Домашното насилие – тема №3

Знаят всички. Колежката ми и мъжът й също знаят, от нея рабирам, и те също ги убеждавали да не се разделят. Въобще идеята беше да се похвали какво добро са направили всички вкупом.

Ами... Някои хора вярно си търсят боя - и в прекия, и в преносния смисъл.
Но като не познаваме хората, не мога да кажа категорично, че цяла група хора не са в ред.

Всички мои приятелки и приятели ме подкрепят. Вкл семейни приятели.

Ми то затова не питаш "приятели" за важните решения в живота си, ам си мислиш с мозъка.. Имаше една поговорка, нещо за "не си споделяй плановете с никого, защото не знаеш кой е приятел и кой враг реално.

А не, Янтра казва, че има жени не го намират за неприятно. То им харесва и ходят и си го търсят.

Чак да им харесва - това вече е мазохизъм. Но някое шамарче, ако не е силно и често, явно не е краят на света.
Те може да не си го търсят, но в една и съща среда какво да откриеш...

Това е напълно вярно.
Но има и друго. Ако в такъв момент нямаш подкрепата на приятели и близки, си за никъде. По-вероятно е да останеш, отколкото да си тръгнеш.

Близки да те подкрепят - добре. Обаче приятелите много зависи чии са, казано другояче - кой ги е довел във връзката.

Разбира се, че зависи от приятелите. Аз лично имах подкрепата на моите две най - близки приятелки, които бавно и постоянно ми отваряха очите, докато не прогледнах изцяло. Много търпеливи излязоха. И сега им го казвам постоянно - ако не бяха те, още щях да съм онази смачкана женичка. Две години им отне, но успяха.
Благодарна съм им за цял живот.

Но да, има и такива, които щяха да ми гледат сеира и толкова.

Сега се сещам за уж много добри семейни приятели. Постоянно ми звъняха да ни събират. Обесняваха ми, колко много ме обичат и мислят за мен. Накрая им казах - Щом толкова много ме обичате, защо искате да ме събирате с човек, който ми раздава юмруци?
Не са повдигнали темата по-вече. Сега като се замисля, от доста време не сме и контактували.

Не е по темата, но съм била разделена с ММ 2 месеца и после ми обясняваше как еди-кои си го подкрепяли и категорично ме осъдили.
Отговорих, че първо - мъжете ни са приятели от техникума и не очаквам някаква особена обективност. Второ - те са чули само неговата страна. Третото, което спестих - добри хора са и още се събираме, не им се сърдя, но са израснали и възпитани различно от мен и точно от тях не бих взела акъл.

25 години отразявам случаи на домашно насилие. Всякакви, завършили по всякакъв начин. Истината е, че насилниците избират жертвите си още в началото. Обичайно това са жени, които са отстъпчиви, мекушави, дори слабохарактерни, без роднинска подкрепа или пък възпитавани в стил "какво ще кажат хората", в голям процент от случаите без добро образование, без хубава работа, респективно заплащане или пък с добро образование, но безвъзвратно изпаднали от пазара на труда поради дълго майчинство с едно или две деца. Въобще жени, които са зависими. По един или повече начини от насилника. Такива, каквито не вярват в себе си, не се уважават и не се обичат. Такива са по природа или са моделирани по този начин. И измъкването им, ако изобщо се случи, отнема години. Просто, защото толкова много ги е страх, че дори да им помогнеш или да се опиташ да го направиш, идва един момент, в който отново всичко спира и се връща в изходна точка, пак защото те просто не смятат, че могат нещо да направят. А реалността е, че от многото случаи на домашно насилие много малък процент от насилниците реално стигат до крайно насилие, с каквото обаче редовно заплашват.
Изходът е в правилното възпитание. Което изключва фразите "Като си го избрала, ще си го търпиш" или "Един шамар не е бой". 

Сега ще напиша нещо, което сигурно ще повлече упреци в подкрепа на насилниците, но се чувствам длъжна да спомена. Когато усетите, че имате срещу вас човек, склонен към агресия, не го предизвиквайте.
Не, в никакъв случай не искам да кажа, че жертвата сама си е виновна, защото е ядосала насилника, но и малко чувство за самосъхранение в такива моменти никак не е излишно.

