Здравейте, имам отношения от няколко месеца с мъж на 28, разбираме се добре, довършваме си изреченията, както се казва, сексът е супер, и ще кажете какъв е проблема, нали?
Проблемът май е в мен.
Той е доста зрял за възрастта си като цяло. Видял е много в живота и това го е изградило като премерен, мислещ човек. Възхищавам му се. Начетен е и е компетентен в доста области. И с мен, и с други хора, никога не се е изказвал неподходящо, или постъпвал глупаво и необмислено, дори и за най-безобидни неща. Мисълта му върви гладко и подредено, действията му са точно изчислени във ВСИЧКО, какъвто и казус да му се даде винаги намира решение, въобще .. както казах, възхищавам се.
Аз - пълен хаос. Ако трябва да свърша днес 5 неща, ще забравя поне 2 от тях, другите ще ги свърша под стрес. Забравям всичко навсякъде - телефони, ключове, пари, задачи, уговорки, какво ли не. Изключително разсеяна съм. Мисля за 100 неща едновременно и прескачам от тема в тема със скорост над светлинната, чак сама не мога да си проследя мисълта понякога.
Добре поне, че вкъщи съумявам да поддържам ред, като другаде не мога.
Напоследък се чудя какво прави този човек с мен. Предишния ми приятел беше простоват човек, изцепките му са ме карали да се червя много през годините и да се помисля за голямото доброутро, но сега се чувствам сякаш аз съм същата.
Правил ми е забележки, ако направя нещо извънредно тъпо от недомисляне, не груби, а градивни, и съм напълно съгласна с доводите му, но ми трябва практика. Повечето пъти ми се забавлява. Знам си слабостите, не ги крия, то няма и как. Все съм вярвала, че ако някой някого трябва да шлайфа и побутва, това трябва да е жената към мъжа, а не обратно и съм в небрано лозе, сякаш ми е първата връзка.
Някоя от вас чувствала ли се е така и връзката й да е оцеляла? 😁
Проблемът май е в мен.
Той е доста зрял за възрастта си като цяло. Видял е много в живота и това го е изградило като премерен, мислещ човек. Възхищавам му се. Начетен е и е компетентен в доста области. И с мен, и с други хора, никога не се е изказвал неподходящо, или постъпвал глупаво и необмислено, дори и за най-безобидни неща. Мисълта му върви гладко и подредено, действията му са точно изчислени във ВСИЧКО, какъвто и казус да му се даде винаги намира решение, въобще .. както казах, възхищавам се.
Аз - пълен хаос. Ако трябва да свърша днес 5 неща, ще забравя поне 2 от тях, другите ще ги свърша под стрес. Забравям всичко навсякъде - телефони, ключове, пари, задачи, уговорки, какво ли не. Изключително разсеяна съм. Мисля за 100 неща едновременно и прескачам от тема в тема със скорост над светлинната, чак сама не мога да си проследя мисълта понякога.
Добре поне, че вкъщи съумявам да поддържам ред, като другаде не мога.
Напоследък се чудя какво прави този човек с мен. Предишния ми приятел беше простоват човек, изцепките му са ме карали да се червя много през годините и да се помисля за голямото доброутро, но сега се чувствам сякаш аз съм същата.
Правил ми е забележки, ако направя нещо извънредно тъпо от недомисляне, не груби, а градивни, и съм напълно съгласна с доводите му, но ми трябва практика. Повечето пъти ми се забавлява. Знам си слабостите, не ги крия, то няма и как. Все съм вярвала, че ако някой някого трябва да шлайфа и побутва, това трябва да е жената към мъжа, а не обратно и съм в небрано лозе, сякаш ми е първата връзка.
Някоя от вас чувствала ли се е така и връзката й да е оцеляла? 😁
