Домашното насилие – тема №3

Нормално е около седмица-две, да кажем и месец. Обаче ако някоя ще ме връти повече от месец-два без видима причина (да е девствена или друга основателна причина) ще има адиос. Сори, ама тва е глупост и нищо не доказва- голяма любов едва ли, по-скоро липсата на други варианти при мъжа.

За теб може да е нормално и преди да сте си научили имената. Но хората са различни и за друг може да не е нормално. Защо го приемаш като въртене. При зает график на двамата за една седмица може да се видите 1-2 пъти - та колко може да опознаеш човек за това време?

Коментирах това /но тъй като е в предишното мнение, спестих цитата/:


За другите не знам, но щом аз наричам някоя дама свое гадже, аз съм опознал тази дама /достатъчно, за да съм съгласен да я наричам гадже - пълното опознаване отнема много повече време, но има санитарен минимум, за да си наясно дали искаш да си с този човек или положението е "бягай, братко"/. Не обявявам току-що срещната жена за гадже, нито някой, с когото съм бил на няколко срещи. А щом сме гаджета, сексът си е сред очакваните дейности. Не очаквам секс на първа среща или от непознати жени, но го очаквам от гаджето си. Ако няма да има секс, то терминът гаджета трябва да се замени с някой от следните: платонични дружки от детската градина или потенциални гаджета. Надявам се да съм изгладил недоразумението!

Момичета, срам ме е, затова и като анонимен, но днес вкъщи стана ужасно грозна сцена. Нервна съм и мъжа нервен за други работи. Детето на 3 не слушаше и се бяхме разбрали да му вземем играчките ако пак продължава да видим ще има ли резултат. Та прибирам аз играчките и той като принц на бял кон се появява и почва да гушка и му се скарах, че така аз излизам лошата и той почна да ме гони пред детето да съм се качвала горе. Аз повиших тон, не бях права да се развикам ама ми писна да подбива, и той се развика, препсувахме се и той скочи и ме хвана за врата. Пред детето, добре, че не виждаше хубаво. Аз се измъкнах без да го удрям и настрани да не вижда детето го замерих с чехли и се обиждахме. Качих се да се успокоя, и слизайки той ми крещи как аз съм му викала, колко мразел, да не съм се правила на жертва, че имам физическо доказателство, аз съм била напълно ненормална, била съм за лудница,не съм била добра майка, щом съм се карала пред детето. Аз че знам, че не е хубаво и не трябва да са пред малкия, ама все пак да ме хване да ме души и после аз да съм лошата не знам. И ми вика, че той ще го гледал по-добре. Това винаги като се скараме после почва да се прави той на жергвата ,, аз съм била обидила, аз съм била се скарала, аз съм била изнервена, все аз виновна и той горкан провокиран. Аз му казах, че утре като ида до съдебна медицина не знам кой ще му даде да гледа дете и като не иска да е с мен да се изнася и да ходи по к*ви. И той ми вика, че вече е - при мен. И аз му казах като иска да е, да върви при майка си тогава. И той докато държа детето пак скача да ме заплашва. То ние винаги сме имали такива скандали -с обиди и тн, повече като по-млади, но последните години не така. Знам, че и аз налагам тормоз - не физически, но психически и това не е ок. Наистина част от думите, които казахме са супер тежки. Той ми вика Умри бе, аз му отвръщам Да ти умре цялото семейство без детето. Супер зле, сега ще кажете намерили сме се, но като ми кажат нещо и отвръщам, не мога да падна по гръб, аз и на бой щях да отговоря ако нямаше дете в съседство. Но как да се откъсне човек - къде да ида - имаме обща къща той не иска да се изнесе, аз не искам. Не искам да настройва детето, а усещам как и сега се опитва да му говори за "лоша мама". Не знам, този човек отключва най-лошото в мен просто, супер токсично става. Не знам как да се откъсна логистично, дом имам, пари имам, подкрепа не точно, но пък детето си го обича и не искам да деля празници и дни, но ако средата ще е такава като днес просто не може. То милото не разбра точно, но усети и чу, после ми сочи синката на врата и пита "мамо какво е това". Никога не съм си мислела, че ще подложа детето си на това нещо и не знам как да постъпя. Дали ще се опита да ми го вземе, да ида ли за медицинско утре поне за доказателство. Малко дълго и объркано се излях, но в цялата ситуация знам, че и аз имам вина за скандала и не знам просто вече. Специално за детето се чувствам ужасна майка, за него не ми пука особено от известно време.

