ОС/AFK Чаатай Улусой, Хазал Кая, проекти и колеги - тема 514

Историята започва във Венеция, даже и мотото на сериала което се повтаря доста често е "Любов започнала във Венеция никога не свършва"  Две жени- майка и дъщеря и на около 20 се мотаят на един от мостовете на големите канали и се опитват да спрат някой за да ги снима. Скоро минава някакъв човек , те го заговарят на английски или италиански не помня, човекът откликва, а те се смеят и докато позират го обсъждат - сигурно имал жена и голямо семейство, бил симпатичен и т.н... Накрая благодариха, а непознатия им отвърна на родния им португалски 😂  Двете опулиха едни очи и започнаха да се извиняват какви са невъзпитани че са го обсъждали, но непознатия ги шокира още повече като каза имената им. Побърза да ги успокои че ги познава задочно, понеже работи като главен архитект в строителната компания на бъдещия свекър на момичето. До края на почивката се виждаха всеки ден, станаха си близки. Майката и дъщеря и се прибраха в Рио и се включиха в в подготовката за наближаващата сватба. Девойката щеше да се омъжва за младеж от каймака на обществото, богат, симпатичен, висок, малко пухкав подобно на Ча  Бъдещата свекърва  не харесваше бъдещата си снаха, но противоположно на типичната проста свекърва от турски сериал, гледаше синът си в устата какво ще каже и щом той харесва, одобрява и въобще каквото иска, значи и тя го харесва, одобрява и иска. Има много персонажи но ще спомена само няколко.
Бащата на момичето и майка и отдавна бяха разведени, тя не го понасяше заради пиянските му изпълнения в детството и. Човекът беше много добър, но с тежък порок. Новата му жена го държеше доста изкъсо и рядко се случваше да се напие. Имаше и голям доведен син който работеше като пилот на хеликоптер във фирма за въздушни таксита. С новата си жена си бяха направили и едно малко сладко бижу - русо и синеоко момиченце, сестричка на първородната, която сега не искаше да знае никого от тях. Бащата очакваше покана за сватбата, всички му казваха че няма да дойде но той тъпо и упорито очакваше дори в деня на венчавката. Не дойде и той отиде да се напие. От там отиде в църквата и се скри между гостите на церемонията, кротуваше докато не видя че друг води дъщеря му към олтара и подава ръката и на усмихнатия жених. Бракът стана факт и старецът се развика, провали тържествената последна част, всички роднини от новото и семейство гледаха девойката с  укор, а свекървата не можа да сдържи заядливия си тон, младоженецът също изпусна 1-2 думи когато навън куп жупналисти ги снимаха. Момичето плачеше от унижение и обида.... Но момчето много я обичаше и нещата приключиха с лошия спомен. Младите отлетяха на сватбено пътешествие. Докато ги нямаше, нещата при майкато на момичето, много бързо  напредваха с главния архитект на компанията на сватовете и. Новоизпечената свекърва сега не харесваше не само снахичката, но и майка и, която и отнемаше дългогодишната и любов с когото беше въртяла любов още преди да се омъжи за мъжа си,  но и по време на брака си, даже беше сигурна че първородния е син именно на главния архитект..... Младите се върнаха и заживяха в дома на родителите на момчето защото майката на момичето летяща на крилете на любавта все още не беше успяла да обзаведе техния апартамент.  Свекървата пускаше хапливи забележки че ето на, минали колко - един, два, три месеца, а още няма бебе на хоризонта, ама от такава дребна и кекава какво да се очаква.... Скоро обаче чудото се случи.... Междувременно майката на момичето се омъжи за главния архитект  на скромна церемония в ателието си за вътрешен дизайн. Животът на всички се променяше с всеки ден. Момичето трудно понасяше бременността. Измъчваше се и заради бившата на мъжа си, която всеки ден се мъкнеше в дома на свекърите, понеже родителите им бяха семейни приятели а зълвата на момичето най-добрата дружка на бившата...  Един ден младоженецът реши да заведе бременната си жена в бллизкия курорт където имаха къща, но там вече ги бяха изпреварили тумбата приятели на сестра му в т.ч.и бившата ... Отделно че бременното момиче много трудно понесе полета с хеликоптер до там. През цялото време се правеше и че не познава заварения син  на баща си който пилотираше машината. Пристигна ни жива ни умряла и дълго  се възстановяваше, почиваха няколко дни. Бившата спазваше дистанция и май беше приела вече нещата... Младите един ден се гушкаха под душа и момичето пометна, веднага се метнаха на хеликоптера и директо кацнаха в болницата, но бебе не се видя на екрана на ехографа..... Сълзи, разочарование..... Минаха 2 месеца, младоженците вече живееха в собствен дом и и отново забременя. По същото време и майка и усети подозрителни симптоми, но го отдаде на наближаващата менопауза. Не позна обаче. теста излезе положителен и при нея. Затръшка се да маха бебето, беше я срам, не искаше точно в този момент да каже такова нещо на бременната си дъщеря, знаеше как ще се приеме и от нея и от новите и роднини. Главният архитект обаче я молеше да не го прави, предната му жена беше починала докато прави опит ин витро и вече на години така и нямал дете.... :  Дъщерята прие новината много зле. Обиди майка си, тръшна и вратата и така няколко месеца далеч една от друга.... Един ден случайно се засякоха при гинеколога, вече с големите кореми. Кръвта вода не става и отново бяха близки като преди.... Щеше да ги изражда докторът изродил преди 