Дразнеща свекърва

Здравейте!Темата намерих за подходяща, за да споделя мои мисли. Живея със свекървата си от 5 години. От както съм се омъжила за мъжа си. В началото сме били на бригади да си спестим някакви пари, за да може да си направим ремонт. Апартамента е голям 4 стаен и живеем с нея,защото е млада вдовица и е с тежко заболяване. От човешка гледна точка да не е сама и така е по-лесно като мъжа ми е близо, за да може да й осигурява отопление, да пазарува и т.н.Ако живеем на квартира трябва да мислим за две къщи, което е по-натоварващо,

Не е нужно да плащаме наем като има толкова голям апартамент. Като цяло тя е добър човек и се опитва да помага много. Готви, помага за сметките, не ходи на работа, заради заболяването, но получава пенсия. Добре... Нека премина към нещата, които ме дразнят и се опитвам да преодолявам. Както споменах в началото ходихме на бригади, за да можем да направим ремонт.Хола е много голям и като средства ни струваше много, за да го направим както искаме. За да излезне от спалнята, свекърва ми трябва да премине през хола, за да иде до кухня или тоалетна. Та къде е проблема? Проблема е, че може и в мен да е грешката, но имам следните очаквания : като знам какво съм преживяла, за да спестим определение сума и да си го направим удобно очаквам малко повече самостоятелност, но я няма. Свекърва ми още като се наспи и се настани в хола и прекарва целия ден там. Гледа си каквото си реши по телевизора, а в нейната стая сме й осигурили телевизор и удобна спалня. В нашата спалня нямаме телевизор и очаквам като ида в хола да гледам каквото си реша без да се съобразявам и без да ми е съвестно. А също да чувствам самостоятелност. Ще кажете стой си във вашата спална. Да, но е супер нечестно да си се трудил за нещо толкова време и накрая някой друг да се разполага и възползва всеедно заслугата  е негова. Не знам дали ще ме разберете или ще ме сметнете за лоша, не знам! До сега не съм й казвала нищо, уважавам я. На мъжа ми съм споделяла, но какво да каже й той? Майка му, е не искам да си развалят отношенията. Аз съм възпитана да се съобразявам и май от там идва проблема, че очаквам и от другите същото. Не искам да не седи в хола или нещо такова, но поне да разбере от намек като например пускам си нещо на английски, което не разбира, но на нея вземе, че и стане интересно. Ако си нямаше телевизор нямаше да се ядосвам, но това не дразни има си и пак дистанционите стоят пред нея в хола гледа новини. През това време, аз си гледам в телефона какво да правя, не че толкова гледам тя, но аз на нейно място щях да се съобразявам повече може би. Друг проблем е, кухнята. Когато реша да сготвя нещо и само да пусна мивката и тя веднага идва да ме наблюдава, иска да помага, да нареже това, да направи онова. Аз съм човек, който обича самостоятелно да се изявява и съм й го казвала милион пъти. Така се чувствам всеедно ме подценява и, че не ми вярва, че ще се справя и ми се отбива желанието. Някой ще ми кажат, че съм луда, че се дразня на такива неща - да ми се помага, но дразня се какво да направя. Дайте съвети как да постъпя без да обидя никой? Дори в момента си лежим в спалнята с мъжа ми, а тя си гледа тв в хола. Когато сме в хола 3мата на мен не ми се общува не знам защо. Миже би защото на два пъти съм я хващала да се надвисва да ни чуе разговора докато сме си някъде двамата Чакаме бебче, може би за това емоциите ми се изострени и се дразня и още повече от преди. Не знам как ще я караме като се роди. Със сигурност ще ми помага, но от друга страна ще се дразня много от сега усещам. Аз от както съм бременна не съм карала мъжа ми да ходи да ми купува нещо, а свекито-оле как ми се дояде тва как ми се допи онова иди да ми купиш 😀Та извода е, че млади хора ако имат възможност да са си самостоятелни, защото разликата в разбирането и поколенията е свръх различно. И дразненето ще е в двете страни предполагам и аз я дразня.