Знаеш какво е правилното решение. Пожелавам ти кураж, за да го вземеш.

Да, ще отидеш за медицинско. Задължително. Дали ще го ползваш или не, ти си знаеш, но то е като презерватива - по-добре да го имаш и да не ти потрябва отколкото да ти трябва и да го нямаш. Още днес, преди да избледнее синката. А на него не му казвай, имай си го като един коз, който ще можеш да изиграеш при нужда.

Останалото... Какво да кажа. Аз бих се изнесла, особено щом имаш финансова и прочие основа. Но това съм аз.

Пълен ужас. На мен ще ми се пукне сърцето от страх, ако преживея това. Не бих останала в същото жилище и бих вдигнала патардията веднага да разкажа на всички близки, колеги, роднини и цял свят. Човекът е много опасен по моите представи и никакъв шанс няма да го "подобри". Казвам ти го като гледала 4 малки деца, всички се изнервяме понякога, но такива неща никога не се случват с повечето хора. Спасявай се, бързо. Иначе следващия път може да ти пострада и детето!!! (ако не си се сетила за това)

Анонимна, ако вземеш, че си прочетеш писанията като страничен наблюдател, може би ще ти просветне, на какво подлагате детето си. Само за него ми е мъчно. Ако сте си двамата, бийте се, душете се, кълнете се, но това детенце, такива сцени ли заслужава да вижда. И ако си мислиш, че не разбира, много се лъжеш.

Ето, затова  ме хваща бяс, яд, пък после нека съм груба и безчувствена.
За  децата, които нямат избор. За съсипаната им психика. За пропиления им живот.
После и натъпкана в куфар да завърши тя, кофти ще ми е, ама... тя си е решила.
Ама да подложиш на това невинно детенце?
Умът ми не побира как е възможно майка да обича повече насилника си, отколкото детето си?

Къде съм казала, че го обичам повече от детето?Нали това пиша, че като млади какво сме се карали все тая, но не трябваше това да става пред детето и това е проблемът, затова ми е гадно, затова и предприемам следващи действия, за да не вижда повече такива неща. Това не е ставало пред него, то всъщност не е ставало така и досега. Чак куфари да включвате...

Извади ли си медицинско?

Някой беше вече писал за душенето, че било сигнал за склонност към убийство. Много внимавай, анонимна. Като му кажеш, че искаш да се разделите, очаквай ексцесии, скандал, агресия. Направи го пред свидетели.

Е, ти сама си написала, че е станало пред детето, а после, не било пред него. Както и да е, дано се вземеш в ръце и да си спасиш детенцето. И моите родители са си мислели сигурно, че не чуваме, не разбираме, а ние сме умирали от ужас. За което в момента плащам на терапевт и ще си влача последствията до живот.

Да, грешно съм се изразила -досега не е ставало такова нещо пред детето. Иначе изкарах медицинско, другата седмица ще ида до адвокат да видя законово как стоят нещата и не знам да си намеря апартамент под наем в града. То аз мога ли да взема детето и да се изнеса? Нямам живи мъже в семейството да ме защитят. То той почва да говори против мен на детето, днес пуска коментари и го играе той сърдит, аз не му говоря, само му казах, че за него може да съм всякаква, но на това дете съм майка, тъй че да внимава какво му говори. И той ми вика, че ще му казва каквото иска. Това от уж интелигентен, образован човек. Няма да е лесно и чисто.

Няма да е лесно, но си струва. Извинявай, че ти влизаме малко рязко и с бутонките, но не е за лошо. Консултирай се с адвокат и успех.