Любители на котки - Тема 166

  • 24 962
  • 750
  •   1
Отговори
# 150
  • София
  • Мнения: 40 958
Да ви покажа един много смел Вася
Верно много смел.

Гадно ми е за нея - че то я мъчи и тормози.
И моят Оникс е разбойник. Скача на Аш и после "пищи".
А когато се заиграят с някоя играчка и Аш види, че на Оникс му е интересно се оттегля и остава дребен да си играе. Дъщеря ми понякога изкарва Оникс от стаята си, за да може да играе с Аш. Казва "той е нещастен".
Само пръчки с перца пази и ръмжи. Всичко друго дава.

Да ви кажа как ми докара инфаркт днес.

Извели сме го. Дъщеря ми му сложи нагръдника, но накриво и явно по-хлабаво. Поводът му вече е 5м.
И започна да се дърпа и се измъкна от нагръдника. Хвърлих аз телефона и започнах бавно да вървя след него. А той щастливо си подскача и гони мухи. Викам ММ с цяло гърло. По едно време Аш засили крачка. Стигнах го и го хванах за опашката. Изсъска първоначално, защото не очакваше някой да му посегне на гордостта. Гушнах го и стоя мирен. Не мисля, че се усети, че е отвързан и свободен. Добре че нямаше гълъби. ММ се появи и му казвам да ми вземе телефона, а той само каза "ама той как се измъкна".
Кардиограми можех да пиша ако имах химикал и лист в ръката.

# 151
  • Бургас
  • Мнения: 12 959
AnMary... направо прединфарктна ситуация.Чак настръхнах,а съм го виждала само на снимки тук красавеца Аш.Той и добряк ще се окаже голям.
Дано не те плаши вече така.
Много са гъвкави,особено младите котета.Не е чудно,че се измъкват от поводи.Добре,че си успяла да го гушнеш.

Малкият Оникс използва тактиката на по-малките деца"Мамооо,батко ме бие..."
Simple Smile Simple Smile Simple Smile


Досега е чакал или да легна или да му подам аз глава,за да се милва.Сега сам пое инициативата.Явно много му липсвам.

# 152
  • Мнения: 5 717
Нещо преди сън/не е с котки, но пък е сладко/
https://www.instagram.com/p/CVgTlQ5Kob0/?utm_medium=copy_link

# 153
  • София
  • Мнения: 12 953
Страх вече година редовно пътува до село, окол 30 минути и стои там на двора по цял ден. Понякога е оставал да спи, ако трябва да тръгваме, а той се е заврял някъде или не ни дава да го хванем. Никакъв проблем няма с пътуването, дори и до Добрич, тоест към 6 часа поне път.
Малката я изкарах предната седмица до ветеринар и умря от страх по време на пътя. Осъзнах, че вече два месеца не е излизала от вкъщи. Затова днес чакам поръчка от зооплюс ,на нова транспортна клетка. За нея ще остане по-малката, а на Страх взех по-голяма. Поръчах нагръдник и каишка и на двамата, на Страх не я намирам, а и той така  и не свикна особено. С нея мисля да почна по-отрано. Веднъж вече на ръце я изкарвах навнън, но пак я беше страх. Ще започна редовно да я извеждам, за да може да не е голям стреса и пролетта, като отиде на село и може би ще я разхождам с кола, за да свиква с мен. Според мен, както с всяко нещо, ако свикнат от малки и редовно с нещо, то не ги стресира така или изобщо, колкото ако е нещо съвсем ново и неочаквано.

# 154
  • Мнения: 16 836
При нас не помогнаха опитите да я свикнем и приучим.
Няма свикване, братче.
Като бебе пътуваше като пич и спеше като пор в колата. С порастването обаче нещата се промениха и пътуванията са кошмар. И е много интересно, защото, ако я разнасяме из града, няма хък, няма мък, усети ли обаче, че излизаме извън града, а усеща маймуната, как усеща представа нямам, но е факт и като се почне едно мяучене, ама нон-стоп. Езика навън като куче, учестено дишане, гърлени звуци, очите ще хвъркнат, ужас някакъв. И нищо не помага. Традиция стана и да се изхожда или изпишква в клетката по време на пътуване, по често се изаква, явно от стрес, определено не е на инат, мъст или напук. Стрес е. И в някои случаи след това и действие се успокоява и заспива, но не винаги. Та при нас толкова със свикването.

# 155
  • София
  • Мнения: 16 576
Джасте, и Барни ги прави същите, но поне безгласно. Пусне трите "джокера" (акане, повръщане, пишкане) в първия половин час, наказателно, и после заспи. А клетката стои в моя скут, аз служа за амортисьор.

