Домашното насилие – тема №3

  • 73 651
  • 1 035
  •   1
Отговори
# 135
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 4 224
Човек, който не притежава агресия е социално неадекватен

Много добре казано!

От такива отживели възпитателни методи сега расте и отглежда деца, емоционално неадекватно поколение хора.
Аз съм расла така - бъди хрисима, кротка, слушкай, изпълнявай. Не се конфронтирай. Ако те ударят - подай и другата буза... Файда?
Сериозно перо за психотерапевти, потенциално увредени деца, трудни взаимоотношения с половинката, и въобще с хората. Изкривено чувство за справедливост... Въобще, криво и неадекватно въприятие за света на около...
Защо?
Защото е лошо да се разкрещиш и да покажеш, че си ядосан, фростриран и т.н. и тези силни, бурни емоции се трупат, трупат, трупат години наред... И накрая - Везувии!

Не е ок.

Както не е ок и силното отрицание към възможността "мъжа" също да е човешко същество, което има трудности в емоционален план, което не може да се контролира. Задължително е насилник... И никак не си струва да му се даде шанс, да му се помогне и да се гледа на него просто като "човек" - с неговите слабости, демони, красоти и добри черти...

Защо?

# 136
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Имам предвид друго, дано не ме разберете погрешно, особено тук в тази тема. Агресията не е крещене, тя е отстояване на себе си, самочувствие, борбеност, жизненост, хъс. В този форум, агресивна е както Андариел, така съм аз. Не казвам, че обиждаме някого, а че се налагаме. Което може да е добро, може да е лошо, но също е агресия. Да не отстъпваш... Може би трябва да намеря някоя хубава статия и да пусна тук. Ако намеря

# 137
  • София
  • Мнения: 62 595
В случая мъжът ползва агресията, за да всява страх и подчинение у жената. Вярно, че често и жените провокират, при това съвсем умишлено, нещо като "хайде, ударИ ме, ако смееш", което пак е вид тормоз, докарване на другия на ръба на самоконтрола. Лошото е, че семейните истории е "той каза - тя каза" и печели този, който събере повече симпатии на "съдебните заседатели". Случаи всякакви, но решенията всеки си ги взема сам.

# 138
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Малко тъп превод, но е с Гугъл
От тук

Скрит текст:
......Здравословната агресия е положителният импулс да растеш, учиш и да бъдеш креативен - в крайна сметка, за да оцелееш в света.  Това е, което ви мотивира да се отстоявате срещу личното насилие и да се борите за правата си.  Без него не бихме могли да правим избори, да се сблъскваме с трудности или да определяме личните си граници.

 Когато тази естествена енергия бъде блокирана, тя може да стане токсична и разрушителна.  С други думи, ставаме разочаровани, ядосани и/или депресирани.

 Тясната връзка между депресията и гнева

 Зигмунд Фройд (1856-1939) нарича депресията „гняв, обърнат навътре“.  Проучване в Обединеното кралство от 2013 г. предполага, че обръщането на гнева навътре увеличава тежестта на депресията.

 Хората, които са засегнати от депресия, често имат силни вътрешни критици, които засилват чувствата на неадекватност и срам.  Да си позволите да почувствате и изразите гняв към тези гласове може да бъде освобождаващо, помагайки ви да се почувствате по-свързани с истинското си, здраво аз.

 Скорошни проучвания обаче предполагат, че макар депресираните хора да проявяват признаци на потискане на гнева, те също така изпитват повече чувства на раздразнителност и враждебност, отколкото по-здравите хора, особено ако са склонни да размишляват върху минали ситуации или изпитват затруднения да овладяват емоциите си.

 Симптомите, за които трябва да внимавате, включват започване на битки, подлост или дори прекомерна критичност или саркастичност - т.е. безпричинно унижаване на хората.

 Според моя опит вниманието може да бъде най-полезно за намаляване на преживните мисли и регулиране на емоциите.

 Практиката ни учи да наблюдаваме всяка мисъл и чувство, което възниква и преминава, без да реагираме или да се задържаме за тях.  С времето ние се превръщаме в укротители на собствените си умове, вместо да се оставяме да бъдем управлявани от тях.

 За някои това може да звучи пресилено.  За други, доста опростено.

 Докато по-тежките форми на тревожност и депресия вероятно се нуждаят от фармакологичен подход, психиатрията също най-накрая започна да разпознава ефикасността на тази древна, светска практика...

В статии на английски, това е прието да се нарича асертивност, но на български няма адекватни статии за асертивността. Всичките са като копи - пейст и доста глупави.  Утре ще потърся повече

# 139
  • Мнения: 1 381
Днес аз бях свидетел,как мъжът казва на жената "Внимавай"...тоест с кой излизаш.Тя ми се оплака,че й е писнало да слугува и да е ограничавна,да е затворничка.Писала съм и преди за тях.Взел й е картата с майчинство и не й дава да мръдне от блока и прилежащата улица.Страхува се да не й вземе детето, въпреки че й казах,че няма как да го вземе.Не знам как да я убедя да потърси помощ.А че помощ ще получи,е ясно.Питам се дали сигнал до закрила на детето ще помогне?До социално подпомагане?

# 140
  • Мнения: 8 114
Ами като й е писнало, да си хваща детето и беж краченца да бягаме.
За картата е лесно. Отива в банката и казва, че е изгубена. Веднага я блокират и след няколко дни ще има нова карта.
Ако я бие и има синини - медицинско.
После дело за защита от домашно насилие и привременни мерки за детето. На него ще му издадат ограничителна заповед. След това вече делото за развод/род права. Няма да й вземат детето и да го дадат на насилник с ограничителна заповед.

