Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 9

  • 63 493
  • 749
  •   1
Отговори
# 570
  • София
  • Мнения: 13 063
Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете, душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете, душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

Пейо Яворов

# 571
  • Мнения: 11 784
“А що не се радваш на родното си място, като не го изоставяш? Обич много и навсякъде. Кога обичаш нещо, трябва да се погрижиш за него. Аз си обичам мястото и няма да го напусна. Стоя тук и не търся удобство. Стига ми да съм там, където обичам. Удобството и обичта не могат да виреят заедно. Истинската любов преодолява трудности, но не бяга. Обичливото сърце е голямо и всичко побира. То ще приюти жена, деца, баща, майка и родна къща. На обичливото сърце не му трябват удобства и дебели книги да го учат как се живее”.

От разказа “Изоставеното село”
“Истории от старите калдърими”, Йорданка Петкова

# 572
  • Мнения: 446
“По онова време бях прекалено млада, за да знам, че изключителната красота е проклятие.”

“Оризовата майка”, Рани Маника

# 573
  • София
  • Мнения: 13 063
"Не е ясно дали блаженството и завистта са числителят и знаменателят на уравнението, наречено щастие?"

Евгени Замятин

# 574
  • София
  • Мнения: 1 181
"Преди време обичах един човек.
Толкова много, че го лекувах, докато той ме разболяваше.
В един момент разбрах, че съм взела болката му, за да я направя своя. А той вече беше стъпил на крака. Изцяло. Нямаше какво повече да предложа. Пътищата ни се разделиха. Въпреки че често се преплитаха наново. Сякаш се засичахме, точно когато продължим. Идваше при мен, щом нещо го заболи. Я душа, я сърце. Давах му лекарството. Без да оставя за себе си. И се прибирах вкъщи. Със симптоми. Насълзени очи. Нужда от помощ.
Пък дните минаваха, нощите също.
След априлското ни "сбогом", усетих, че този път е за последно. Работата ми бе свършена. Изчистих травмите му. Запълних липсите му. Ала не знаех, че те са вирус. Който се предава. Ала не знаех, че се имунизирах срещу искреност, доверие, уют, споделеност само за да помогна на някого. Ала не знаех, че ако някой ден, друг дойде при мен и ми подаде лекарство, аз ще се усъмня, че е отрова.
Но сега вече знам. Ясно. Пустата му любов не прави така. Никога не е правила.
Трябва да внимаваш на кого даваш истинското си. Или си плащаш години, или цял живот, ако не схванеш най-простичката истина. Именно, че любовта не те ограбва. Тя шие, не разкъсва. Тя чисти, не замърсява. Тя не би те бутнала на земята, след като си й подал ръка. Тя е всичко, но не и болест. Не тъга. Тя не оставя белези от празнота, рече ли да си тръгне. Тя не би ти причинила това, от което те е страх. Тя ще ти позволи да се доверяваш и вярваш в доброто. Тя е единственото на този свят, което не боли. Тя е лекарството!
Но знаеш ли каква е тайната? И защо често не се получава?
За да бъде любовта любов... й трябват ДВАМА ЗДРАВИ!"

Полина К.

# 575
  • Мнения: 4 458
Веднъж помолих една много успешна жена да сподели тайната си с мен.
Тя се усмихна и ми каза:
- Започнах да успявам, когато започнах да оставям малките битки за малките бойци.
Престанах да се боря с онези, които клюкарстваха за мен ...
Спрях да се боря с моите роднини ...
Спрях да се боря за внимание ...
Спрях да се боря да отговарям на публичните очаквания от мен ...
Престанах да се боря за правата си с глупави хора.
Оставих такива битки за онези, които нямат за какво друго да се борят...
И започнах да се боря за
моята визия,
моите мечти,
моите идеи и
моята съдба.
Денят, в който се отказах от малките битки, беше денят, в който започнах да съм успешна.

# 576
  • София
  • Мнения: 13 063
"Всичко, което трябва да направиш е да помолиш и да вярваш, а после да се настроиш на приемателната вълна на доброто. Няма нужда да правиш нищо повече. Вселената ще сложи всичко на място, включително и теб.

 Когато искаш и вярваш, ти преставаш да бъдеш пречка и оставяш Вселената да си свърши работата."

