Чувствам се глупаво около него

Аз пък умишлено си избирам маааалко по-глупави от мен мъже, щото така ми харесва и предпочитам аз да съм тази с погледа " ти сериозно ли?", а не той. Не ми трябва да е по-умен от мен, други неща са ми по-важни. Ако ги притежава, умнотията да я остави на мен.

Като по-умна откарваш дълго с глупаци и може би ти се налага да живееш наколко живота вече…
Аз невинаги имам време и нагласа да съм по-умна, затова избирам да си го споделяме.

Май да. Другите ще го разберат като пораснат.

Аз ги живея едновременно няколкото живота, не ми е никакъв проблем.

Така говорят обикновено control freak-овете. Поне докато не дойде момента, в който някой им покаже, че са обикновени freak-ове.

Благодаря ти, че ме разсмя!😅😅
Прекалено заета съм да мисля за себе си, че да си губя времето да контролирам някой друг, крайно незаинтересована съм от подобни дейности.

Задължително жената трябва да е умна, да има достатъчно мозък в главата. Защото простотия обикновено съчетана с високо самочувствие си е особено отблъскваща комбинация, за съжаление доста често срещана. Иначе нямам проблем и да е по умна от мен, което обаче си е трудна работа, не че не се е случвало. Също под умност има различни неща- едно е да може да смята формули като компютър и да бъде добра в дадена професия, но бомбок в личния си живот, друго е да си го подрежда отлично и да се справя добре с взаимоотношенията си с другите хора, но пък да не е толкова добра в математиката.

Колко много акъл, направо не знам вече кое ще ми е по-полезно в живота, че да наблегна там и да си водя записки - в мамата или от лекцията в унито.

Не знам кое е по полезно, ама акъл и цикъл не дойдат ли на време, хич не ги и чакай.

За съжаление много жени допускат тази грешка, даже не е коректно да го нарека грешка, защото така са устроени - да се мерят по акъл с мъжете в професионално направление и образование.
Аз на моя приятелка-професор, която ми завиждала за зрелостта и отношението към мъжете, в случая мъжа ми, в прав текст ѝ казвам - “е, като си толкоз по-умна от своя, що не успяваш да си подредиш отношенията, каква точно ти е файдата? Ми, инвестирам в детето - отговаря, пък той ми е удобен, тъй съм го избрала, но не спира да ме дразни. А то като си хване живота, ти - какво? Ох, не ща да го мисля”.
Ми, извинете ме, но - подобни женски  умнотии не успяват да спечелят уважението ми.

Благодаря на всички за отговорите дотук! Четох, мислих и първо ще обясня за критиките, които споменавам. Реално в моя случай са си напълно основателни, и не са изречени по начин който да ме унизи или подиграе, просто са в целта и ме оставят замислена. Карат ме да се погледна отстрани, че ми е крайно време да се взема в ръце и няма кой да го направи вместо мен.
Някои от вас споменаха това, което съм виждала досега от мъжете - живях с бившия ми много години, той беше добродушен, но простоват и кибритлия, и често изпадахМЕ в неловки ситуации покрай тези му качества. Като знам аз как съм се чувствала тогава, не искам друг да се чувства така с мен и затова много го мисля. Тогава аз бях в ролята на мислещия за всичко и си беше тегаво, тоест не съм била винаги отнесена от вихъра. И ме спукваше от злобни подмятания, въпреки че наистина без мен не знам как оцелява, не знаеше дори къде да си плати сметките. Сякаш покрай стреса от раздялата, местенето и започването отначало се претоварих психически и започнах да давам на късо. Този мъж ме срещна в много кофти момент.
Но пък докато пиша сега се замислям, след като ме вижда в най-лошата ми светлина и не изчезва, явно е усетил, че "имам потенциал" и ме напътства да дойда на себе си. Просто аз се чувствам дискомфортно от това, защото ми е неестествено жената да е човекът с недоразуменията. В рода ми всички жени са с по-пасивни мъже, които спокойно си командорят както искат, включително и майка ми, и може би от там го усещам като личен провал да допускам мъж да ми менторства. Заветът е буквално "намери си един да те слуша и ти да го водиш, не оставяй мъж да те води".
В момента действителен проблем няма, това са мои размисли, с които и с ваша помощ да си сверя часовника дали съм на прав път, защото в момента сякаш се опознавам наново и наново си градя ценностите в живота.

А, не знам. Аз лично не бих тръгнал да избирам "по-глупави" (нарочно в кавички) по каквато и да е причина, че току-виж глупака съм се оказал аз...

А ти пак си бъди прекалено заета да мислиш за себе си. Те тия две дейности нито си пречат, още по-малко се изключват взаимно.

И като получиш такава жена какво я правиш? В един момент започваш да се комплексираш.

Не всички съвети от майката са за приемане.

Има обаче и по-зле от това - "умна жена" с високо самочувствие, така че тук ключовото е "високото самочувствие". Простотията е второстепенен фактор за подсилване на отблъскването.