Домашното насилие – тема №3

Просто исках конкретни съвети и насоки, примерно за адвокат и какъв е редът в съда. И колко истинска е заплахата му. Сега вече съм наясно.

Първо правиш консултация с адвокат. Той трябва да ти разясни основните неща. Имай предвид, че тръгнеш ли да се развеждаш, ако не се договорите за детето по взаимно съгласие за виждане и т.н., а започне спор, вероятно всеки ще мине през оценка на родителски капацитет. Всеки за себе си, ако действително иска детето да е при него. Най-добре е да се разберете мирно и по взаимно съгласие.

Дали заплахите са манипулация или реални няма как да се знае. Достатъчно е напрежението и проблемите, които може да създаде дори да е сигурно, че няма да вземе детето. Затова много внимателно мислИ и се консултирай по въпроса какво да предприемеш и как да предприемеш. И докато не си подготвиш нещата не действай прибързано и импулсивно. Колкото и да ти е трудно, търсИ подкрепа в хора, които са ти близки и могат да се посъветват и да са ти морална и/или материална подкрепа. Тук трябва да мислиш и да действаш възможно най-рационално. Тук никой нищо не може да ти гарантира.

Andariel, толкова малко бебе едва ли някой съд ще остави на бащата.
По-сериозното е, че той не иска развод, т.е. няма как да е по взаимно съгласие. А когато е по вина, наистина може да станат грозни сцени.
Истина е и това, че има И калпави адвокати, които ако може без труд да вземат хонорар.

Кой може да се закълне, че никой съд няма да го направи? Защото аз не мога. Докато се стигне съд да се произнесе могат да се случат много неща и много проблеми да й създаде. Нито ти, нито аз познаваме мъжа и реалната обстановка. Затова предпочитам да съм предпазлива в очакванията. Дали е способен, дали не е способен, дали това, дали онова - едва ли той самият знае. Все още не притежавам ясновидски дарби.

Е, то това е идеята на мъжа - да се посее съмнението че "може и да стане така". И затова да си стои при него. Впрочем, дори да вземе детето, тя има право да го вижда, нали така?
Да цитирам прокурора Фалконе "Смелият умира веднъж, а страхливият - всеки ден".

Репертоарът действително винаги е същият. И насилниците разчитат на това, че жертвата я е страх, защото всеки ден като ти повтарят, че ще ти вземат детето, ти естествено вярваш.
Evanescence, няма да те е страх, показвай сила и увереност. Тях това ги плаши, защото досега са били свикнали на подчинена жена, а изведнъж виждат независима и силна. Селянин, ще я заплашва … Имаш пълното право да го изгониш. Наясно съм много добре какви са вътрешните ти терзания. Би било добре, ако имаш близки, родители, приятели, които да се редуват да са около теб, ако не смееш засега да оставаш сама с детето (ако го изгониш например и те е страх да не го отвлече и т.н). Насилникът го е страх и някой по-силен от него да му скръцне със зъби. Не губи кураж и задействах процедурата възможно най-бързо, не отлагай, защото иначе само тъпчеш на едно място, а може да става и по-зле.

Жените правят грешката да спорят и да се карат с мъжа и да преживяват какво точно им казал, вместо леко и тихо да си подготвят нещата.

Семеен модел е това,
който те очакват да могат да повторят в новата реалност
на женска еманципация

и ги е яд

Както каза единия, сега аз ако съм от село и при наличието на интернет ще трябва да се конкурирам за жената с всички мъже, с които тя може да си пише в интернет... цяла България и света
а ако няма мрежа, ще трябва да се примири там, с ония 3-ма ергени от селото ...

Жената да им мие, чисти, принася, те да я защитават

Доста принизяващ женския пол начин на възприемане на Света.

Характерен за ония БГ-патриоти, дето много милеят за българщината
Когато жената не е имала право на глас

А, някои си намират точно такива жени. Наличието на и-нет не означава непременно да го ползва за свалки. Не са малко жените, които го ползват предимно за снимки и гифчета във ФБ.

За видеото на въпросния човек ли говорите, защото гледам, че са изтрили някои от постовете ?

Не, отговарях на това:

За същите става въпрос, да. Аз бях публикувала видеото, но го изтриха, както и почти всички постове към него. Мислех, че е добре за обсъждане, защото подобни мъже ги е яд, че жените сме станали независими, а такива искат да нямаме права и да си правят каквото искат и да им се понася тиранията, същият коментираше, че жените не са били потиснати преди време и подобни, въпросният тип с брадата. Как жените ставаме повредени след като правим секс, как сме лесно за програмиране и всякакви сексистки двойни стандарти, каквито могат да ви дойдат на акъла. За домашното насилие също говореше някакви глупости, че мъжете са по-често жертва.

Независимостта е най-вече в главата.

Моя приятелка споделя напоследък, че има проблеми с мъжа си. Често се карали къде за глупости според нея, къде за по-сериозни неща. Както се оплаква от него, така на следващото ни виждане го хвали колко е досетлив, галантен, организиран в домакинството.
Гостували сме им с ММ - станахме приятели покрай осиновявянето на децата ни. На мен като по-страничен човек, той ми прави впечатление на гостоприемен и ведър мъж.
Но от известно време насам забелязвам една дребнавост в него - заяжда се с нея пред нас за някакви буквално глупости и виждам как й е неудобно.
При последното ни виждане само двете, беше доста разстроена и сподели, че на няколко пъти й е посягал. Като разбрах, бях направо в шок и само дето не я насочих към Анимус. Обясни, че посягането не е било удар, а по-скоро замахване и заплаха, че ще я удари, повишаване на тон, удряне по маси, врати, чупене на предмети. Най-гадното е, че детето става свидетел на тия ексцесии, а тя няма много полезни ходове. Не знам това брои ли се за домашно насилие, но доста прилича на такова. Те живеят в нейно жилище и ако подходи емоционално може да му даде пътя. А той даже и сам заплашвал, че щял да я набие и да си ходи. Колко е бил сериозен в заканите си не знам, но тя ми изглежда доста притеснена най-вече за детето. Искала да избяга при родителите си, но се притеснява ако се стигне до развод с него, да не й вземе детето. Още повече, че още са в период на наблюдение след осиновяването и другият й страх е социалните да не се намесят и да им вземат детето. Напълно я разбирам и не мога да я посъветвам нито да търпи и да си затваря очите, нито да го изгони при следваща изцепка.
Не знам ако посетят психолог двамата дали могат да се изгладят отношенията, но какъв изобщо е шансът да се превъзпита зрял мъж? Като я попитах той после съжалява ли за избухванията си, говорят ли спокойно за нещата, не дава категоричен отговор, но от разказът й разбирам, че основно сочи нейните грешки и няма опит от негова страна да се извини за поведението си...

Щом са в период на наблюдение мисля, че никак не е малък шансът социалните да научат какво става там. Наистина е трудно да се даде категоричен съвет в тази ситуация, но аз лично никога не съм смятала, че пасивната позиция е печеливша. Още повече, че жилището е нейно, има явно и подкрепата на родителите си. Според мен е по-добре да действа и да инициира раздяла, но наистина трябва сама да стигне до този извод, няма как друг човек да даде дори съвет за такова нещо.