Паническо разстройство - 52

  • 39 521
  • 765
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 2 769
Здравейте група, от 2 години страдам от паническо разтройство, гадене, изтръпване, треперене, ходих къде ли не но единствено и само на психиатър не съм ходил, е след 10ти записвам час и отивам, 2 години търпях мислех си че от самосебеси ще мине, но не.
Уви, не минава

# 481
  • Мнения: 402
Здравейте. В листовката на халоперидол пише да не се приема заедно е есциталопрам. Но психиатърката ми изписа есобел, а то е с тази активна съставка. И сега съм доста объркана какво да правя…

# 482
  • Мнения: 2 769
Здравейте. В листовката на халоперидол пише да не се приема заедно е есциталопрам. Но психиатърката ми изписа есобел, а то е с тази активна съставка. И сега съм доста объркана какво да правя…
Принципно е така, но при нормални дози не прави интеракция. Смятам, че ще махне халоперидола до 60 дни.

# 483
  • Мнения: 17
Здравейте, нова съм тук. От 2-3 дни изчетох доста от старите теми и особено мненията на Георги Дяков.
Накратко - преди 10 години бях с тревожно разстройство. Най-силен е страхът ми от високо кръвно, тъй като загубих родителите си млади от това. Пих 2 години Ципралекс и се оправих стабилно.
Това лято имах доста тежко емоционално преживяване. Мисля, че по-скоро получих хипогликемична криза на улицата (точно по теста на Георги - алкохол вечерта, без закуска и вода, отделно 40 градуса жега) и оттам се отключиха панически атаки. Знам, че е паническа атака, знам, че ще мине, знам, че мозъкът ми ги върти тия, но е много мъчително да се живее така. Затова и сега съм на Золофт, от 5 дни. Не взимам флуанксол или ксанакс. Доста е тегаво началото, не помня така ли е било и с Ципралекса.
Имам въпрос - понеже никога не чета листовките на лекарствата, за да не се отдавам на фантазии - от 2 дни доста лесно ми изтръпват ръцете. От Золофта може ли да е? Също очите ме дразнят, все едно съм се намазала с крем, към който съм алергична. Това познато ли ви е?
Като блъсната от влак съм, надявам се скоро да поема въздух. На вас също ви пожелавам лекота и безгрижие!

Последна редакция: сб, 08 яну 2022, 14:15 от happily_ever_after

# 484
  • Мнения: 21
Здравейте, нова съм тук. От 2-3 дни изчетох доста от старите теми и особено мненията на Георги Дяков.
Накратко - преди 10 години бях с тревожно разстройство. Най-силен е страхът ми от високо кръвно, тъй като загубих родителите си млади от това. Пих 2 години Ципралекс и се оправих стабилно.
Това лято имах доста тежко емоционално преживяване. Мисля, че по-скоро получих хипогликемична криза на улицата (точно по теста на Георги - алкохол вечерта, без закуска и вода, отделно 40 градуса жега) и оттам се отключиха панически атаки. Знам, че е паническа атака, знам, че ще мине, знам, че мозъкът ми ги върти тия, но е много мъчително да се живее така. Затова и сега съм на Золофт, от 5 дни. Не взимам флуанксол или ксанакс. Доста е тегаво началото, не помня така ли е било и с Ципралекса.
Имам въпрос - понеже никога не чета листовките на лекарствата, за да не се отдавам на фантазии - от 2 дни доста лесно ми изтръпват ръцете. От Золофта може ли да е? Също очите ме дразнят, все едно съм се намазала с крем, към който съм алергична. Това познато ли ви е?
Като блъсната от влак съм, надявам се скоро да поема въздух. На вас също ви пожелавам лекота и безгрижие!
Това все едно аз съм го писала. Преди 10-тина години, след смърт в семейството и аз бях зле. Тогава по-млада, успях събрах се за 2 месеца "мина". Без лекарства.
След една пиянска вечер пак ми стана нещо. Сутринта опитах да вляза в банята, имах чувството че ще припадна. Не се случи. Цял ден повръщах, имах чувството, че ще умра. И като се започна...., страх да оставам сама през ноща, страх от затворени помещения, не можех да влизам в магазини, силна непоносимост към силни шумове и светлина (които много обичам инак), необясними тревожност, висок пулс, сърцебиене, невъзможност за концентрация, леко повишено кръвно налягане, една необяснима раздразнителност, колебания в настроенията. Паник атаките скедваха една след друга, имах чувството че не ме пускат. Напълнях, не се харесвах. Абе, грозна картина два/три месеца. С помощ от приятели, семейство и от службата сякаш излязох, пак без лекарства.
Така, че горе главата, дай време на лекарствата да подействат. Успех и късмет.