"Тайната за всеки ден" - Ронда Бърн

# 577
  • София
  • Мнения: 3 864
'' - Всичко преминава в живота ! - въздъхна бедната старица и продължи ...
- Минава модата на дънките.
Минава хремата.
Минава влакът, даже и по два пъти!
Минават приятели, гаджета, съпрузи и съпруги ...
Всичко минава!
Минава и бурята и изгрява слънцето!
Минава нощта.
Минава и болката.
Минава Коледа, Великден.
Кръвта във вените също преминава ....
всичко минава скъпо дете!
Това което никога няма да мине и замине,
са твоите родители!
Когато ги обичаш,
когато ги мразиш,
когато ги проклинаш,
когато ги хвалиш
те не преминават,
стоят си все там!
Две живи скали,
ангел спасител,
побъркани ,абсурдни ...
Може би разделени,
далечни,
свързани само с едно кръгче метал ...
Стоят си във своите къщи похлупени,
пердета спуснати,
полуотворени врати ..
Свидетели на твоето щастие
и твоята безкрайна тъга ..
Медалисти във твоите победи
и носни кърпички в твоите поражения ...
Често безпомощни,
но никога отказващи се ..
Те никога не минават ...
няма нищо, което да ги накара да си заминат!
И дори , когато те са на другия край на земята,
или на другия край на небето,
ти винаги ще чувстваш аромата им ...
АРОМАТ НА ЛЮБОВ"❤
"Женски свят"

# 578
  • Мнения: 2 146
“Понякога, е невъзможно да оцениш стойността на момента, който изживяваш, докато той не се превърне в спомен”. Др Зеус.

# 579
  • София
  • Мнения: 1 181
"Когато ми се стори, че съм гениален, отивам да мия съдовете."

Булат Окуджава

# 580
  • София
  • Мнения: 13 063
„Целият свят е поредица от чудеса, но толкова сме свикнали с тях, че ги наричаме обикновени неща.”

Ханс Кристиян Андерсен

# 581
  • Мнения: 6 175
.. " Живей, момиче !
Но не по начина, по който го правят тези около теб.
Не съществувай !
Живей !

Светът ще те срива.
Животът ще те удря с жестоката си плесница.
Не обръщай другата буза.
Отвръщай на атаките.
Но не с жестокост, а с добрина.
Тя ще е най-силното ти оръжие срещу злото.

Обичай, момиче !
Но не като онези слепите.
Обичай, така че сърцето ти да тупти истински.
Очите ти да светят от щастие.
Обичай въпреки страха от нещастието.
Сърцето ти ще разбиват.
Душата ти почти ще я прекършат.
Не падай духом.
Погледни болката в очите.
Направи я част от себе си и си тръгни по пътя.
Любовта наранява, но и лекува.

Себе си цени !
Никой никога няма да прозре същността ти, ако ти не я опознаеш.

Пътувай !
Създавай спомени.
Те ще топлят старините ти.

Мечтай !
Ще ти казват, че мечтите са за децата.
Не ги слушай ! Нека си говорят.
Този, който мечтите изоставя не знае щo е свобода.
Искай невъзможното и ще го получиш.

Бори се !
Драпай дори, когато капчица сила нямаш.
От мен знай, че само, когато на дъното сме оценяваме красотата.

Учи се всеки ден, от всеки !

Слушай !
Дори и най – глупавият мъдрост таи в себе си.

Дръж семейството близо до себе си.
Домът е единственото място на планетата, чиято ключалка никога няма да бъде сменена за теб.

Изливай горчивината.

Говори !
Говори докато думи не ти останат.

Питай !
Изисквай !
Желай !

Мълчиш ли, отговорът винаги ще е „Не!” .

Живей, момиче !
Не махай усмивката от лицето си.
Дори и сълзи да текат от очите ти, запази я.

Нека съдбата да е благосклонна към теб.
Нека пътят ти с радости да е осеян.

Но въпреки моментите на безнадеждност, ти помни:

„Никога не бихме видели светлината, ако мракът не съществуваше!”. "

Е.Р.

# 582
  • София
  • Мнения: 1 181
"Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат."

 Пабло Неруда

# 583
  • София
  • Мнения: 13 063
Най-хубавото се вижда
само със сърцето.
Най-същественото е
невидимо за очите.

Из "Малкият принц"
Антоан дьо Сент-Екзюпери

# 584
  • Мнения: 12 207
"Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат."

 Пабло Неруда
Пабло Неруда - "Умира бавно този..."

Умира бавно този,
Който не пътува,
И този който не чете,
И който музика не слуша,
И който във очите няма благодарност.

Умира бавно този,
Който себеуважението си погубва сам,
И този който никому за нищо не е помага.

Умира бавно този,
Който с непознатите избягва да говори,
И който, роб на навиците стари,
Върви по пътища еднакви всеки ден,
И който никога не е сменил занятие,
И този който никога не е рискувал,
да промени цвета на дрехите дори.

Умира бавно този,
Който избягва всякакво вълнение,
И крие вихъра от чувства и емоции,
А с тях се връща блясъка в очите ни,
И се лекуват бързо наранените сърца.

Умира бавно този,
Който никога не сменя курса,
Нещастен в работата си и в любовта,
И този който не рискува нищо,
За да последва своята мечта,
И този който, па макар веднъж в живота,
Не е загърбил здравия си разум.

Живей сега,
Рискувай още днес и
Действай веднага!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не се лишавай сам да бъдеш пак щастлив!

Общи условия

Активация на акаунт