Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Не обръща внимание на детето

  • 2 603
  • 42
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 4 686
Повтаряш едно и също...

# 31
  • Мнения: 4 013
Интересна стъпка е са отделиш някого за да го накраш да прекарва повече време с детето, с което и под един покрив е било ограничено. Ако аз съм в подобна ситуация, и нямам други проблеми с партньора си, той не крещи, не е агресивен, не бих се изнесла. Напротив  бих държала да са на едно място и да прекарват колкото може повече време близко. Сега тук идва пак въпросът как пренебрегва детето? Държи се лошо с него ли? Не играят, не му говори, не се разхожда, не го храни, не обръща внимание на нуждите му, държи го с часове напикано? Как точно го пренебрегва?
За това пимолих да дадеш примери конкретни.
За един пренебрежение може да е, че не прекарва 4 часа с детето, за друг и 15 минути. За един, че не става нощем да го храни, а за друг че не го учи да брои или да кара ски в Швейцария.
Колкото хора толкова и житейски ситуации.
Ако мъжът ми работи дълги часове извън дома, не бих очаквала да се разхожда с мен или да поеме нощната грижа за бебето изцяло, ако аз съм здрава и съм в къщи. Но ако се прибере и си цъка игрички например вместо да си пообщува с детето бих полудяла.
За това пак питам в какво се изразява пренебрежението му и ти какви очаквания имаш за да покрие твоята представа за добър баща?
Той казва - Всичко правя за вас. А ти, че нищо не прави. Къде се разминавате?

Последна редакция: нд, 24 окт 2021, 22:45 от so what?

# 32
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 3 153
Той май заради майката се държи настрана Thinking

    # 33
    • Мнения: 33
    Мислиш ли че не съм опитала!? Не сме се разделили защото на мен ми хрумнало да пробвам ако се разделим дали ще го жегне повече.
    Не съм изисквала да гледа детето,а за нощни грижи и дума да не става,той трябвало да спи.Нито веднъж не ме е сменил,за да може аз да поспя.Да,тежало ми е разбира се цялата грижа по детето,но няма начин,свикваш с всичко.Като нямаш желание,на сила не става. Ето конкретни - предпочита да пие кафе и да се шлае вместо да се прибере.Като се прибере,да,гледа тв,да говори по телефона или да си играе игрички.Като има проблем с детето че е болно или много плаче- има спешна работа и излиза.Намира време за себе си за всичко,а за нас няма.Естесвено че в един момент нещата ще ескалират и си даваш сметка,че е подобре да не сте заедно,подобре е за всички,преди да стане грозно.
    Какво очаквам - да е баща,не само на хартия.Да намира време за детето си,по-точно да иска да прекарва време с него,да не го приема просто като ангажимент.Жал ми е за детето,има нужда и от двамата.
    Имах впредвид,че като не живеем заедно вече,може би ще се опита малко от малко повече да го вижда,да се занимава с него,въобще да прекарва време с него.Но уви,същото,демонстративно се показва че за него си има време,не и за детето.Оттам се ядосвам аз.
    Като цяло проблемите сме ги изглаждали,не са били много големи.След като родих,той много се промени,някакси слага себе си преди всичко.Да,всеки човек е егоист,заложено е,малко или много.При него стана много в пъти повече.

    Той май заради майката се държи настрана Thinking

    Странно как хората си правят заключения без да познават другите!

    Последна редакция: нд, 24 окт 2021, 23:40 от Eleonora12345

    # 34
    • Мнения: 4 013
    Не знам какво си опитвала или не си, защото до този пост не отговаряше на въпроси и все още не казвашколко е голямо детенцето. Ние се опитваме да погледнем от страни, за да сме ти полезни да ти дадем съвети всеки през неговата призма, с идеята че някои могат да са ти свършат работа. Има значение преди колко време сте станали родители, някои мъже се нуждаят от повече време.
    И по-щастлива ли си като сте отделно и мислиш ли че той може повече? Той обича ли те, иска ли да се върнете или му е по -добре без вас? 

