Образователен Говорилник - тема 20 (оптимистична)

Не помня в Ракията ли беше или в Скара бар - много вкусни агнешки котлети ядох.

Той този маникюреният цвят е микс от три цвята - капучино, пепел (аш) и боровинка, който сама си забърках. От там и името

Факт, пандемията много зле се отрази на ресторантите, виждам, че харесвани и регулярно посещавани преди имат проблеми сега - храната не е толкова добра, персонала също... Има го и това, че покрай пандемията много от нас се разготвиха у дома и установиха, че им харесва и могат и по-сложни неща да правят /или поне се опитват/ и претенциите им се увеличиха. В крайна сметка, ако вкъщи мога да сготвя нещо добре на някаква приемлива цена, очаквам в ресторант да са постигнали по-голямо майсторство от мен, за двойна-тройна цена.
Бистрелло ми е любимо на мен - мисля, че м. май бях последно и тогава бяха със сравнително нов готвач - хареса ми.

Това за км наистина е много изнервящо. Хлапето ходеха в един корейски до НДК и искаше от там, но ми даде, че не сме в района им. То кой знае и там какъв шит е, ама тийновете се кефят на инстантни нудели

Аш, много готин цвят.

Аш, ахаааааааааа ето как се получавал този цвят. Харесва ми, но абсолютно никога няма да позная името му Яките котлети са в Скара бара, в Ракетата не съм яла и ми се струва, че не ги предлагат.

За последно щяхме да ходим в Тенебрис. Отдавна му бях хвърлила око, ама пуст положителен PCR Звъня им в сряда, да отменя резервацията за петък - все пак е редно, популярни са имат малко слотове. Любезна дама ми благодари, поинтересува се само дали се чувствам добре и ми пожела бързо оздравяване. Каза, че ще се погрижи за всичко, аз да си почивам и когато се почувствам по-добре, сме добре дошли да ги посетим. Ами... ей такова отношение минута и половина разговор, остави у мен усещането, че се грижат за клиентите си. От приятели съм с много добри отзиви, като цяло и за кухнята, изживяването. Та, когато имаш желание, имаш и възможност. От години твърдя, че имаме прекалено много ресторанти/кръчми и 80% не си струват.

Изключително трудно е да се намери добра кухня с добри продукти. Включително топ места са с голям компромис в качеството за съжаление. Аз поръчвам предимно елементарни неща, които се виждат и никакви сосове, никакви панировки... пицата е само бекон/шунка и моцарела... пастата арабиата... абе трудна работа. Но аз готвя почти всеки ден и много внимавам за продуктите.
Скоро ходих в един ресторант западен парк, ако помните в локалното, там откъдето се влизаше за мостчето и кривите огледала преди двеста години. Та мястото е куул, с прилична кухня. А фигурката на мъжката тоалетна е с рога, много смешен детайл...

Аш, цвета е страхотен. Обожавам такива цветове за връхни дрехи и маникюр.

Това лято, в Любляна, имах удоволствието да опитам храната на заведение замислено (доста добре работещо в интерес на истината) като "социално предприятие". Персоналът е изцяло от имигранти и хора, които имат нужда от някаква първа работа след като получат разрешение да пребивават в страната и логично са в много тежка ситуация и никакви възможности за издрапване от нулата.  Хора, това ми беше най-вкусното хранене навън. Всеки ден непознати за мен храни (според кой е на смяна в кухнята) - написани бележки кое ястие от коя страна е - Нигерия, Зимбабве, Бангладеш.... Като поработят месеци, успяват да отлепят, стъпват си на краката и вече тръгват по свой път. На тяхно място идват следващи - може да са от Уганда, от Афганистан, откъдето ти хрумне. Та заведението е непредвидимо - и откъм меню и откъм продължителност на съществуващото. Говорих много със собственика - не богатеят, но успяват да го поддържат и се радват на голямо почитание от местни и турсити. Понеже беше затворено за нас (ограничено ползване само за нашата група), всеки ден идваха хора и се пробваха дали все пак не приемат  външни клиенти към момента въпреки табелата. И тъй като са социален проект цените им не са "туристически", освен това студент може да отиде и да се нахрани при тях за супер символичната цена от 4 евро на ден. (в тези случаи държавата дофинансира заведението).

Корейската храна в пликче е харатерна за тях (и Китай). Например можеш да си купиш наливна бира в Китай и ще ти я пакетират в пликче, а яйцата им са на килограм, не на брой.

Ако ти харесва, ето този на ОПИ е най-близкото, което успях да открия: https://www.notino.bg/opi/infinite-shine-gel-lak-za-nokti/p-16040972/

За да предизвикам въображението на Рейни - вчера се лакирах с един цвят, който нарекох Тиймс (Microsoft Teams) . Но нещо не се харесах и днес го смених с оп. капучино с боровинките.

Амели, чак ми се прияде от разказа ти. Довечера съм решила да гощавам моите с паста с къри и зехтин. Ще добавя нарязана чушка за възрастните и малко каймичка за децата и няма да им казвам, че има къри.

Недей😀

Ох, Амели, този ресторант звучи страхотно! Представям си и тук да имаше такова място - трудна работа ще е, предвид всички условия за назначаване на персонал, РЗИ и какво ли не...или поне така ми се струва, много усложнени са при нас процедурите за работа в кухня.

Добре съм физически, девойки, но психически съм разбита от 7 дни системи, инжекции, вливания, абокати. Не ми се пише, не ми се говори. В болницата съм си.

уффффффф. Бърди, гуш!

кога се предвижда да те изпишат? Имаш ли си лаптоп/таблет при теб?

Какво друга да те правят в болницата, хайде от понеделник вкъщи ти пожелавам👍

Аш, това Тийм 3 вида синьо ли е?

Бърди, гуш. То друго няма какво да направим освен виртуално да те прегърнем. Дано скоро те изпишат и поне вкъщи да си полежиш и бързо да се възстановиш.

Бърди, за добро е, макар че наистина е досадно. Дано всичко се оправи съвсем скоро.

Рейни, не знам как го докарах до типичното лилаво, но се получи точно такова (мешах светло синьо, червено, зелено, бежаво). Хубаво се получи, но не беше моето - май го докарах от най-тъмното на тимса и това беше проблемът . А от обяд издирвам лак, който да може да се оприличи със салам Камчия, но не откривам