Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Тревожност

  • 615
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
Здравейте, от месеци насам имам силна тревожност. Притеснявам се и се тревожа за всичко и то до такава степен че се чувствам много зле. Имам и домашен любимец и за него се тревожа нон стоп , куче е, постоянно ако видя нещо нередно по него, дори петънце или пъпчица изпадам в паника и не спирам да мисля дадения проблем денем и нощем дори когато заспя се събуждам със същата мисъл с която съм заспала. Има случай когато сама си внушавам даден проблем. Ходила съм не отдавна на психиатър даде ми някакви хапчета по схема и ги пих точно 3 дни защото имах страшно много странични ефекти от тях. Преди година пък пиех ксанакс и антидепресант но тогава проблема беше по различен. Не знам какво да правя вече, но знам че тази тревожност не се издържа и не мога да живея нормално по тоя начин. Дори от притеснение получавам и сърцебиене доста често и се задушавам, но не са паник атаки а е много силна тревожност.И това е почти ежедневно. Даже ми се губи и желанието за всичко, дори за ежедневните задължения. Спя, за да мога поне в съня си да избягам от мислите и от тревожността. Не искам особено много да споделям вече за този проблем с близките ми, те знаят че не съм устойчива психически и знаят от части за проблема, но не ми се и говори вече. Ако може да ми дадете някакъв съвет как да се справя с това нещо, защото вече не се издържа, дори вече се чудя дали да не търся друг психолог ли , психиатър ли и аз не знам.

# 1
  • Мнения: 122
Дали нямате проблеми със с щитовидната жлеза? Изследвали ли сте хормоните? Иначе мога да предложа успокоителни чайове - има ги готови на аптеката.Капки валериана под езика също много бързо свалят напрежението.

# 2
  • Мнения: 5
Lanarte- Нямам проблеми с щитовидната жлеза изследвала съм се съвсем на скоро. По скоро аз мисля че това е на психическа основа

# 3
  • Мнения: 7 446
Може би имаш някакъв проблем в живота си, било в отношенията с някой близък, било някаква притееснителна ситуация, от която не виждаш измъкване. И понеже не виждаш решение на проблема си, го подтискаш и той избива под формата на тревожност за какво ли не друго.
Помисли си какво подтискаш, реши си го, колкото и да е трудно и като изчезне причината, ще изчезне и следствието.

# 4
  • SF
  • Мнения: 14 233
Точно така. Проблемът може да е някъде в детството. Мога много да говоря за тези неща.
Мога да те пратя на астролог, който да ти даде обяснение на ситуацията. Ако си наясно откъде идва, можеш и да започнеш да се справяш с тревожността.
Идеята за психиатър е била добра. Не си дала шанс на хапчетата да подействат, а си усетила само първоначалното им странично действие. Такива лекарства не се включват за ден-два, колкото за проба. Опасно е и рязкото им спиране на своя глава. Повтори прегледа при него, сподели му как си се чувствала първите три дни и потърсете ново решение, но да знаеш, че една от битките, които можеш да проведеш с натрапчивата тревожност, е именно да се мине първо през психиатър.
Иначе чисто астрологично може да се погледне и да се провери първоизточникът на тези проблеми.

# 5
  • Мнения: 245
Бихте ли споделили  астролога

# 6
  • Мнения: 65
Имах абсолютно същия проблем преди години и ще ви дам съвети, които се надявам да изпълните, защото аз бях тръгнала по много грешен път, преди да разбера, че е паническо разтройство!Изначално проблемът при мен не беше конкретен, уча медицина и психическото ми напрежение от това и от други неща просто се събра неусетно, но когато имаш много ангажименти адреналина сякаш те държи и смяташ всичко за окей.В момента, в който имах няколко дни почивка просто всичко се сгромоляса.Чувство на ужасна умора, прилошаване, виене на свят, липса на апетит, тежест в стомаха, непрестанен стрес, пълна апатия към всичко което се случва и дори плач, ей така без причина.Симптомите ми се променяха, приличаха точно на конкретни заболявания, направих си изследвания, всичко беше наред.Дотогава си мислех да не казвам на хората около себе си, НАЙ-ГОЛЯМАТА ГРЕШКА, защото имаш нужда от хора!Те за щастие разбраха, защото аз отслабнах и не изглеждах добре, нито за миг не ме оставиха, аз спях по цял ден, това е само бягство.Онова, от което те е страх, него трябва да правиш!Събуждаха ме рано и всяка сутрин ходех с някой на разходка в планината, след това минавахме из града сред хора.Паник атаките ме обхващаха дори тогава, но се мъчех да не се поддавам, просто се разхождах, гледах навън, дори някое дърво, ей така в нищото и винаги помагаше.Справих се след месеци, сега в чантата си винаги имам капки на доктор Бах, които се капят под езика и помагат страшно много, тогава ги пиех с алора, таблетки които са на растителна основа.
Трябва да се изправиш срещу проблема и да разбереш, кое е нещото, което ти помага,да се справиш с тях но сам няма как да стане и спейки, само задълбочаваш проблема.