    # 35
    • Мнения: 33
    Почти на 3г е детето.Достатъчно време е да свикне си мисля.Не съм много сигурна,но мисля,че му е подобре без нас,ангажимент сме,по-лесно е така,поне това показва до момента.И смятам че всеки може повече при желание.Относно чувства -не сме коментирали.При мен изчезнаха заради пренебрегването ни.Ако е останало нещо далеч не е каквото би трябвало да е.Неискам да се събираме,при положение,че няма промяна от негова страна до момента.И не,не съм по-щастлива, по-спокойна може би да.Но пък нервите от пренебрегването си стоят още и още,което всъщност е проблема при мен.Това са нови чувства за мен-гняв,яд, предателство,-не съм сигурна точно какво,и ми е трудно да се справям с тях.Знам,че е излишно да се ядосвам,но го правя.Надявам се,че разясних ситуацията

    # 36
    • Мнения: 811
    Разбирам какво иска да каже авторката - бившият й не прекарва време с детето, тоест не излиза никъде с него, например на площадката или в някой парк, не се интересува как расте. Имаше пример, че понякога родителите не си пасват с децата на определена възраст, после като станат по-големи се наместват нещата. Ако е на 3г. бащата не знае как да се занимава с него, скучно му е да прави физиномии, гъди, гъди забавления и всеки ден едно и също, то лапа всякакви предмети, енергично е и все трябва да го гледаш да не падне.
    За мен тази несъвместимост в интересите не е оправдание да не се занимаваш с  детето, щом си се заел трябва да минеш този период.
    Не можеш на сила да го накараш да се занимава с детето, продължавай да поддържаш контакт, но не насилвай нещата.

    Последна редакция: пн, 25 окт 2021, 10:53 от Dania1

    # 37
    • Мнения: 995
    Писах го и ще го повторя- Елеонора трябва ти време, но не и оползотворено да се самосъжаляваш. Трудно е , но си поставила началото - приела си реалността, че раздялата е факт. Започни да градиш и да живееш своят живот и като се отърсиш от угризенията си, на бистър ум ще прозреш причината за поведението на мъжа ти, а тя може да се корени много назад във времето.
     Поддържай контакт с него , но не му натрапвай детето - това негово отношение само ще и насади бъдещи проблеми, а в даден момент може и да му просветне и да му хареса да има дете - дано не е късно.

    # 38
    • Мнения: 20 779
    Eleonora12345, не те разбирам.
    Седиш вкъщи и гледаш 3-годишното си дете, не работиш, нямаш доходи. Мъжът ти работи и ви издържа, плюс това изплаща кредити, които двамата се теглили.
    И ти, предполагам от скука и безделие, седиш и беснееш, че той си живее живота и не обръща внимание на детето. На детето или на теб всъщност? Кое те вбесява повече?
    А какво пречи и ти да си живееш живота? Да излизаш, да се забавляваш с приятели, да си намериш интересни занимания...
    Казваш, че той се бил променил. Защо ли ми се струва, че ти си тази, която се е променила. Вкопчила си се в детето, което никак не е полезно не само за теб, но и за него. Зациклила си върху страданието си и на моменти дори звучиш доста плашещо.
    Прати детето на градина, за да общува и с други хора, намери си работа или поне някакви интересни хобита. Направи си живота интересен, тогава може би ще станеш отново интересна и за мъжа си.
    Ако през цялото време мрънкаш, опяваш или вдигаш скандали, ако постоянно нещо изискваш от него, без да дадеш нищо насреща, напълно разбираемо е защо той бяга не само от теб, но и от детето ви. Поне докато е малко и вързано за теб.
    Ако срежеш пъпната връв и отпуснеш детето, може би има още шанс баща и син да се открият и да започнат да общуват пълноценно.

    # 39
    • Мнения: 33
    Благодаря за времето,което отделихте всички!
    Нещата някак се размиват в други посоки.И е по-добре да спрем.
    Споделих /пред непознати може би е по-лесно/за нови чувства в себе си.Предполагах,че има все някой,който го е изживял,как се е справил /при всеки е различно,но все пак/.Това е.
    Относно коментара че е плашещо - не съм опасност за себе си или друг.Не съм и в депресия.Не си стоя постоянно вкъщи и от скука  да се чудя какви да ги сътворя.Не съм от този тип хора.Не съм се вкопчила и в детето в този смисъл в който влагаш.Не съм и натрапвала детето насила.Споделих,че за мен е редно и бащата да обръща внимание,като не го прави се ядосвам.И не,не съм се променила,даже прекалено търпелива бях с него.И да,той се промени,доста по-голям егоист стана.Нито искам да има интерес към мен,нито искам да се съберем.Не съм се карала или опявала,но това няма значение в случая.Нямам против всеки да си живей живота,стига да не ощетява или вреди на детето,за мен то е по-важно.И не бяга от мен или детето,а от отговорността и ангажимента.По-добре е да не се съобразява с никой и да си прави каквото иска/кой не иска така,лесно е/. Изумявам се,как хората си правят изводи,търсят под вола теле,без да познават изобщо човека.Казала съм какъв ми е проблема,и пак в съвсем други посоки някои коментари,че чак и връзката да ми оправят.Невероятно! Не винаги и не всички наричаме нещата с други имена.Понякога,когато кажем за нещо,че е черно или бяло,то наистина е така. Мисля,че е излишно повече да коментираме това или тази тема.
    Но все пак наистина оценявам отделеното време и благодаря за което!Пожелавам на всички по-безгрижни,весели и усмихнати дни!

