Домашното насилие – тема №3

Законът и мерките трябва да са много по-строги. Да звъннеш на 112, веднага да те поемат полицай и лекар, повдигане на обвинение и веднага да арестуват насилника, да го задържат и да се почне наказателно дело.

Аида, възможно ли е това?

Роки, много ми се иска да е възможно... Трябва да се води бързо производство в такива случаи и наистина да не го пускат от ареста, а после да бъде ефективно осъден. За съжаление, ако е с чисто съдебно минало, няма да влезе в затвора, с тия масови споразумения и съкратено съдебно следствие, условно осъждане и т. н. Би трябвало да ги квалифицират като тежки престъпления, дори и да не е тежка телесната повреда, и за тях да не могат да се прилагат диференцираните процедури...
Ама я виж кво вика РФ, някой бил те гледал на криво и да го осъдиш за насилие, нали...

Аида, разбирам възмущението ти от гледната точка на жертва и донякъде го оправдавам. Колкото и да е отчаяна една жена, че може да остане без мъж, колкото и да е златотърсачка, нищо не оправдава насилието.
Но не във всеки случай насилникът се проявява постепенно, в течение на годините и да те сварява като жаба. Понякога още отначало бляскат червени светлини, вият сирени... Е, кой е виновен тогава?
Ето, малко по-нагоре има такъв пример – той се държи като задник още на първа среща и вместо да остане и последна, има продължение. Защо???
Все едно да пресечеш на червено, да те блъсне кола и когато те питат после: „Ама ти защо пресече, като видя, че свети червено?“, ти да писнеш, че никой не ти съчувства и че ритат падналия. Защо да го ритат, той е достатъчно потрошен заради собственото си решение да пресече на червено. Никой не го е блъснал, сам е решил и пресякъл.
Да, съгласна съм, че е задача на родителите и училището да научат децата да не пресичат на червено, а защо не и как да различават потенциалните насилници, но и отговорността за собствените решения не трябва да се подценява.

Друга, много разпространена грешка на жените, подложени на насилие, е тази: знае, че даден мъж е склонен към насилие. Чула е от познати или той сам се е похвалил как е набил бившата си приятелка например. И вместо да си плюе на петите, си казва самодоволно: „Ами тя си е била виновна, сама си го е просила, хубаво е направил, че я е набил. Аз обаче не съм такава, той ще ме оцени и ще ме носи на ръце“. И след време се превръща в поредната жертва, нищо че „не е такава“.

Охх сетих се за една моя първа среща... Не помня как стана на въпрос за миене на чинии. Нещо за съквартирантите се оплаквах.. тааа тоя ми казва "аз не си представям да имам жена пък да мия чинии" wtf станах и си тръгнах... На много червени лампи съм си тръгвала, още.там, на момента. Малко смешно, ама наистина доста първи срещи съм имала, където ставах и си тръгвах буквално, след някакво изречение дето ме святкаше.

Когато бях дете, над нас съседката живееше с мъж, не баща на дъщеря и.
Панелен блок, всичко се чуваше. Баща ми не еднократно викаше полиция, а още по-често се качваше и звънеше на вратата..То нямаше как да не чуваш, беше в ранните 90-ет. Други години.
Да, в един момент узря и го изгони, но след доста години тормоз.

Не е необходимо да разбираш и да даваш оценка. Вероятно да си рамо, да реагираш, да говориш, да не си затваряш очите и да си насреща винаги.
Въпреки, че Тя го омаловажава и си намира оправдания, не действа..
Когато се усети, поне ще има упора!
На кого да разчита.
Ако близките се предадат, защото била безхарактерна и не действа на момента,  става завинаги жертва.

Темата за насилието ми е много болна. Обществото изобщо не е изградило непримиримост към него и не осъзнава какво зло е това. Акцентът от насилника винаги се измества към жертвата - ама това било просто някакво куче; ама тя сигурно си го е заслужила; ама децата трябва да се възпитават твърдо, че много си позволяват. И така уж осъждаме насилието, обаче намираме оправдания за насилника. Накрая какво излиза - жертвата се гледа под лупа и винаги е крива и виновна, а насилникът излиза от фокус и в крайна сметка косвено е оправдан за действията си.