Последна редакция: пт, 22 юли 2022, 06:22 от maiathebee

# 141
  • София
  • Мнения: 62 595
За картата е така.
Обаче нататък нещата не са толкова прости. Ако подадеш сигнал до ОЗД, трябва да знаеш, че сигналът е личен, тоест оставяш си данните, не можеш анонимно да го подадеш за трети лица. Сигналът за какво ще е - за домашно насилие или за насилие над дете? Формално може домашно насилие, дори когато не е пряко към детето, да се формулира като дете в риск и да се направи проверка.  Не е въпросът дали социалните ще вземат детето, а какво ще се случи между родителите за детето.

За домашното насилие системата работи, но човек трябва да направи нещата грамотно и да е упорит и непоколебим, да има и добра юридическа помощ. Докато се стигне до ограничителна заповед много неща могат да се случат, включително тя да се откаже, защото няма от днес за утре да я издадат тази заповед, а тя ще продължи да общува с мъжа, плюс това, че нейните думи не означават, че той по дефиниция е насилник. А това, че той може да се държи зле с нея не го прави автоматично лош баща. Само ще припомня примерите, които станаха медийна сензация как мъжете са дори доказано насилници, но пак са получавали децата. Един мъж, който е достатъчно хитър като насилник няма да се посвени да използва детето си, той мисли по различен начин, по свои категории.

# 142
  • Мнения: X
Днес аз бях свидетел,как мъжът казва на жената "Внимавай"...тоест с кой излизаш.Тя ми се оплака,че й е писнало да слугува и да е ограничавна,да е затворничка.Писала съм и преди за тях.Взел й е картата с майчинство и не й дава да мръдне от блока и прилежащата улица.Страхува се да не й вземе детето, въпреки че й казах,че няма как да го вземе.Не знам как да я убедя да потърси помощ.А че помощ ще получи,е ясно.Питам се дали сигнал до закрила на детето ще помогне?До социално подпомагане?
Чий е апартаментът? Ако не е неин, тя има ли къде да иде? На колко е детето, а приходите на майката достатъчни ли са да се гледат? Има и още нещо важно - за ДЯ е важен адресът, на който живее и (май) имаше изисквание за уседналост, т.е да е живяла на него няколко години. Може и затова да стои. Най-лесно ако е неин имотът - казва на миуото да си събира багажа, като през това време до нея може да е някой роднина мъж за респект. Подава молба за развод и съдът определя режим на свиждане и издръжка.

# 143
  • Мнения: 22 531
Жена, която е позволила мъжът й да й вземе картата с единствения й доход, няма да му "посочи" вратата лесно. Няма ли поне близки, с които да сподели и оттам да се освести малко?

# 144
  • Мнения: 1 381
Момичето е на 20 г.,от семейство с нисък социален статус,няма къде да отиде по нейни думи.Живеят на квартира.Тя искаше да се изнесе,но няма да й стигне майчинството за квартира или стая.Имам чувството,че само си мрънка и се оплаква,тя веднъж вече си тръгва от този,но се върна след седмица.Да прави каквото иска,първия път й помогнах,и сега не й позволява да общува с мен.Само когато мъжът е на работа разговаряме.Детето е бебе на 9 месеца.

# 145
  • Мнения: X
А къде е отишла като си е тръгнала първия път и защо се е върнала? Родители? Къде е живяла преди да се уреди с ненагледния?

# 146
  • Мнения: 1 381
Тя отиде при майка си,но майката има втори съпруг и дете на три години.Нямало място за нея и бебето,а и отношенията им не са много добри.Там е малко "ци.....ска работа",без да са роми, чисти българи са си,но полуобразовани и с нисък социален статус,а и умствен капацитет 😏.Не е като да няма къде да отиде,на още две населени места има баби и къщи, просто както казах ей така си мрънка.Но аз виждам,че е изнервена,ограничена е да общува с хора,с други майки,няма пет лева за кафе,както се казва.Мисля,че когато се осъзнае,ще бъде късно за нея,но акъл няма как да дадеш на някой, който не иска да си помогне и да промени нещата.

# 147
  • Мнения: X
Еми, ето защо се е върнала, не защото много иска да е с муньото, а от безизходица  - майката не я иска, а и отношенията им са лоши. От трън та на друг трън. А бабите ако са в някое затънтено село тя как ще почне работа след майчинството - ще трябва всеки божи ден да пътува до града нам си колко км, а яслата  - там се иска адрес на родителите, в това село дали има ясла, градина, аптека, лекар или изобщо елементарни условия за гледане на дете?
А ако и отношенията с бабите са все такива отровни, супер.
Дали не може да се намери вариант за общинско жилище, а още повече и с издръжката, която ще отсъдят на муньото след развода, донякъде ще може да се пробва да крепи положението, ако детето не боледува и ако нейната заплата не е съвсем минималната.
Още нещо се сетих - ако дохода не надвишава 1000 лв. може да подаде заявление за детски, вярно по ок 50 лв на месец ся, но всеки лев е от значение.

# 148
  • Мнения: 22 531
Като стане детето за ясла - почва работа. После се спасява.

# 149
  • Мнения: X
Тя и да почне работа с какви пари ще плаща хем наем, хем сметки, хем ще издържа себе си и детето, та парите да й стигат в днешната криза. А ако и детето се разболее ще трябва на фотосинтеза да карат като се имат предвид колко са скъпи лекарствата. Не, изходът хич не е лесен и вероятно затова не го е налучкала досега. Не знам как стои въпросът с общинските жилища и дали има право на такова, но нищо няма да загуби ако проучи въпроса.

Общи условия

Активация на акаунт