Образователен Говорилник - тема 19 (предизборна, ДО, Будители, Хелоуин, Ковид и др.)

.

Единствен вариант, който обмисляме е Европа. При това южната част. На север със сигурност ще изживеем културен шок. А извън континента дори не искам да си представям. А и вече преместването ще е след пенсиониране. Та общо взето ни интересуват топъл климат и добро здравеопазване.

Аз малко като се позадържа в чужда държава и започвам да намирам куп кусури и там. Най-вече в хората. Не е за мен трайната емиграция. Да пътувам по много време,  да наемам някоя къща на Карибите или в Тоскана за месец - два, може, ама трайно - не.

Купихме си един парцел на много хубаво място до Боровец и ще си направим къща там някой ден. И може би някакво време от годината ще прекарвам там.

Снощи бях на Дюн! Страхотен, за хората, които са чели книгата! Бях си взела една бутилка бяло вино, като най-големия пияница, пуснах седалката да легне и 3 часа наслада! И....запазих отвъдокеанско пътуване за февруари!

Аз също го разбрах като заяждане, зададено от човек, живял много години в Щатите и върнал се в България. Аз предложение за участие в борд имам, смятам да го реализирам.  Също като Аш мога да си купя къща на хубаво място в хубав град. Работа и реализация не чакам някой да ми даде, аз съм тази, която ги създава. Пазара на моята фирма така или иначе не е България, а аз откъде ще работя няма значение, все е онлайн.

Дали ще стане или не, ще покаже само опита. Емигрирала съм на 40, знам колко е трудно, като оставиш добра позиция или собствен бизнес и трябва дазапочнеш от нулата. Знам и колко се промени живота там. За това и казах, че от близо 30 години там няма американска мечта

Оооо, Дюн чакам с нетърпение да го видя, особено след това ревю:
https://www.segabg.com/category-movie-release/dyun-na-vilnov-e-v … 6Vh8woUKiWWLyWax0

Е, Титина, силите и възприятитя на хората са различни. Може на друг да не му е трудно или да не изисква усилията, които на теб са ти били нужни. А може и повече да им изисква, ама път се минава само като се върви. И на 150 г. знаем всичко, ама няма кой да ни слуша, защото младите искат да си вървят техния път и да си пробиват техния опит. Еми много е красиво и ценно това!

Сериозно ли обмисляте Австралия? С тая диктатура, която е там в момента изобщо не обмислям кракът ми да стъпи
Лично се надявам да дадат възможност за ПО, ако 90% са съгласни за тестове, но подозирам пълен локдаун за неваксинирани. Не знам как е настроението на цялото училище, ама в Частно училища за наука, ще е смешно хората да не вярват в нея.
Лошото е, че имаме много висок % на фалшиви сертификати...

Аз съм обнадеждена, че в нашето ще има 90% съгласие, но май за големите няма да има скоро възможност за избор.

И на мен първият пост на Титина ми прозвуча заядливо. Пишещите тук все пак имат някакъв житейски опит и са далеч от наивността на младежите, за да не  си дават сметка за промените някъде или да гледат през розови очила живота в чужда страна.

И у нас напоследък все по-често си говорим за емиграция, но в Европа (заради близост до родители, не заради друго). Живеем в глобален свят, аз лично нямам проблеми с адаптацията, мъжът ми също - последните 20 години сме в международна среда, пътуваме често (преди 2020...), макар и основно да работим от България. Нещо напоследък този челен сблъсък с настроенията в обществото ми дойде в повече. Мъжът ми по от страни някакси я гледа ситуацията, но аз много се нервя. Все повече индикации за пропукване на балона ни.... Хора, с които си пием виното и си гледаме заедно децата и не могат да вдянат, че да му се невиди, с вируса ще се справим само ако масово се имунизираме, иначе тази ситуация ще се влачи много дълго... Да не говорим, че едното семейство, с което сме близки от години, се "похвали", че картонът на детето им със задължителните ваксини отчасти бил фалшив, не били слагали всички ваксини, но имало лекари, които се навивали да пишат, че е поставена ваксината. Направо средновековие:( Тоя вирус ни извади кирливите ризи като общество. Колеги от други офиси (Германия, Белгия, Люксембург и Франция) споделят, че и при тях има такива настроения и скачат против ваксини и против всичко, но в много по малък мащаб.

Не знам, освен да се присъединя към движението, че земята е плоска, малко омммм и да се свършва.

А всъщност относно емиграцията, притеснява ме и нивото на образование на децата - понеже в един момент ще имат някакво напасване към другата система, докато ако са тук, ще градят върху това, което досега е натрупано. И си мисля, поне 7ми клас да завършат, да знам, че сме завършили някакъв цикъл и имат постигнато ниво на грамотност и знания.

.

А защо още сте тук?
В идните години преместването ще стане много по-трудно от сега.
А за Щатите направо не мога да повярвам... каква мечта, какъв бизнес... 30% бедност... купуваш къща, имаш работа, но си в същия балон като тук. Малко по-луксозен

.

Аз да ви кажа, хем ми се иска децата ми да видят свят, може и да учат някъде в чужбина, но се надявам да се върнат в България. Гледам едно предаване, "Да хванеш гората" - много интересни хора, от различни държави, с образование, професии, които решават да се върнат в България и да правят нещо различно. Даже има и чужденци, които избират България - от Лондонското сити, от Швейцария....Животът тук е много по-евтин. Ако решиш да си купуваш земя пък да не говорим. Искам децата и внуците ми да са близо до мен.

За съжаление или не, Лейка е абсолютно права. Щатите вече не са това, което са били нявга. Но въпросът в крайна сметка опира и до емоционалност и усещане. Който както се чувства на дадено място - това е определящото за много хора.
Когато се оженихме с ММ той живееше в Канада, а отделно беше прекарал 7 години в Щатите...Ами върна се и доста негови приятели също. Както и цели семейства. Коментарът му беше, че системата в Канада е много сбъркана - каквото и да значи това. Напоследък в Канада е настанал нЕкъв див фашизъм, но не искам да коментирам, защото е чуто от негови приятели, а не е да съм го преживяла лично. Но е интересн факта, че била изнесена някаква статистика, според която туроператорите посочват, че нараства броя на еднопосочните билети за  напускане на Канада
Сега ММ е в Холандия, но сам. Аз като чуя Холандия и се обривам - сигурно в предишния си живот съм била вещица, горена на клада в Холандия. Но и на ММ също не му е на сърце - ама пуста работа и пари! Единствено на сърце му е Барселона. Та, ако решал да се местим /само забележете формулировката / щяло да е там. Моето мнение не участва в конспекта Поне се успокоявам, че до там дет се вика и пеша мога стигна, и да не ползвам аероплан.
За мен лично преместването в чужбина е въпрос на аритметика и калкулация, защото вече навсякъде е много "шитаво", както се изразява младежта. Не искам да бъркам емиграцията с туризма.
Абе да сме живи и здрави. Но Шарки е безумно права в един свой предходен пост:
"Повечето пишещи тук са постигнали американската мечта в България, което е много по-трудно, отколкото в Щатите, заради социалистическото законодателство и още по-социалистическото правораздаване. Със сигурност я виждаме емиграцията в розови краски…"