    # 40
    • Мнения: 72
    Да, редно е бащата да обръща внимание на детето си. Той обаче не му е обръщал внимание, когато сте живели заедно. Наистина ли си очаквала да започне да му обръща внимание, когато живее отделно?

    # 41
    • Мнения: 4 013
    Обидата не е добър съветник. Ако от три години се чувстваш така, доста неща ти убягват. Не те нападам, не е нужно да се отбраняваш. Да погледнем реално на нещата- ти не се чувстваш добре, ядоаана си, обидена си, а това са доста деструктивни чувства. Той не е длъжен с нищо освен да помага финансово, но не можеш да изискваш да обича. Може да стане и по - неориятно. Млад мъж дълго време сам не седи. Не знаеш на каква ще попадне. Форумът е пълен с примери на останали сами жени затънали с кредити до уши. Твоят поне плаща кредитите и ви издържа. Казваш, че не е агресивен, други проблеми нямате. Ако съм на твое място и все още е възмо бих се върнала с детето при него. Бих се фиксирала да минимализирам разходите, да се изплати кредита колкото може по - бързо. Детенцето скоро ще навърши 3, ако тръгне на градина ще можеш да започнеш работа някъде или да помагаш в общия ви бизнес за който е теглен кредита. В момента всичката ти енергия отива в това да си обидена. Съсредоточи се върху щастието, върху градивни планове за себе си и за детето. На бащата не мрънкай, не го обвинявай ще го отблъснеш.още повече. Може би той е отглеждан така и не знае друг начин да общува с дете, може други да са причините. Не стресирам върху него, а върху теб. Ти трябва да си.помогнеш сама и да се измъкнеш. Обидата е най - пагубното чувство. Никой с нищо не ни е длъжен. В момента в който наистина го разбереш, ще полетиш.

    # 42
    • Мнения: 1 681
    Обидата не е добър съветник. Ако от три години се чувстваш така, доста неща ти убягват. Не те нападам, не е нужно да се отбраняваш. Да погледнем реално на нещата- ти не се чувстваш добре, ядоаана си, обидена си, а това са доста деструктивни чувства. Той не е длъжен с нищо освен да помага финансово, но не можеш да изискваш да обича. Може да стане и по - неориятно. Млад мъж дълго време сам не седи. Не знаеш на каква ще попадне. Форумът е пълен с примери на останали сами жени затънали с кредити до уши. Твоят поне плаща кредитите и ви издържа. Казваш, че не е агресивен, други проблеми нямате. Ако съм на твое място и все още е възмо бих се върнала с детето при него. Бих се фиксирала да минимализирам разходите, да се изплати кредита колкото може по - бързо. Детенцето скоро ще навърши 3, ако тръгне на градина ще можеш да започнеш работа някъде или да помагаш в общия ви бизнес за който е теглен кредита. В момента всичката ти енергия отива в това да си обидена. Съсредоточи се върху щастието, върху градивни планове за себе си и за детето. На бащата не мрънкай, не го обвинявай ще го отблъснеш.още повече. Може би той е отглеждан така и не знае друг начин да общува с дете, може други да са причините. Не стресирам върху него, а върху теб. Ти трябва да си.помогнеш сама и да се измъкнеш. Обидата е най - пагубното чувство. Никой с нищо не ни е длъжен. В момента в който наистина го разбереш, ще полетиш.

    Той "добър" по критерия на авторката баща няма да стане. Така че - съветът да се върне при БНД ми се струва излишен.
       Съветът да спреш да се ядосваш е добър. За бъдещето ще ти кажа, че като поотрасне детето и започне да си говори с баща си, детето ще си го обича и няма да те разбира. Защото то не знае какво е да има "по-добър баща".
        Аз бих предложила на авторката друга гледна точка(да помисли дали важи и в нейния случай): преди време чух следната реплика: Това, което искаме от съпрузите си, често  ни е липсвало в отношенията с бащите ни.
       Като го чух, веднага го обърнах към себе си и се сетих, че и баща ми си четеше вестник, гледаше си ТВ. Не говореше с нас, не питаше как е минал деня ни. Само ако имаше проблеми и то личеше, че му е досадно.
        Исках друг - отдаден на децата си баща. Не го получих в лицето на съпруга си. Но децата си го обичат такъв какъвто е.

    Общи условия

    Активация на акаунт