Ех, това четене с разбиране...
- Публикувана: 13 окт. 2021, 08:37 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2021, 16:13 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 132
Жената да закриля ,осигурява и пази мъжа си?
Не съм съгласна.Защото тогава няма да е точно мъж..
Не съм съгласна.Защото тогава няма да е точно мъж..
Това, нали?
Мисля,че и жената може да закриля мъжа си, но в друг смисъл. Да не го излага пред приятели, родители, деца с превзетото си държане, да кокетничи с други мъже, за да дразни своя, да се хвали на всeослушание, че така е дресирала мъжа си и той пере или глади вкъщи, а тя образно казано се гледа кефа. Да пазиш авторитета на мъжа до теб не е отживелица.
В същото време и мъж, който се прави на мачо и така е взел страха на жена си,че не смее да гъкне и да му стои диван чапраз, също е отвратително.
Затова, когато някой реши да се жени (живее съвместно) трябва да намери своята половинка и с любов, но и с разум.
В същото време и мъж, който се прави на мачо и така е взел страха на жена си,че не смее да гъкне и да му стои диван чапраз, също е отвратително.
Затова, когато някой реши да се жени (живее съвместно) трябва да намери своята половинка и с любов, но и с разум.
Тя темата била за свекърви, та да кажа - моята е от свестните и оплаквания нямам 
За семейните отношения, мъж-жена, всеки си говори от собствената си камбанария. Няма лош модел. Когато и двамата са на един акъл и еднакво си представят правилното и неправилното, всичко е наред. Проблемите са, когато имат нереалистични очаквания един към друг.
Моите разбирания са, че искам равенство и равнопоставеност. Не очаквам да бъда издържана, нито очаквам партньорът да се грижи за всички битовизми. Разпределили сме си нещата. Приблизително еднакъв е приносът, не го изчисляваме точно. Любовта е водещият фактор.
Моят антипример е семейството на родителите ми. Всичко върши майка ми.
За семейните отношения, мъж-жена, всеки си говори от собствената си камбанария. Няма лош модел. Когато и двамата са на един акъл и еднакво си представят правилното и неправилното, всичко е наред. Проблемите са, когато имат нереалистични очаквания един към друг.
Моите разбирания са, че искам равенство и равнопоставеност. Не очаквам да бъда издържана, нито очаквам партньорът да се грижи за всички битовизми. Разпределили сме си нещата. Приблизително еднакъв е приносът, не го изчисляваме точно. Любовта е водещият фактор.
Моят антипример е семейството на родителите ми. Всичко върши майка ми.
Баща ми не готви, никога не го е правил. Аз смятам, че той компенсира с много други неща, майка ми - също. Когато тя се разболя тежко, той влезе в роля на болногледач. Всеотдаен и любящ. Единствено не успяваше с готвенето. Тя го подкачаше първо - ей, като ти казвах, само да беше гледал, да се научиш. Не че щеше да яде, постепенно отказваше всичко.
Малко по-така, за равнопоставеността и дали всичкото всъщност е всичко.
Малко по-така, за равнопоставеността и дали всичкото всъщност е всичко.
Дренка, не знам дали последното е към е мен или по принцип. Понякога и аз малко неясно се изразявам. Равнопоставеността, която искам и в моето семейство е постигната, е приблизителна равностойност на отговорностите. Иначе и моят мъж не готви, аз пък други неща не правя. Не си ги изчисляваме. Те се усещат тези неща. В семейството на родителите ми, баща наистина не върши нищо. Ако майка ми почине, ще е безпомощен. Тя сега преминава през труден период. На химиотерапия е. Той пак не върши нищо.
Съжалявам, приемете извиненията ми. Каквото трябва, да се трие.
По конкретната тема (за дразнещите свекърви) нямам какво особено да кажа. Културна и свястна жена е моята. Не че не сме се дразнили взаимно, случвало се е много пъти дори, защото сме от различни поколения и с различни представи за живота. Но коментираме просто различията си. Не си ги натрапваме. Аз си я обичам, мисля, че и тя мен
По конкретната тема (за дразнещите свекърви) нямам какво особено да кажа. Културна и свястна жена е моята. Не че не сме се дразнили взаимно, случвало се е много пъти дори, защото сме от различни поколения и с различни представи за живота. Но коментираме просто различията си. Не си ги натрапваме. Аз си я обичам, мисля, че и тя мен
Понякога прекалено много задълбава в една тема, рови, разпитва - "Ама защо? Ама как така?"... Нетактична е, правена ѝ е забележка от ММ и свекъра и пак същото. Водят се продължителни телефонни разговори като разпити в полицията. Много изнервя и изтощава това. Имам усещането, че няма свой живот, гледа сериали и явно чуждите проблеми ги възприема по същия начин.
Веднъж като беше на гости, влезе и в спалнята ни, което много ме ядоса. Това е лично пространство.
Лятото като са на море и отидем да почистим, не съм си и помисляла да им нахлувам в спалнята и разглеждам бельото. Нито непитана съм се бъркала в лични дела.
Веднъж като беше на гости, влезе и в спалнята ни, което много ме ядоса. Това е лично пространство.
Лятото като са на море и отидем да почистим, не съм си и помисляла да им нахлувам в спалнята и разглеждам бельото. Нито непитана съм се бъркала в лични дела.
Ако свекървата няма среда,няма личен живот,няма занимание,тя се вкопчва в семейството на сина си и започват проблемите.
Моята ме дразни,когато започне да сравнява как е било преди и как е сега, имам чувството, че живее в миналото. Преди няколко дни купихме за бебето ваничка със стойка и вграден термометър и две шишенца, леле като я видя и направи една кисела физиономия, все едно я беше яд, като се започна едно сравнение " аз съм в къпала в легена , едвам ти намерихме вана тогава ( 1988г) сега на вас ви е лесно и т.н и т.н. на езика ми беше да й кажа " Ами и бабата ти е могла да ти говори, че по нейно време не е имало ток и телефон например, всяко поколение си е с неговите технологии, кой знае след още 30г какво ще бъде, ние само трябва да се радваме,че новите технологии улесняват ежедневието ни! Постоянно обяснява как било,когато е била млада и винаги гледа с един особен поглед,ако стане дума за нещо ново и актуално ( ама иначе й е приятно да гледа клипчета в youtube, тогава не се оплаква)
Това е, защото я е яд, че тя се е гърбила на легена, да пере пелени на ръка, понеже не е имало памперси, да глади и тн. И я е яд за удобствата, които ти имаш. Моята ми подари ютия преди раждането и със супер ехидната усмивка ми каза, че сега вече нямало оттръване, щяла съм да гладя бебешките дрехи, защото те ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се гладели.. ха ха казах й, че сега има дезинфектанти за бебешко пране и демонстративно "забравих" да си взема ютията. Още стои у тях.