Пак ще дам пример с пресичане на улицата – когато тръгваш да пресечеш по пешеходна пътека и видиш, че се задава кола с висока скорост, която няма намерение да спре, какво правиш? Спираш и изчакваш да мине, или продължаваш напук, защото си с предимство? Какво ти пука колко е виновен шофьорът и дали и колко ще те лежи, ако те потроши или дори убие?

Същото така си спомням когато синът ми беше тийнейджър и из града бяха зачестили случаите да спрат някого и да го пребият, за да му вземат парите, телефона, якето или маратонките. Много, много му говорехме с баща му и го убеждавахме, ако му се случи нещо такова, да не се прави на мъж, а да даде това, което му искат, защото не знае този отсреща колко и с какво е надрусан и дали не е въоръжен. И защото телефон, яке и маратонки се купуват, но животът – не.

Това не е страхливост, а едно от базовите умения за оцеляване в градската джунгла. Ако можеш – да предотвратиш конфликта, а ако все пак попаднеш в такъв – да се опиташ да се измъкнеш с най-малки загуби.

Подобна е ситуацията и в случаите с домашно насилие. Малко предпазливост и адекватна оценка на ситуацията не е излишна. Ако си се хванала с агресивен и избухлив човек и го видиш, че започва да се пали, не го предизвиквай, не го вбесявай допълнително, премълчи и чак когато се успокои и излезе от фаза, тогава му кажи каквото имаш да му кажеш.

А най-добре е нищо да не казваш и тихомълком да си събереш багажа, ама това вече разбрахме, че рядко се случва.

В началото насилника се държи много добре,докато усети,че жената е влюбена.Тогава започва манипулацията.
Той ревнува,затова ограничава свободата и.
Тя си мисли,че той много я обича и затова се държи така.
После я критикува за всяко нещо-външен вид,поведение,домакински умения,абе за всичко...
Тя се старае да му угоди,но не може.
Той се изпокарва с роднините и-родителите,брат,сестра..леля..
Нарочно провокира конфликти.
Естествено роднините са виновни.
А след това я отделя от приятелите и.
,,Приятелката ти те използва,, ,,Тази не я понасям,, ,,Тази е к---а,,.
Много жени правят тази грешка -зарязват всичките си роднини и приятели,заради Мунчо,,
И когато жертвата остане съвсем сама,той започва да я бие.
В началото шамар,а после и юмруци и ритници...
Тя няма с кого да сподели,защото е зарязала всички.
И се срамува да признае грешката си .
Насилникът я плаши-той ще и вземе детето,ако има такова или ще пострадат родителите и ...
Мутри,полицаи...все негови хора...И тя вярва и трепери от страх..

Това се случи преди години на моя много добра приятелка.
Мунчо беше успял да ни раздели и две години не се бяхме виждали,докато една вечер тя дойде у нас със счупен нос и окървавена пижама..А пък ние я заведохме в болницата и се обадихме на родителите .
Обаче тя си извади медицинско и подаде жалба,не е лъгала и не е защитавала насилника.
Затова успяхме да и помогнем.

Аз напълно подкрепям мнението, че когато се  знае, че човека е склонен към насилие, не трябва да се предизвиква.
   Имам една нова приятелка (живее точно над нас и децата ни са с 10 дни разлика), с която се запознахме покрай децата и си станахме близки.
Тя е с втори мъж, на когото крещи за най-малкото нещо, натяква, обижда го с най-груби епитети и то за банални неща. Човека е спокоен и не се ядосва. Но наскоро ми разказа за предишния ѝ мъж, че най-редовно я е пребивал. И като знам, че тя не е някоя смачкана женица, която е треперела от страх, а дори се хвали, че "пали от четвърт"(нейни думи), напълно вярвам, че може сериозно да го е предизвиквала. Не, че го оправдавам бившия, но като слушам как обижда настоящия  си мъж и ме хваща жал за него.

Ние имахме такова приятелско семейство. Тя се държеше отвратително с децата и мъжа си. Посягал й е рядко, предизвикан. После тя ги изостави. Мъжът определено се укроти.

Аз в оня случай определено отвърнах. В един момент се усетих, че няма начин да надделея и ще пострадам, така че избягах.
При следващия скандал направо се махнах.