Много мина, малко остана, скоро всяка ще е горда ДЕКЕМВРИЙСКА мама! (Teмa 7/2021)

Герои сте трите, Фейри. 🌹Възможно най-скоро ви желаем сладко гушкане у дома! 🌺🤗

Феъри, виртуални прегръдки и от мен. Ще се справите - и ти, и малките борбени принцеси. Не е лесно да износиш, родиш и отгледаш близнаци. Вярвам, че всичко ще е наред, като си ги вземете вкъщи.

Fairytale11, ти си мама боец! ❤🥰❤
мръъннн, тук съм аз отново , за да помрънкам..много ми тежи вече . Терминът ми е 20.12, вкъщи с моята принцеса на 2 и с корема е много тежко вече. Боли ме опашката, кръста, ниско долу като ПМС. 😀🤭🤯 тазът ми се разширява ужасно много, на киселините си продължават.. ходя вече като кииит..🤣😒 в името на бебето е всичко..❤❤❤
Имам лоши спомени от индукцията ми преди 2 години , дано сега не се наложи.. 😟

Като че ли за предизвикване на раждане не съм чувала много позитивни истории. Какъв е вашият личен/'секънд хенд' опит?

На мен пък ми излезна в урината някакви бактерии и дрожди.
Не знам въобще какво е това и какво означава.Притесни ме естествено,защото е две седмици преди секциото.
Ще пусна в сряда стерилна и обща урина.
И ще говоря с АГ да ми пусне микробиология,въпреки,че то няма много време за лечение,ако излезе нещо.
Искам да идва вече и да минава раждането.
Така ми писна от всичко.

Болките са големи, все едно насилват тялото ти за процес, за който още не е напълно готовo. Нямах нито разкритие, нито спукани води, родих на термин с индукция. 😒

Момичета - с индукция - това на система с окситоцин ли се казва. Аз предния път родих така.
Сега пак така искам - нормално с епидурална. Дано се завърти...

_di_di_ , да.. система с окситоцин

Има ли някоя мама избрала да ражда с епидурална упойка? Също така има ли вече раждала с упойка. След колко време отпуска упойката,кога можем вече да сме на крака,има ли някакви гадни преживявания като главоболие,замайване след упойката?

Дори не бях чувала за въпросния термин "индукция", но вероятно и моя АГ вчера него имаше предвид като каза, че ако до следващия преглед не е тръгнало и има разкритие и види, че ще тръгне до ден - два, щели да го предизвикват...нещо не ме кефи особено тази идея. С първото раждане бях по-ларж, защото бях съвсем невежа. 😂 Правилно са казали хората, че некомпетентните и необразовани хора живеят по-спокойно.

Индукция принципно би трябвало да се прави само и единствено ако има индикации, а не ако някой доктор си реши, че не му се чака 1 ден или пък жената, че не ѝ се бременее повече.. Предпотавка може да бъде някаква опасност за майката или плода - като например влошени тонове (което е сигнал за страдание на плода в утробата), гестационен диабет, вътрематочно изоставане и т.н. Това едно на ръка, второ - системата не е единствената опция за индукция (за България не знам де, но може да питате АГ-то си).

Колкото и зле да свърши всичко за мен предния път, самото раждане мина добре, предизвикаха го заради много влошени тонове. Бях 37+4 с 1 см разкритие и нищо повече, грам контракция нямах. Поставиха ми вагинално на шийката сонда, която от съвсем тъничка, започва постепенно да се раздува като балонче. С едно маркуче се дърпа леко надолу, за да св стимулира. Целта е шийката да направи естествено разкритие. След час сондата ми сама падна и имах 5-6 см. Сложиха ми упойка и ми спукаха водите. Започнаха регулярни контракции, които си бяха като менструални болки, нищо страшно (но си имах упойка). Окситоцин казаха, че ще включат САМО ако не тръгнат естествено контракции в краен случай. Тялото ми обаче се адаптира и се активизира само. След спуканите води някъде за час - два вече имах 10 см. Същинската част на напъни беше около 20 Мин. и един шев, да не е без хич. Казаха, че може да св наложи малко окситоцин за плацентата, но нея я родих буквално с един напън от раз и нямаше нужда.

Та за мен индукцията изобщо не беше кофти, даже напротив. Тялото ми много бързо се адаптира. С упойката също нямах проблем, след 10 Мин вече бях на крак, нямах гадене, виене на свят - нищо. Първо май си е до човек и второ - до лекар. Иска св търпение, това са естествени процеси и понякога не става за 20 Мин като секцио.

добре дошли на първите бебенца в групата! Много се радвам и вълнувам, че това време настъпва за всяка от нас ❤ Бързо възстановяване на майките!