# 485
  • Мнения: 17
Благодаря за отговора.
Да, чакам да подействат лекарствата.

# 486
  • Мнения: 2 769
Благодаря за отговора.
Да, чакам да подействат лекарствата.
Ама аз не съм казал да правите като мен бе, хора. Аз не съм пример. За жалост бих бил, но методите ми не са добри, и не ги препоръчвам. Но пък отдавна нямам никакви прояви и не пия нищо. А вече и витамините спрях. Тренирам активно и гледам да не се впрягам за нищо. Съжалявам, ако съм повлиял зле като мнения на някой.

# 487
  • Мнения: 203
Здравейте, преди месец имах стресова ситуация и отключих паник атаки. Ходих на кардиолог ендокринолог и невролог казаха че е на нервна почна. Неврологът ми изписа Флуанксол, помага ми но ат 2-3 дни пак ми е много тревожно какво друго мога да приема да се справя с тази тревожност?

# 488
  • Мнения: 316
Пак съм аз. Чета тука и не мога да разбера как търпите с години... Аз от два месеца съм така и вече не издържам. Губя надежда, че някога нещата ще се оправят. Още като се събудя сутрин и ми се вие свят и се скапвам съвсем... Не знам колко време трябва да мине, за да подействат АД.

# 489
  • 𝔈𝔩𝔢𝔠𝔱𝔯𝔞 𝔥𝔢𝔞𝔯𝔱
  • Мнения: 303
Ами просто в един момент се свиква или си достатъчно дрогиран от хапчетата за да не ти пука.

# 490
  • Мнения: 3 295
Chikitta, че какъв избор имаме дали да търпим или пък не? Sweat

# 491
  • Мнения: 316
Имам предвид, че аз не мога да се примиря с това положение... Все го мисля, все имам чувството, че все има още нещо, което мога да направя. Затова питам колко време трябва на тия АД, за да се натрупат. Не ми се ще да мисля, че цял живот ще е така.

# 492
  • Мнения: 2 769
Имам предвид, че аз не мога да се примиря с това положение... Все го мисля, все имам чувството, че все има още нещо, което мога да направя. Затова питам колко време трябва на тия АД, за да се натрупат. Не ми се ще да мисля, че цял живот ще е така.
E спокойно, цял живот ще е. Един път отключени, паниките винаги се завръщат. Хапчетата ще са на приливи и отливи. Това е положението!

# 493
  • Мнения: 3 295
Chikitta, то ти е рано за примирение. Два месеца са нищо... А примирението и по-точно смирението и приемането на ситуацията са част от процеса. Понякога човек и да рипа, и да не рипа, полза няма. Пожелавам ти да ти подействат скоро лекарствата и да се почувстваш по-добре. Обикновено след месец-два имат ефект, не знам ти откога ги пиеш.

# 494
  • Мнения: 5 743
Имам предвид, че аз не мога да се примиря с това положение... Все го мисля, все имам чувството, че все има още нещо, което мога да направя. Затова питам колко време трябва на тия АД, за да се натрупат. Не ми се ще да мисля, че цял живот ще е така.
При мен първите две седмици бяха тежки. Почти основно спях упоена и нямах сили за нищо. Почакайте, дайте време на лекарствата.

Общи условия

Активация на акаунт