Домашното насилие – тема №3

Момичета, срам ме е, затова и като анонимен, но днес вкъщи стана ужасно грозна сцена. Нервна съм и мъжа нервен за други работи. Детето на 3 не слушаше и се бяхме разбрали да му вземем играчките ако пак продължава да видим ще има ли резултат. Та прибирам аз играчките и той като принц на бял кон се появява и почва да гушка и му се скарах, че така аз излизам лошата и той почна да ме гони пред детето да съм се качвала горе. Аз повиших тон, не бях права да се развикам ама ми писна да подбива, и той се развика, препсувахме се и той скочи и ме хвана за врата. Пред детето, добре, че не виждаше хубаво. Аз се измъкнах без да го удрям и настрани да не вижда детето го замерих с чехли и се обиждахме. Качих се да се успокоя, и слизайки той ми крещи как аз съм му викала, колко мразел, да не съм се правила на жертва, че имам физическо доказателство, аз съм била напълно ненормална, била съм за лудница,не съм била добра майка, щом съм се карала пред детето. Аз че знам, че не е хубаво и не трябва да са пред малкия, ама все пак да ме хване да ме души и после аз да съм лошата не знам. И ми вика, че той ще го гледал по-добре. Това винаги като се скараме после почва да се прави той на жергвата ,, аз съм била обидила, аз съм била се скарала, аз съм била изнервена, все аз виновна и той горкан провокиран. Аз му казах, че утре като ида до съдебна медицина не знам кой ще му даде да гледа дете и като не иска да е с мен да се изнася и да ходи по к*ви. И той ми вика, че вече е - при мен. И аз му казах като иска да е, да върви при майка си тогава. И той докато държа детето пак скача да ме заплашва. То ние винаги сме имали такива скандали -с обиди и тн, повече като по-млади, но последните години не така. Знам, че и аз налагам тормоз - не физически, но психически и това не е ок. Наистина част от думите, които казахме са супер тежки. Той ми вика Умри бе, аз му отвръщам Да ти умре цялото семейство без детето. Супер зле, сега ще кажете намерили сме се, но като ми кажат нещо и отвръщам, не мога да падна по гръб, аз и на бой щях да отговоря ако нямаше дете в съседство. Но как да се откъсне човек - къде да ида - имаме обща къща той не иска да се изнесе, аз не искам. Не искам да настройва детето, а усещам как и сега се опитва да му говори за "лоша мама". Не знам, този човек отключва най-лошото в мен просто, супер токсично става. Не знам как да се откъсна логистично, дом имам, пари имам, подкрепа не точно, но пък детето си го обича и не искам да деля празници и дни, но ако средата ще е такава като днес просто не може. То милото не разбра точно, но усети и чу, после ми сочи синката на врата и пита "мамо какво е това". Никога не съм си мислела, че ще подложа детето си на това нещо и не знам как да постъпя. Дали ще се опита да ми го вземе, да ида ли за медицинско утре поне за доказателство. Малко дълго и объркано се излях, но в цялата ситуация знам, че и аз имам вина за скандала и не знам просто вече. Специално за детето се чувствам ужасна майка, за него не ми пука особено от известно време.

Анинимната,много правилен съвет ти дадоха-когато се скарате не му отговаряй с обиди ,не псувай,не кълни.Каквото и да ти казва той,ти не слизай на неговото ниво.Не посягай,не хвърляй чехли...
Запази самообладание ,опитай се да го игнорирапш,например излез от стаята .....

Защо да е детинщина човек да опознае партньора преди да скочи в леглото с него. Не всички са като от американските филмчета и свалят гащите на първа среща. Не разбирам тоя зор за интимности веднага.