# 156
  • Мнения: 16 836
Шарки, Joy. То отстрани смешно, ама.. Wink
И клетка в скута опитах, и на ръце да я държа да я галя и успокоявам, единия път даже я пуснахме в колата да се разхожда(знам, че е рисково, но просто вече не знаехме какво друго би помогнало), е, не става и не става, обикаля, мяучи, катери се отгоре ми, пуска нокти(не да дере), за една бройка дрехите ми модни и секси да ги направи, мохерни(много косми, бе) и на дупки. Нищичко не помага. Stuck Out Tongue Winking Eye

# 157
  • Бургас
  • Мнения: 12 959
Аз Хари не се хващам да го извеждам на ръце.
Както казва Джасти,очите ще хвръкнат ,забива нокти,скача и бяга...
И това само ако има непознат вкъщи...
Направоооо...не е за навън този пъзльо.
Вече в другата къща ще го пробвам,ако го е много страх,си го прибирам обратно.
Но засега още няма да се местя за постоянно.Синът си има нужда от мен.
Днес ми е именник,дано е жив и здрав,както и всички да сме живи и здрави.На баща му все пожелавам да сме живи,здрави,с много късмет и да имаме сили подир внуци и правнуци да тичаме.А дано,това е най-хубавото в този живот.Поне за мен.

# 158
  • Мнения: 10 285
Здравейте!
От 6,5 години отглеждаме една персийска принцеса на име Изабела. Тя ми е малкото съкровище. Скоро ще се местим в нов апартамент, сега обзавеждаме. И това ми е голямата тревога. Как Изито ще свикне на новото място? Дали изобщо ще свикне, въпреки че ще подредим всички нейни неща и там? Как да постъпим - дали да започнем да я носим в новия апартамент да го види докато подреждаме, или направо да я пренесем там с всичко готово вече?
Имам и друго питане - до колко време котето трябва да свикне приблизително? Защото имаме и вариант връщане. Апартамента, който ще напуснем, си остава наш и можем да се върнем когато поискаме в него. Обмислям светкавично да се върна с Изито, ако не успее да приеме новото място, но не знам как да определя този момент евентуално.
Изобщо съм в една тъпа дилема и не се радвам, че отиваме в нов дом....Искам тя да се почувства бързо добре в него, обаче не съм наясно какво точно да направя за целта?
Тя е привързана много към това жилище, в което живеем, от бебе е в него с нас. Привързана е и към нас, но не знам кое ще надделее - привързаността към дома или към стопаните? Какво ли не ми се върти из главата...предусещам неприятности с местенето....

# 159
  • By the sea
  • Мнения: 68
Грейси също не е за излизане навън. Голям страх бере като ходим на доктор. Ето така стои в чантата и нито мърда, нито звуци издава.

Много се страхува от чужди хора и от робота прахосмукачка. Особено мрази да идва жената дето отчита водомерите, понеже банята си е нейната стая, там са й храната и тоалетната. Звънне ли се на вратата, веднага се е покрила някъде.

Зуки Су, бяхме излезли по задачи с него. Той е научен да чака вързан отвън, когато трябва да вляза някъде и по принцип си знае, ляга си и си чака без протести. Този път обаче започна да лае и да се дърпа. Надникнах зад ъгъла и видях едно сиво кльощаво коте свито на завет. Чарли се опита да го доближи и то веднага настръхна, дръпнах го настрани и клекнах с протегната ръка към котето, а то взе, че се качи в скута ми и започна да мърка. Носих си я на ръце до вкъщи и все така си седеше мирно и си мъркаше. Имаше малко проблеми със социализацията в началото. Чарли искаше да ходи при нея, а тя съскаше и му се ежеше. Един ден я изчаках да се успокои и да дойде да я гушна и я подадох на Чарли да я подуши, после и тя го подуши и спря да му съска и да се ежи. Сега са като брат и сестра, той е добрият голям батко, който й търпи номерата. Тя му пие от купата с вода, гони го, ако й е легнал на "слънчевото" място. Той пък много обича да я души и ближе зад ушите когато е заспала и после обикновено яде шамари от нея, обаче не му пуска нокти за мое щастие. Когато се връща той от разходка тя задължително го посреща и го души да провери къде е бил. Не спят заедно като да се сгушат и да спят, но вечер той спи при мен под завивката, а тя или в края на леглото отгоре на завивката, или в краката ми.

лято! Общо взето - да, само с мокрене на гранулите. Оставям ги да се киснат 5-10 мин и после е пускам да яде, без да изливам останалото количество вода. Тя първо излочва водата, после изяжда гранулите.

# 160
  • Мнения: 1 010
Езика навън като куче, учестено дишане, гърлени звуци, очите ще хвъркнат, ужас някакъв.
О, така прави нашето котараче. добре, че сподели, да знам, че и на друг се случва. Аз първия път много се изплаших за него. Не знам с какво да му помогна. Имам чувството, че ще получи инфаркт, че не може да диша...
Ти какво правиш в такива случаи?