Хващам се за поста на Светулчица от преди няколко страници - на жената била бясна, че го е позволила. Цял пост с небивалици - жената, жената, жената… А насилникът къде е в цялата картинка - нито дума за него…

Единственият корен и двигател на насилието и единственият виновник за него е насилникът. Няма друг. Докато обществото не го осъзнае, няма да имаме напредък по темата.

Точно така.
Обществото нарича жертвите "жертви"...
Какво повече да кажа. Псевдо жертви, които са си го заслужили, щото са тъпи, и те сами са се нахендрили там, с ясното съзнание че ще ги бият... Ми супер, нека да ги бият, така им се пада.

Аида, разбирам, че си лично засегната от темата, но нека да направим нещо иновативно за роден форум - вместо да се караме, да дадем решение как да намалим тези случаи в бъдеще! Започвам аз:
1. прави се проучване на насилниците и се вадят характерни черти и поведения. Ако пък вече има такова, разпространява се масово по социалките и където още можеш! Естествено, не можеш да диагностицираш някого по една /за да избегнем някаква масова истерия при която мъже са демонизирани просто за спорта/, но ако има повечето от тях, докато се опознавате, вероятно е от същите.
 
2. обществото трябва да промени стандартите си. Пак можем да помогнем с активна агитация в съответната посока. По-рано споменаха това за хората с пари в България, аз също го намекнах. Щом има пари, винаги има желаещи за него. А после става все по-трудно да се махнеш. Парите не са гаранция за нищо - днес ги имаш, утре ги нямаш, а и днес, и утре си същия... хубавец! Нека бъде зарязана и заблудата, че агресивното поведение към други хора е знак, че мъжът ще ви пази /това съм го чувал - жени мислят, че мъжът до тях, който си пада кибритлия с или без да е пил, ще ги пази, но пропускат, че той ще е агресивен дори с тях, а не с всички, но без тях/. 2022-ра година сме - не може критерият за "мъж, който ще ме защитава при нужда" да съчетава избухливи идиоти и боксьори/други в сферата на бойните спортове.

Давайте още идеи какво може да се направи, за да намалим тези случаи! А спорът по-добре го зарежете, защото няма да доведе до нищо добро! Аида очаква пълно оневиняване на тези жени, каквото очевидно няма как да получи. Резултатът ще е да се изпокараме и то за нищо. А докато се караме, някъде там подобно животно посяга за пръв или за пореден път на жена. Така че вместо да му даваме преднина, защо не свършим нещо полезно? Какво ще кажете?

В тази тема има хора, които не знаят какво е безизходица. Много страшна дума, една от най-страшните за мен. Не им се е случвало, не вярват, че е възможно. По-добре за тях като се замисля, дано никога не разбират.

Има една (лъжа, не е САМО една, много са...) мнооого, много вярна народна мъдрост:
 "Ситият, на гладният не вярва"...

Дано на поне накой, който НЕ Е бил бит, унижаван и насилван, Благодари за това. И да си плюе в пазвата...
Бай бабо, да не те среща мечка...

Аз не съм, но имам две дъщери. Моля се никога да нямат и те такъв опит. Самата аз искам да знам с какво бих могла да помогна и реагирам, ако се наложи. Никой не знае в каква ситуация могат да изпаднат децата му, пу пу

Много е трудна темата...
Не знам и не виждам какво може да се направи за превенция.
Обикновено причините за проблемите се коренят в детството, а ние няма как да го върнем.
Аз, естествено възпитавам дъщеря си в нулев толеранс към насилието, списващите тук също предполагам, но... Има много хора , които не го правят. 
Преди дълги години, когато живеехме в панелка, над нас живееше семейство, в което имаше скандали и побои поне веднъж седмично. Това, което правехме е да се обадим в полицията, но те не идваха, защото побойника беше техен колега.  Една случка ми се е запечатала от тогава в съзнанието. Била съм в тийн възрастта и се прибирам, а едната им дъщеричка пред блока удря една кукла в земята. Аз ѝ казвам "Защо я удряш, тя е красива, може да я заболи?" В същия момент минава майка ѝ и ми заяви "Остави я намира, куклата е нейна и ще прави с нея каквото си поиска."

Странна птица, темата е много сложна и много дълбоко психологическа. Цялото взаимодействие с родителите, възпитание, детство, живот, опит водят до това да си потенциална жертва. Ти може на теория да си много наясно с всичко, обаче в ситуацията изобщо да не успяваш да реагираш адекватно.

