🎥 Всичко за филмите: Гледах! Искам да споделя! Ревюта, премиери, новини...LVII 🎬

Не съм го гледала още, но според клюките е сред номинираните за Оскар.
https://www.ploshtadslaveikov.com/filmite-s-naj-golyam-shans-za- … red-bukmejkarite/

Да, но не филма, а Оливия Колман, която аз органически не понасям.

Юпитер беше метафора на консуматорството на всяка цена, за транс-манс вече не знам.
Матрицата също не я виждам свързана с транссексуалността въобще.
Изобщо това търсене на послание на всяка цена не го разбирам.

Да, но виж цитата по-горе - според Лили Уашовски, цялата трилогия е за транссексуалността. А аз мислех, че е вдъхновена от индийската (позната на хиндуистите и будистите) концепция за Майа, според която светът в който живеем не е реален, а илюзия. И съответно - тези, които бягат от матрицата са просветлени (впрочем, има мета елемент в това - Киану е играл Буда).

Откога е това тълкуване?

Кое тълкуване? Моето, или от цитата?
Цитатът на Лили е от нейно интервю от по-миналата година (2020).

Цитата. Матрицата е на 20+ години, откога стана с транс послание?

Откакто стана популярно движението на LGBTQ+. Утре, ако ни удари фашизъм в националистическа форма, ще кажат, че трилогията е била за фашизма. Евтин PR.

Още с първия филм са искали да прокарат транссексуалността, но WB са ги отрязали. Вече за продълженията това е факт.

Аз харесвам само първия филм. Другите не са ужасни, но са леко посредствени. Гледала съм ги по един път и нямам желание за повече.

А пък корейците имат толкова сюжети, в които жени се преструват на мъже, даже има такива, в които се разменят тела (като в Шантав петък, но по-различно) и нито един не е за транссексуалността.

Преди малко гледах филмът Instant Family по тв(Почти семейство или нещо такова на български).
Беше изключително приятен филм. Имаше много забавни моменти, героите са наистина много симпатични и с нетърпение чакаш нещата да им се наредят, за да има щастлив финал. Хубав семеен филм.

По принцип Марк Уолбърг ми е неприятен, но тук се ядваше.

Вчера си направих планувания следновогодишен кино маратон. Маратон силно казано (рекордът ми е 4 филма за един ден на кино, ама това беше в миналото, а и съм го правил няколко пъти), защото гледах само два филма, но общото има времетраене беше доволно над 5 часа, така че си е баш маратон. Доста скъпо удоволствие обаче е киното в днешно време. 51 лв. ми струваше всичко общо в Парадайза на Синема Сити. Двата филма + очила за единия + големи пуканки, голям начос и минерални води.
Радостен съм обаче, че все още има хора, които ходят на кино. На първия филм имаше около 20 човека, а на втория над 50. И така по реда:

Уестсайдска история (West Side Story)
https://www.imdb.com/title/tt3581652/
САЩ
мюзикъл/драма
продукция на 20th Century Studios и Amblin Entertainment
Режисьор: Стивън Спилбърг