Освен това от сега изпитвам ужас как ще преживее Коледа и НГ това коте. Откакто е вкъщи един единствен път се чуха от някаде фойерверки и той се зиплаши и започва да издава някакъв странен звук - като гърлено виене. Sad Не знам какво ще правим. Вероятно трябва да давам нещо за успокоение още от средата на този месец, за да се натрупа в организма.

# 161
  • Бургас
  • Мнения: 12 959
Хари не се плаши от заря,живеем на място,където често има,не се плаши от сешоара,но от непознати и навън пощръклява.
Искахте костенурката,аз с този вирус и болести нямах много време с нея да се занимавам:



Кракът е нарочно,за мащаб.
Не ми се смейте,така си ходя вкъщи.
Аз бях на 12,когато я взех.Сега на 39.
Тя е на около 27 години.
Исках да я дам в един зоопарк,да я пусна на свобода (оцеляват,проучих),но баща ми си я обича и най-вече заради него е у нас.Мен ме съска.

# 162
  • София
  • Мнения: 40 958
Ън, ние сменихме жилището когато Хари беше на 8г.
Изобщо нямахме време за адаптация. Свикна.
Можеш да вземеш апарат с феромони. До колкото съм чела в темата действа с насищане.

# 163
  • Мнения: 4 721
Ън имах персийка преди години, когато живеех с майка ми, щом се преместих с мм ми в новия апартамент си я взех с мен но тя не можа да свикне ,цяла седмица стоя под спалнята излизаше само до нужда и да хапне за 3мин всичко правеше и пак се мушваше под леглото. Нощно време мяукаше като обезомяла. Много ми беше мъчно за нея, не можа да свикне. Щом я гушнех ме хапеше и дереше все едно не ме познава. Нямаше начин да я задържа, дадох я на баща ми той живее в къща,там свикна ,живя при него но я откраднаха. Няма нужда да казвам как го преживях,точно в този момент бях и бременна. Но се надявам при вас да не стане така, моя съвет е да я водите сега с вас да огледа,да души и да свиква. Успех!
Здравейте!
От 6,5 години отглеждаме една персийска принцеса на име Изабела. Тя ми е малкото съкровище. Скоро ще се местим в нов апартамент, сега обзавеждаме. И това ми е голямата тревога. Как Изито ще свикне на новото място? Дали изобщо ще свикне, въпреки че ще подредим всички нейни неща и там? Как да постъпим - дали да започнем да я носим в новия апартамент да го види докато подреждаме, или направо да я пренесем там с всичко готово вече?
Имам и друго питане - до колко време котето трябва да свикне приблизително? Защото имаме и вариант връщане. Апартамента, който ще напуснем, си остава наш и можем да се върнем когато поискаме в него. Обмислям светкавично да се върна с Изито, ако не успее да приеме новото място, но не знам как да определя този момент евентуално.
Изобщо съм в една тъпа дилема и не се радвам, че отиваме в нов дом....Искам тя да се почувства бързо добре в него, обаче не съм наясно какво точно да направя за целта?
Тя е привързана много към това жилище, в което живеем, от бебе е в него с нас. Привързана е и към нас, но не знам кое ще надделее - привързаността към дома или към стопаните? Какво ли не ми се върти из главата...предусещам неприятности с местенето....

# 164
  • Мнения: 16 836
Езика навън като куче, учестено дишане, гърлени звуци, очите ще хвъркнат, ужас някакъв.
О, така прави нашето котараче. добре, че сподели, да знам, че и на друг се случва. Аз първия път много се изплаших за него. Не знам с какво да му помогна. Имам чувството, че ще получи инфаркт, че не може да диша...
Ти какво правиш в такива случаи?
....
Да, точно, сърчицето и ще изскочи направо. За правене, нищо не правя, защото при нея нищо не помага. Кърпи върху клетката съм слагала, уж да не се стресира от движението, мъжа ми шофира бавно и плавно да не я стресираме със скорост, държала съм клетката в скута си да я занимавам, гушкала съм я, говоря и мило и напоително. Е, не и не, просто нищо не я успокоява, влезем ли в града(този от който тръгваме или този в който пристигаме) и мигновено спира да мяучи, успокоява се, кротва се. Затова, когато ходим при свеки за уикенд, я оставяме у дома сама с храна, вода и чиста тоалетна и я вземаме с нас само, ако ще стоим по дълго(почивка, празници). Проблема е, че тя вече свикна много с нас и тъгува, когато е сама и плаче. Абе, ни така, ни така. Sunglasses

Общи условия

Активация на акаунт