следобяд си правя един чай на Хип за кърмачки. 1 пакетче в около 500 мл вода и си го пия до вечерта. Бебето също засега е със спокоен стомах.

Момичета, честито на новородилите! Да са ви живи и здрави децата, много щастие да ви донесат!

Аз минавам да разкажа за моята принцеса.
Още на първия ден след раждането казаха, че има проблем с дишането, много било учестено и явно се адаптира трудно. ЦРП беше два пъти и малко над нормата. Сложиха я в кувьоз с допълнително подаване на кислород и няколко часа по-късно ѝ бяха направили снимка на бял дроб, която не била добре. Поискаха позволение да я транспортират до Токуда, което дадох веднага.
По пътя към Токуда е направила гърч, но иначе след това нощта е минала спокойно.
На следващия ден получихме информация че ЦРП вече е станало три пъти и малко над нормата, хемоглобина ѝ е нисък и ако продължи да пада, ще трябва да говорим за кръвопреливане. Вливаха ѝ два антибиотика и макар да подаваха допълнително кислород поне дишала нормално. Направила и още един гърч, но ни успокоиха, че това е в следствие на инфекцията и ще се оправи.

През цялото това време аз едвам си събирах мислите, трудно ми беше да се овладея и да не плача. Понеже от Токуда ми звъняха директно на мен, ми беше много трудно да си събера мислите и да задавам въпроси. Веднага след като ми кажеха какво се случва с нея, аз тотално изключвах. В главата ми беше празно и отчаяно. Добре че записвах част от нещата, които ми казваха, за да мога да ги разкажа после на приятеля ми и на майка ми. Те бяха гласа на разсъдъка в този момент, мислеха доста по-ясно от мен, въпреки че бяха доста притеснени.

Във вторник, когато ме изписаха, имах възможност да видя Зори на живо. Новините вече бяха по-добри. Хемоглобинът се беше покачил, вече не ѝ подаваха допълнително кислород. Гърчове вече не правеше. Дадоха ми да я пипна в кувьоза. Казаха че микробиологията още не била излязла и не знаят още каква е инфекцията, но щом лечението давало резултат, продължават с него.
Вчера вече тя беше извадена на термолегло и на мен ми олекна още. ЦРП се беше смъкнало малко, но не ми дадоха стойност. До края на седмицата ще е на антибиотик, защото курсът на лечение с него е 7 дни.
Днес вече не знам какво да попитам. Питам всеки ден едни и същи неща, те по принцип обясняват, но не са супер обстоятелствени.

Иначе се цедя, излизат огромни количества, понякога дори и 120 мл на едно цедене (общо от двете гърди). Хем ме е страх от хиперлактация, ама май-повече ме е страх от мастит или запушване. Знам че това препълване е временно, но се чудя дали се справям коректно със ситуацията...

Нямам енергия за нищо освен да спя, да ям и да се цедя. При това и храненето ми е доста оскъдно. Нахранвам се с миниатюрни количества. Не знам дали е заради хормони, стрес или нещо друго, но ме е страх че и това не е много ок.

Вече поне мога да дишам по-спокойно и да не се обливам в сълзи постоянно.
Благодаря на момичетата, които ми писаха за подкрепа, бяхте ми от голяма помощ!
На тези, които са в подобна ситуация и бебчетата са отделени ит вас, стискам палци и се моля с вас!

Аз нямах проблеми с ходене до wc още щом ме пуснаха от реанимацията.Но може би ми помогна това,че не ми бяха направили клизма,знам ли...
При моите деца ревност няма,все пак голямата разлика си каза думата.Баткото много иска да го гушка и да си играе с него,но т.к.е доста непохватен го прави само под моя взор.
На ехографски измервания аз вече тотално не вярвам.И двата пъти ми казаха,че бебетата ми са по 3-3.100,а аз родих баткото два дни преди термин 3.850 и малкия в 37 г.с.3.480.Общо взето големи бебета за сравнително дребни родители (аз съм 163,ММ-175, докторът даже се чудеше като му казах колко голям е бил баткото,ама и малкия ако го бяхме чакали щеше да стане толкова,че сигурно и повече)...
Илейн,Зори е боец, сигурна съм,че ще се справя все по-добре и по-добре и скоро ще бъдете заедно❤️

много ми хареса грешката, вече само така ще му казвам.

Много се радвам, че Зори е добре

Честито бебенца на всички родили мами! Сега успявам да пиша! На всички мами, на които бебенцата им минават през трудност, кураж и търпение. Вярвайте в своите съкровища, скоро ще си ги гушкате и ще забравите всичко. ❤️❤️❤️

Честито на всички дами, които си гушкат дечицата, кураж на тези, които за момента не са с бебчетата си и успех на тези като мен, които си бременеем още.
Аз съм с планирано секцио, тъй като девойката ми си стои седалищно (това ѝ беше обичайната позиция през месеците).
Бих искала да попитам до кой момент сте се мазали с крем против стрии?

Зори ще се справи , тя е малък герой !❤🙏🍀