Да сменя ли специалността?

  • 2 693
  • 19
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 5 407
Сигурна ли си , че учиш в Стопански факултет на СУ? Там обучението е на английски език и при успешно завършване получават много международни сертификати. Може би още не си разбрала същността на професията си, но в бъдеще тя ще бъде не сметки, а преди всичко стратегия- обработка на данни и вземане на решения, което е важно и интересно. Не мога да се изкажа за медицинските специалности, но ми се струва, че проблемът не е в специалността, а в изолацията. Социализирай се повече по всеки начин. общувай с колегите си , преподавателите, млади хора.

# 16
  • Мнения: 228
Моля автрката да се хване като доброволец в близкото КОВИД отделение, в момента търсят усилено. Но не за седмица или две, да се потопи в атмосферата.
После в някой старчески дом или да разнася храна на възрастни по домовете.

# 17
  • Мнения: 96
Не е късно с подходящите усилия не виждам защо да не успееш . Дали си заслужавава сама трябва да прецениш, но имай предвид, че и в медицината все нещо ще те разочарова, не може всичко да ти хареса, пък и виждаш нещата в действителност как са, когато ги видиш от вътре. Тук поне имаш някаква основа и не  е задължително да станеш точно счетоводител, може да намериш нещо от сферата на финансите, което ти харесва и е подходящо за теб, тя е достатъчно обширна. Друг вариант е да запишеш различна магистратура. Помисли, не вземай прибързани решения.

# 18
  • Мнения: 731
Хубаво си помисли дали наистина не ти е интересно това, което учиш или пък само си мислиш, че си го избрала, а  баба/накой друг близък ти го е избрал и сега осъзнаваш  че не е твоето.... Или просто ти е трудно и на лисицата гроздето и е кисело и бързаш да се откажеш и да се прехвърлиш другаде...
Ако наистина сама си го избрала, отдава ти се и те влече - не се отказвай. Наядякъде е трудно, където и да отидеш ще има ущен3, много усилия и специфика.
От друга страна ако НАИСТИНА не те влече, сериозно помисли за прехвърляне. Нагледала съм се на хора с хубави професии - адвокати, лекари и прочеее... реализирани хора... които на 40-45 осъзнават всъщност,  че това, което правят не е за тях или не им носи удовлетворение... и те първа хващат да се преспециализират. Наистина адмирации за тези хора и тяхната смелост да започнат отначало...
Но ти добре си помисли каква е мотивацията ти и какво наистина искаш, за да не се получи така след това да съжаляваш, че не си опитала ... или пък че не си си останала на сегашното място.
Сама каза, че си на 20 години. Голяма, пълнолетна жена си вече - вслушай се в себе си, а не в баба или проятелката или група анонимни дами във форум за мами Simple Smile .
В крайна сметка решението е твое, както и отговорността за последиците, които ще дойдат с избора ти. Ние можем само да ти помогнем да ви избистриш нещата и да ти дадем гледни точки - крайното решение е изцяло твоя отговорност Simple Smile
Това, което мога да ти кажа е, че каквото и да избереш нямаш гаранция нито че накрая ще работиш това... нито какво ще мислиш след 3-4 години и как ще виждаш живота тогава... Така че.. мисли, действай си и каквото има да става ще става.

Желая ти успех и каквото и да решиш да ти донесе щастие!

# 19
  • Мнения: 162
Уча медицина и мога да кажа, че не е лесно!Професията е много повече от учене и запомняне и тя не е за всеки определено, и не е това, което си представяш преди да започнеш.Аз също си мислех едно, но излезе друго, въпреки това няма по-интересно нещо за мен от тази дисциплина.За късно никога не е според мен, и аз не съм започнала веднага, но е добре да си дадеш сметка наистина ли искаш, за да има смисъл труда, който ще хвърлиш, приемните изпити нищо не са в сравнение с това, което те чака после.Помисли, кое е твоето, за да дадеш максимално от себе си и да си удовлетворена в крайна сметка от избора си.

Общи условия

Активация на акаунт