Не съм писала от много време, защото имах голяма достанция между прегледите и нямаше какво да докладвам. Вчера бях на последния официален преглед при следящия ме преди раждането в 34+4. Голямата изненада е, че момчето ни вече е достигнало 3кг според ехографа, което го слага на горна граница (97 персентила). Отгоре на това околоплодните води са увеличени. В 28ма седмица правих натоварване с глюкоза, резултатите бяха перфектни. Освен това съм качила 8-9кг от началото на бременността, което не е хич
много. Нямам никакви странични оплаквания като подуване на пръстите на ръцете или други индикатори. Питах доктора дали да направя още едно натоварване с глюкоза, според него не е необходимо, но ако искам да направя. Не знам дали има смисъл, много ни съмнява да е ГД. Не съм едра, 55кг на 166см преди да забременея, таткото и той не е хич едър. Малко сме в джаза сега с това голямо бебе толкова рано. Секцио за мен е последният вариант, хич не ми се иска. Ако в 37ма седмица детето е наддало много и прогнозата е до термин на мине 4кг започваме активно с разни акушерски трикове да предизвикане по- рано нещата. Но аз до сега не съм имала нито подготвящи контракции, нито нищо. Шийката за щастие се е скъсила вече малко, от 4см на 3,3см. Не живея в България и тук се индуцира в краен случай, много се разчита на естествените процеси и се опитват други неща преди това. Но да си призная, малко ме е страх. Увеличените околоплодни води също ме притесняват. Забременях след 2 ранни и една късна загуба в 6ти месец, инвитро с предимплантационна диагностика на ембриончето и всякакви маркери извън “перфектните, средни стойности” ме притесняват. Какво мислите за това натоварване с глюкоза, струва ли си за втори път да се направи? Докторът ми казва, че детето е здраво, няма обяснение за увеличените околоплодни води. Имам доверие на лекаря си, знам, че тези ехографски измервания не са супер точни, но той е фетален морфолог и има страхитен ехограф, освен това знае какво върши. Едва ли е далече от истината този размер.

Стана много дълго, но не съм писала отдавна, така че ще си позволя още няколко реда- някой беше писал за обръщане на бебебцето. Моето се обърна преди броени дни в правилна изходна позиция (въпреки, че е голямо вече и би трябвало да му е тясно с тия 3кг за големи акробатики) Но и аз правих всякакви опити това да стане- правих т.н. индийски мост, движех се много. Като усещах, че е много активен и си бях вкъщи заемах поза, която се предполага, че би помогнала да се обърне (понякога в 4 сутринта). Не знам дали му помогнах така или само си се справи, но ако се чувствате комфортно в тези пози, които уж се препоръчват за обръщане, можете да пробвате.

Пазете се и бъдете здрави, момичета!

Аз бях с епидурална упойка на първото ми раждане и възнамерявам сега също да се възползвам. Важното е анестезиологът да е добър и да дозира правилно, за да може да се усещат напъните, за да са ефективни - в противен случай може да затрудни раждането. Сложиха ми две дози - когато сложиха първата спрях да усещам болка и контракции, но можех да се движа, започна да ме отпуска точно когато трябваше (на 10см разкритие и напъни, които си усещах много добре), бебето се роди за 3 - 4 контракции (за 10-тина минути), след това ми сложи втора доза упойка (за шевовете) и от нея вече изгубих чувствителност в краката, което след няколко часа отмина (докато бях още под наблюдение в родилна зала). Нямах странични ефекти след упойката, но знам че е хубаво да се пие повече вода - на често и по малко.

За окситоцина - на мен ми пуснаха към края,за да подпомогне същинската част на раждането и за отделянето на плацентата.

И аз бях с епидурална упойка. Тези два часа бяха най - хубавото нещо в живота ми.. 👏🥰
Сега също би искала, но ще видим.
С първото раждане имах 6 шева - 3 вътрешни и 3 външни. После ме спаси единствено цикатридина спрей, след 10-12 дена бях добре. Сега май ще си взема пак за всеки случай.

Пак съм аз. Излязоха ми резултатите от кръвта и урината. Пуснах ги на АГ-то, ама докато стигне до тях и да ми се включи мога да превъртя играта. Хемоглобинът ми леко се е вдигнал (от 104 на 111), но ми излезе на урина Белтък - опалесценция и завишени левкоцити. По-скоро това е, което малко ме притеснява, въпреки че четох, че означава, че е малко количество на белтък в урината и  при бременност може да се нарече дори нормално. Но все пак някой от личен опит може ли да сподели нещо?