# 7
  • Мнения: X
Onewomann, благодаря за споделеното Simple Smile Имам един въпрос, тъй като се опитвам се да разбера при мен какъв е проблемът... "Чувство на ужасна умора, прилошаване, виене на свят, липса на апетит, тежест в стомаха, непрестанен стрес, пълна апатия към всичко което се случва и дори плач, ей така без причина." - това ми звучи като точно обратното на стрес, адреналин и т. н. - редуват ли се двете неща при това разстройство? Иначе много се радвам, че си се оправила Simple Smile

# 8
  • Мнения: 65
Здравей!Не, не се редуват, паник атаките след техния край изтощават!Имах предвид, че проблема си е в теб, той е пряко свързан с личността ти, с характера, с това как приемаш нещата около себе си.Когато съм заета и ме държи адреналина, не съм усещала проблема, но когато останах свободна, адреналина пада и ставаш лесно податлив на такъв тип емоционални проблеми.Тогава е много възможно да си помислиш, че имаш физически проблем, неосъзнавайки, че въпросния стрес се е трупал и не е от конкретна причина, а от куп натоварвания.

# 9
  • Мнения: X
Благодаря за отговора! Да, вярно е, че зависи от характера, при мен има "симптоми", но няма мисли, че ще умра, че съм болна, а само, че не знам какво ми е и че умората и "симптомите" ми пречат на всичко. При мен ангажираността не води до "забравяне" за усещанията, те си остават и само правят справянето с ангажиментите по-трудно. Но все някак трябва да се живее, дано и аз се похваля някога, че всичко това е изчезнало... Така, както се и появи - след преживян силен стрес.

# 10
  • Мнения: 5 181
Ще се включа и аз, която имах Паническо разстройство преди години. Много добре знам какъв ужас е. Направо Ад е. Имах всички симптоми, които описахте двете, когато бях в паническа атака. Отключи се това разстройство, когато вече всички ангажименти и натовареност ми приключиха. Защитих дипломната си работа по магистратура и изведнъж се сгромолясах. Този адреналин, който ме държеше през цялото следване, драстично се снижи неговата доза. Започнах и курс по английски език, след като завърших. Един път по време на курса получих пак паническа атака. Как се прибрах вкъщи, и аз не знаех. Тогава получих и страхова невроза да бъда сред хора и открити обществени места. Тогава близките ми разбраха за проблема, който умело го криех от тях. Каних се да отида на лекар, но все отлагах. Когато бях в последната паническа атака, беше ужасно силна, че не можех да се контролирам крайниците си. Нещо в гърлото ме задуваше и имах усещането, че щях да получа инфаркт. Толкова силно прескачаше сърцето ми. Не можех повече да скрия това от тях. Като ме видяха, се уплашиха. Бях на ръба да припадна. Озовах се в спешна помощ. Там ме инжектираха успокояващо и ме насочиха към психиатър. Отидох на следващия ден и ме предписаха антидепресанти. Пих ги 1 година. Но този страх да изляза навън и да бъда сама и сред хора, ме обвземаше в ужас. С майка ми излизахме и се разкарвахме край блока, после излезнахме и на центъра на града. Тя ми помогна да преодолея тези страхове. Това е просто натрупване на голям стрес и някъде трябва да избие. И като добавя, че моята изпепеляваща любов се влюби в друга и приключи 5 годишни взаимоотношения с мене. Това съвсем ме разби. Дори не можах да се зарадвам на дипломирането си.
   
     "той е пряко свързан с личността ти, с характера, с това как приемаш нещата около себе си" Аз бях личност, която приемаше нещата много навътре. Ужасно чувствителен човек бях. Всичко съпреживявах вътре в мене.

    Просто не искам да си спомням за този период от живота ми и се моля никога да не се върне паническото разстройство. В момента в живота си преживявам голям стрес. Това е от няколко години. Не знам как изобщо се държа!

Последна редакция: вт, 23 ное 2021, 13:46 от Jennifer_w

# 11
  • Мнения: X
При мен не е тип "кризи", а е постоянно.
Отстрани изглежда като мързел. Не личи външно какво усещам. Освен че понякога поемам дълбоко въздух, което има краткотраен ефект, няколко секунди, колкото да мога да направя нещо елементарно. И като ми е студено червени и лилави оттенъци по кожата. Като се усетя, че може да започна да изтървам това-онова или да падна на стълбите - изяждам/изпивам нещо с много, много сол, което ми оправя ниското кръвно и ниския пулс. Знам че няма как да припадна реално, затова уж ще я спирам напълно тази порочна практика...
Ако беше на кризи може би повече можеше да се "хване" какво става в организма, а така - "невидим" проблем...

Последна редакция: вт, 23 ное 2021, 20:01 от Анонимен

Общи условия

Активация на акаунт