Такаа, това беше един от филмите, които очаквах най-много за 2021 г. Радвам се, че успях да го гледам на кино, просто защото киното си е кино и нищо не може да го замени...
Стария мюзикъл от 1961 г. ми беше един от най-любимите и съм го гледам три пъти. Един път по 'Студио Х по Първа програма', ама бях малък и нищо не помня, после години по-късно на кино в Одеон и преди около две години си го припомних отново с перфектно качество и превод от Замунда.
Това е един от най-емблематичните и награждаваните мюзикъли в историята на Холивуд, на славната навремето компания, MGM.
Филмът е адаптация по оригиналния мюзикъл със същото име от 1957 г. и поставен за първи път на Бродуей през 1958 г. А основната идея е взета от вечната творба на Шекспир за Ромео и Жулиета.
Любопитното е, че според оригиналния план, момичето трябвало да бъде еврейка, а момчето италианец католик, но са се отказали. И се е стигнало до решението за двете банди, едните местни (американци), 'Ракетите' и другите пуерториканци, 'Акулите' Идеята е ясна, набляга се на социалното разделение в онези размирни години и взаимната нетърпимост между отделните прослойки. Да питаш хората, 'Защо, по дяволите' Тъжна картинка, но реална и тогава и за съжаление и днес по всички краища на света...
Искам да похваля Спилбърг, защото се е справил отлично. Който си го може си го може, това е положението. Имаше нелеката задача да направи римейк на една вечна класика и той не само се е справил с тежката задача, но и в не малко отношения е надградил, което вече си е постижение. Така и не превъртях стария филм преди да гледам новия нарочно, хем си спомням почти всичко, хем исках да останат някои леки неизвестни относно историята и обратите.
Сценографията беше невероятна. Визуално филма е наслада. Каста е повече от убедителен, чисто хореографски постановките са отлични, а синхрона убийствено добър. Абе хора, истинско кино!
Няма как да не направя преки паралели между двата филма. И така:
''Ромео и Жулиета'' или Тони и Мария
2021 >> 1961
Анселт и Рейчъл са неотразими и химията просто прелива, а специално Рейчъл Зеглър е толкова красива... И мисля, че ше бъде една прекрасна Снежанка, пред която джуджетата ще загубят ума и дума...
-
Риф и Бернардо
1961 >> 2021
Тук е обратното, но това не е толкова важно, защото аз лично забележки към каста от 2021 г. нямам.

Всъщност има само една лека забележка, то всъщност не е и такава. Може би единствената разлика между двата филма е, че 1961 г. ментора на Тони е мъж, докато тук е жена... Е, все пак сме в 21 век и жените рулират. ОК, няма проблеми.

Цялостно погледнато този филм на Спилбърг ми стои една идея по-изчистен и изпипан чисто като история и послание. А посланията са крещящи и тук политкоректност няма. Тази история даже ги изисква и аз лично нямам никакви претенции, защото всичко е част от самата история и няма нищо вкарано насила.
Е, някои може би ще се хванат за трансджендър, но него го има и в оригиналния филм, там обаче просто само се загатва, че момичето е гей или че иска да е част от бандата, но няма как, защото е момиче... Докато тук вече всичко е изказано...

Филмът е шармантен! Изключително жив, пъстър и много тъжен, но хей, все пак Ромео и Жулиета е трагедия, така че щастлив край няма как да има...

Гледайте и то по възможност на кино.
-
8.0 / 8.5

---

Дюн (Dune: Part One / Dune)
https://www.imdb.com/title/tt1160419/
драма/НФ/приключенски
Продукция на Warner Bros.

След 30 минутна пауза ми започна и Дюн. Отново бях заредил минибара и се потопих в атмосферата.

Филмът отдавна го имам свален и то на перфектно качество, но се овладях и си казах, че този филм задължително трябва да го гледам на кино. И тъй като по обясними причини нямаше как да отида на кино когато излезе, то го оставих за Коледа/Нова година.
И добре, че устисках. Насладих му се на макс. Просто някои филми трябва да се гледат на голям екран и това е. Не ме интересува кой какво ще каже и че ако сценария е добър и на телефон да го гледаш пак ще е интересно. И да и не. Да, изначално е така, но за такива филми е просто грехота!

Филмът е визуално пиршество! Дени Вилньов за пореден път доказа, че е един модерен и талантлив визионер. Когато има такъв размах, декори, операторска работа и монтаж съм склонен да неглижирам минусите, които за съжаление ги има и ще ги спомена, но някак си се губят сред плюсовете... Ще дам един пример с любимите ми ски скокове. Ако си скочил 145 метра не ти трябва шибан телемарк! Така че съдиите да замълчат.

Аз съм голям фен на романите на Хърбърт. Е, не чак толкова колкото на Фондацията на Азимов, но почти толкова, което е достатъчно (все пак Фондацията ми е в топ 3 на най-любимите поредици). И тук е първата и най-важна похвала към Вилньов. Адаптирал е почти едно към едно, разликите са минимални и бих казал несъществени за историята. Аз винаги съм смятал, че Хърбърт не може да се адаптира, дори и като сериал, какво остава за филм. Вилньов също го знае и е решил да вземе основното от романа, това което знае, че със сигурност ще се хареса на масовата публика и лесно ще го разпознае и асимилира, а пък от друга страна хард феновете на Хърбърт не биха го критикували кой знае колко, просто защото не е променил почти нищо.

