С първи шарени листа, сбъдна се и моята мечта ! ~бебеправене 397~

Моят мъж много неглижира нещата. Вече направихме 13 месеца опити, още от лятото му казах като минахме 9-те да си направим изследвания - не, да било минело година. Казах си ок, то и без това повечето репродуктивни лекари така съветват, ще изчакаме малко. Като станаха 12 месеца септември месец и го попитах пак, хайде януари да сме изчакали..

То и ние сме доста заети покрай работа, допълнително и апартамента си ремонтираме и явно много му идва, но си тъпчем само на едно място без да знаем има ли проблем, няма ли. Допълнително и на себе си съм малко ядосана, че се хващам за думите на АГ-то, че е хубаво изследванията за мен и него да се правят едновременно, че да видим общата картина, и не пускам никакви и за мен. Не съм сигурна дали не се притеснявам от резултатите и си измивам ръцето с това, че така или иначе и той сега няма да прави спермограма.. Абе за бой сме си и двамата.

Аз в момента съм и малко разочарована, защото очаквам О да е тази седмица, а през цялото време ще имаме гости вкъщи и ме съмнява и един опит да успеем да направим. Направо ми се отщя и тестове за О да правя..

Аз имам една идея повече склонност да реагирам остро и уж да се намуся, защото хормоните ми са като влакче в увеселителен парк, но той изобщо няма проблеми и притеснения за това. При него самочувствието не се определя от такива неща, например това дали ще правим инвитро или не и мои изказвания от рода на "чакаме Станулов ще ни направи бебе" няма как да стигнат емоционално до него. Съответно, когато ме пита дали искам нещо от магазина мога да му кажа "нови тръби" без да ми каже "оф, стига драматизира", защото знае, че се шегувам Той пък може да ми каже, че неговите задължения така или иначе са да ме оправи и да ме вози насам-натам, дали ще оправи мен или чашка... Да, знам как звучи На това аз отвръщам в същия дух. После следва прегръдка, целувка и всеки по задачите си.
Вече ви разправях за шегите ни след обичане и аглутанацията   Но пък първото нещо, което направихме като тест беше спермограма в 3ти месец на опитите по негово собствено желание. Tъй че според мен, ако и двамата действаме и правим всичко, което се изисква от нас, е напълно възможно, вероятно и почти задължително да се шегуваме с това, защото иначе се насъбира едно определено напрежение по темата. Както и като ние се "хапем" по въпроса и вече сме измислили остроумни отговори на почти всички подмятания е мнооого по-лесно да ги ползваме, ако някой сглупи да ни зачекне на тая тема. Един вид - сухи тренировки Поне при нас действа.
Освен това... още от малки са ни казвали, че момченцата не знаят как да си показват емоциите. Сещате се - щипане, дърпане, скубане Някои така и не се научават... та за това начина за интеракция може би е с глуповати шеги. Те няма как да са в нашето положение, няма как да са в нашите тела, няма как да ги дупчат, преглеждат, да им пъхат какво ли не къде ли не на ежеседмична, а понякога на ежедневна база. И единственото, което им остава е да се грижат да не изчаткаме И когато на тях им е нервно и притеснено дали ние сме добре или си имат някакви мисли дали те са добре, притесняват се да споделят, защото ги смятат за маловажни спрямо нашите, е възможно да ги избие на такива дебелашки шеги