20 години момичето, там видя и свой много близък приятел, сдпециализант по гинекология при доктора . Благодарение на него един ден се видя и с баща си и се сдобриха, много емоционален момент. Бяха решили да раждат в един ден и каквото и да става, невръстния вуйчо да се роди няколко минути преди племенникът си. Денят дойде и бяха приети в болница от предния ден. Седмица преди това се наложи младият съпруг спешно да замине за Майями и остана блокиран там заради развихрил се ураган. Главният архитект обгрижваше и сдвете дами. Следобеда водите на момичето изтекоха спонтанно и решиха да избързат с операциите на двеге жени (помня ги как по халати, еднакви на ръст, ги показаха в гръб, прегърнати вървящи  към операционната. Сега филм да става мисля че двете операции бяха в една зала, но може и да беше в две съседни с междинен преход.... Вуйчото както беше уговорено се роди пръв -  сълзи, усмивки, честитки, пожелания... Майката остана в операционната, така е с прясно оперираните секцио в случай че се наложи ревизия. Изродиха и бебето на дъщерята - отново  сълзи от радост и облекчение.... Но момичето се почуввства зле, губеше много кръв... Веднага  и сложиха пълната упойка. И при следващото завръщане на сцената в операционната и двата екипа бяха над нея с много угрижени лица. Матката и не се контрахираше и кръвта и изтичаше. Не можеха повече да чакат и и направиха хистеректомия.  Момичето го донесоха в стаята при майка и късно вечерта, все още не се събуждаше, но майката ставаше, лягаше, беше неспокойна, знаеше какво се е случило. Реши да отиде да види бебетата.  С новородения и син вксичко беше наред но внучето и беше починало - внезабна детска смърт.  Жената изпадна в паника. Междувременно в залата влезе младият специализант, семеен приятел, тя някак го придума да сменят гривничките на децата и така нейното дете отиде при дъщеря и, а починалото тя представи за свое. На другия ден адът се стовари върху главния архитект, сълзи, мъка....
Това е началото на сериала откъдето се завързват всички останали истории.  Има и безкрайно дразнещип  и кухи ненужни персонажи с пискливи гласове, типични за латино сериали, но понеже гледах на запис не са ми пречили много.... Има и от онзи похват как се спи с жена пък  винавника не помни - тука беше малко по реалестично, защото
 младият съпруг отлично помнеше пък и докато го правеше отлично осъзнаваше, но бяха скарани с момичето, той се напи до преливника и в тъмното не позна коя е жената. Нарече бившата си с името Едуарда, така се казнваше любимата му съпруга, оная  повтаряше  "да, да, Едуарда съм. Аз съм твоята Едуарда, а онзи стиснал очите свърши каквото се очакваше от него..... От там последва бременност с близнаци и всички проблеми свързани с това в двойката. Главният архитект пък през цялото време усещаше че става нещо но жена му крие, искаше да прочете днвевника и, но като на филм не го направи. На финала на сериала след толкова проблеми и последвало мъчително сдобряване между младите, този дневник с истината в него, случайно с някакъв багаж попадна в дома на дъщерята. Той много пъти беше минавал през ръцете и, но го беше виждала от детството си и просто не му обърна внимание. Случайно го бутна и изпаднаха някакви снимки от него. Докато ги прибираше се зачете по страниците  "първи учебен ден на дъщеря ми... първо причастие на дъщеря ми.... Днес почина детето на дъщеря ми!" И последвалото после....  Мисля че това се случи в предпоследната серия...  В течение на целия сериал, младите вярваха че отглеждат своето дете и то ги свърза отново след продължителна раздяла....Това е краткия вариант, има много персонажи,  много житейски истории, много случки, особено в семейството на момчето и във второто семейство на бащата на момичето
 

бебето го наричаха Марселиньо, умалително от Марсело, както беше и името на "баща" му. Да, имаше и други двойки, но нарочно не се увлякох да говоря и за тях че и без това стана много дълго. Едната беше точно  която споменаваш - зълвата и пилотчето.  Имаше и няколко добри урока които човек можеше да получи гледайки сериала. Като например когато майката на момичето сподели тайната си с единствения човек с който можеше и който трябваше да разбере защо е постъпила така- родната и сестра, а оная започна да я притиска че и да и поставя ултиматоми да признае, докато не се разгоря пожар и в собственото и семейство, когато благоверният и съпруг, зъболекар с престижна практика заряза елитната сиклиника и хлътна по някакъв  младеж на плажа.... Изводът е човек  да не се меси в неща които не го засягат, да не раздава непоискани съвети, че не знае утре него самия какво го чака....
А момичето все пак на финала стана майка, но на близнаците на мъжа си, които тя осинови, защото тяхната майка загина падайки с хеликоптер в океана. Последната сцена беше как двете двойки, младите и възрастните вървят в един парк, а бебето наскоро проходило пусна ръцете на младите и се затича напред към възрастните - леко отворен финал....  Накрая трите деца в семейството- младоженецът, сестра му и брат му си направиха ДНК тест за да търсят връзка с главния архитект, нещо което непрекъснато повтаряше майка им... Е откриха я на най-неочакваното място, не в първородния любимец на майка им, а в най-малкия, този когото тя обиждаше и ненавиждаше, а той се оказа точно синът и  от главния архитект . В този сериал често ставаше въпрос за шегите на съдбата....