Водещите роли са много убедителни и си тежат на местата. Визирам главно Пол и Джесика. Отлична работа на Тимъти Шаламей и Ребека Фъргюсън, като Ребека прави най-добрата роля, но това не ме изненада. Тимъти обаче ме изненада много приятно.
Второстепенните герои си тежат на местата. Да, като цяло не са развити достатъчно добре, но по дяволите няма как, това не е сериал, а и в романа също умират бързо. И тук правилно са се насочили към известни имена, за да придобият още по-голяма тежест, а когато неочаквано (за нечелите) умрат да има много, wtf реакции... Не всеки ден убиваш Танос и Аквамен за около 2 часа екранно време общо. Хареса ми много намигването към Стар Уорс с Оскар Айзък (играещ лидера на династия Атреиди или потомци на испанската кралска династия, дук Лито) с това, че обичал да пилотира (хех --> Поу Дамерън от сикуъла). Винаги съм обичал много такива скрити подсказки.

Пустинята беше един път! Това беше просто нещо уникално. Като всеки път когато я даваха имах усещането, че съм вътре в нея и че тя е безкрайна. Червеите бяха брутални.
Музиката на Цимер лично на мен ми хареса, защото целенасочено подпомагаше идеята на Вилньов за нещо едновременно урбанистично сиво и сурово, и стряскащо сетивата изживяване.

Специално искам да похваля, Стелан Скарсгард като лидера на династия Харконен, Барон Владимир Харконен (или потомци на Романови...). Клиширани реплики, но изиграни изключително внушително. Все едно гледах Дарт Вейдър и Дарт Сидиъс в едно.

Историята е разказана добре и става ясно кой за какво се бори. Поне на мен. Не разбирам тези критики, които казват, че не са разбрали нищо. Първо и в книгите много неща не се разбират в началото и Хърбърт като цяло обяснения почти не дава. Но в случая не смятам, че това е налично тук. Много филми и сериали страдат от този толкова простичък и важен елемент. Разкажи по дяволите на широката публика за какво става въпрос, за да могат хората да се потопят в историята и да оценят правилно действията на героите. Освен ако не правиш мистерия/трилър и пазиш всичко за големия финал...

Минусите? Да, има ги. Самият екшън при масовите сцени можеше да е по-убедителен. Нападението над атреидите някак си увисна, нямаше я изненадата, нито мащаба, който очаквах да видя.
Цялостно остава усещането за нещо което сме го гледали и то няколко пъти през годините. Уви, така е. Ако филмът беше видял бял свят през 80-те или 90-те години, че защото не и в началото на новото хилядолетие можеше да се превърне в класика като Стар Уорс или Властелинът, а сега просто ще остане като един добър филм, но без онова специалното. Но всичко това в никакъв случай не намалява от стойността на филма и проблемът тук не е във Вилньов. Все пак можеше да се постарае повече върху масовите сцени и върху някои от популярните второстепенни герои, но и от Уорнър не му отпуснаха поне 3 часа време или хаде 2.45 мин.

Друга грешка за мен е, че от Уорнър не искаха да рискуват и да заснемат двете части изцяло, така щеше да се улесни много повече работата на всички, но това са неща които ние само можем да коментираме и не влияят пряко на първата част.

Цялостно погледнато, един от най-добрите филми за годината и един от тези редки филми, които докато ги гледаш постепенно осъзнаваш, че гледаш нещо специално. Този филм е замесен от онова боксофис трепач тесто, което се гледа и се коментира с години, нещо като Закуска за шампиони сред филмите.
-
8.5 / 8.0

Диаволо, изборът за жена да е ментор  на Тони не е случаен и е намигване към стария филм, защото ролята се играе от актрисата, изпълнила тогава ролята на Анита.
Аз нямам търпение да го гледам, защото ми е любимото шоу от дете и имах музиката на плоча.

Ха, я виж ти, Анита, гаджето на Бернардо, не го знаех това. 🙂


Хубаво интервю с Мария Бакалова (на български):

Ловци на духове ми хареса - не е нещо феноменално, но е добър филм, който бих гледала отново.
Има малка сцена след надписите, в която участва Сигорни Уийвър. Оригиналните ловци на духове също участват.
Иска ми се ролята на сладура Пол Ръд да беше по-голяма