Начинът, според мен, да се справи една жена е да работят с нея специалисти, защото те знаят как могат да променят този механизъм. Също така да има подкрепа, търпение, не обвинение. Ние достатъчно се самобичуваме, че сме го позволили, няма нужда и някой друг да ни го натяква постоянно. Аз след като си тръгнах, изпаднах в дълбока личностна криза как съм могла да позволя такова нещо (отделно, че докато стоях в тази връзка пък се мразех, че съм в нея още) и това ме срина жестоко, отне ми доста време, за да простя сама на себе си.
 Но по повод на специалистите, проблемът за мен е, че ние още дори не сме узрели да приемаме терапиите като нещо нормално и това е може би първата стъпка. Защото ти можеш да изслушаш, да се опиташ да подкрепиш, но не можеш да промениш нагласата на жертвата, за да спре да бъде  жертва. Ама и терапевтите трябва да са адекватни по възможност.
Първият терапевт, при когото отидох, ми каза - малко драматизираш, не те е ударил толкова силно, освен това пък ти не го ядосвай. (никога не съм имала белези от насилието, никога не е имало начин да докажа, че го е имало. Това е и било основанието ми да не се обадя в полицията, какво да им кажа и как да се надявам да ми повярват, като следи от насилие по мен не е имало. И съм си казвала, ще ги викна, ще ме питат какво е станало, ще кажа, че сме се скарали, те ще ми кажат, че съм виновна, няма какво да ги занимавам).
Вторият терапевт почти ми набута в ръцете телефоните на Анимус, обрисува ми страховита картина и как трябва да бягам на секундата, обаче аз не бях готова да чуя такова нещо и просто си тръгнах.
На третия му беше много любопитно защо е решил да ми посегне.
Накрая попаднах на терапевтка, която съвсем отговорно мога да кажа, че ме спаси. Тя не ми говореше за Анимус, не ми каза, че драматизирам, не ми наби канчето как съм го допуснала, как толкова време не съм реагирала и т.н. Тя ми каза нещо много важно - че това, което ми е причинил, е недопустимо и няма никакво, ама никакво оправдание за това. И след това тя работи с мен не да ми обяснява колко спешно трябва да се изнеса, а бавно и полека ми показваше собствената ми ценност, приемането на това, че заслужавам нещо по-добро, вярата, че мога да се погрижа сама за себе си и изобщо, тя ме възстанови като личност. И въпреки това, когато осъзнах какво трябва да направя, не можах да направя крачката, мисълта за това беше много стресираща и блокирах. Тогава терапевтката отново не ми наби канчето, нито ми каза ми ти като не щеш да си помогнеш, аз какво да направя, насила ли да те изкарам. Каза ми не си готова за това очевидно, остави решението засега и продължихме да работим. Няколко месеца по-късно вече бях готова. Но мина доста време, може би около година терапия преди да осъзная всичко и да мога да направя крачката.

Колкото и да ми скачаш, нищо не се променя. Да пренебрегнеш ясни сигнали от начало, да пренебрегнеш шамари и ограничения от начало, да стоиш във връзка, която те смазва при положение, че не те свързва нищо освен пеперудки и чувства, да пренебрегваш хиляди предупреждения, молби от близките си и да игнорираш всякакви опити за отваряне на очите, междувременно да се сдобиете с 2 деца и 20 години съвместен живот.... Това е ИЗБОР. Това е логичния завършек на всичко гореизброено.  Не ти е виновно обществото, не ти са виновни законите. Както наркомана, който се друска яко, въпреки че знае добре какъв е крайния резултат. И по същия начин, може да му се помогне само ако сам поиска да си помогне. Тва е положението, и тва пак ще наблегна, не го пиша като страничен човек, дето хабер си няма за какво става въпрос.

rf22,ти продължаваш да се фокусираш само и единствено върху казуса, при който от самото начало се е знаело какво ще стане, но жената е пренебрегнала сигналите. Може би изхождаш от твоя опит с познатата ти.
Повярвай ми, много по-чести са другите случаи, при които това се случва в семейство, в което в началото всичко е било ок, е, карали са се там, ама то не е чудо невиждано, и докато се стигне до насилие, минава доста време.
И освен това продължавате да не осъзнавате силата на страха. Усещането, че да се изнесеш, ще бъде последното нещо, което ще направиш в живота си, доста разколебава, колкото и невероятно да звучи.