Случи ми се нещо странно XXV

Може да,  аз не си спомням какви филми съм гледала като по -малка .

При мен този сън  беше един и същ ,без никакви промяна ,винаги един и същ !! Това за мене е предишен  живот на душата ,не на духа .Душата се преражда ,и това което е искало да ми се покаже ,е най вероятно какво е сложило край тогава ,на тази душа преди да дойде във мен .Но сънят не приключваше със някакъв край за мен ,а винаги свършваше с това ,как аз наблюдавам целият хоризонт ,и виждам само вода .(това не е плод на някакъв филм ,моля ви - нека да не бъркаме нещата )

Това не е точно сън, а астрален спомен. Най-вероятно от минал живот. Не се преражда душата, тя умира заедно с тялото, преражда се съзнанието. И затова помним понякога нещичко от предишни пребивавания тук. Най-често нещо, което е оставило силен отпечатък.
И аз съм имала такива спомени. Веднъж видях смъртта си в предишен живот. Беше дълбоко травмиращо , дни наред го преживявах после. А преди няколко дни се върнах в ХІ век, но не успях да проследя спомена, сигурно щеше да е интересно. Може би съзнанието се опитва да се освободи от тежестта на спомена като го преработи и да продължи на чисто.

Добре де,тези който нямаме такива спомени.Дежа вю? Какви сме? За пръв път прочитам за съзнанието.
Ън,може ли малко повече да разкажеш?

И аз имам повтарящи се/развиващи се сънища. Факт, че след такъв сън винаги съм знаела, че един ден ще имам син. Така и стана

Как така умира душата....

В момента за съжаление съм болна, но както си лежах, усетих много странно и приятно чувство - беше леко хладно, сякаш е пролет, погледнах ръката и държах една кукла. Беше за много кратко, отворих очи и се сетих, че това е куклата ми от детството. Погледнах часовника да видя колко съм спала, но не беше минала и минута. Беше много странно, но за миг усетих покой.

Здравейте на всички.Да разкажа накратко и аз-странно ли е,не е ли,не зная.Баща ми почина юли месец за една минута у дома.Освен че имах няколко доста странни сънища,това което ме учудва много е,че два пъти след като почина го виждам за секунда-две у дома.Единият път беше  до хладилника,тръгнал да го отваря с обичайните домашни дрехи,а втория път беше преди няколко вечери-вечеряме с майка ми,раздигаме чинии и т.н и аз в един момент вдигам едната чиния обръщам се да я занеса в кухнята и виждам за секунда две отново баща ми с негово зимно яке,шал,каскет,пуловер и дънки-точно както ходеше често облечен по това време на годината.Нямам обяснение.

Когато намеря жена със сходни ТВ вкусове с моите, се обвързвам. Впрочем "Загадките" са в списъка, ако някоя необвързана моя фенка чете темата /а ако същата усърдно препрочита старите теми и се дразни, че са твърде малко, е много мой човек/.

Дотук бях офф-топик, но сега сериозно, за да пиша и по темата /все пак това не ти е "Бюро по сватосване", но ми дойде музата покрай идващата Нова година - гадно време, в което човек се замисля какво иска от тоя живот и какво вече има/: действието се развива в жилищен блок /няколко години преди да намеря тези теми, така че не съм бил вдъхновен от Цъкльото на Дейв да речем/ и първоначално си помислих, че просто чувам някой съсед или дори звук от външният свят, който погрешно съм интерпретирал като идващ отвътре, но после се замислих, че нещо не е както трябва.

Представете си ме как седя на лаптоп и чета нещо, забравил околния свят /или колко е часа да речем/. Както си седя, чувам зад мен и леко вляво /поне така ми се стори предвид, че го чух по-силно с лявото си ухо бидейки с гръб към източника му/ някакво подсвиркване. Все едно някой си свири с уста. Обръщам се инстинктивно, за да видя кой си свири /все пак съм сам вкъщи и е притеснително някой да ми свирука зад гърба, ама знам ли ги тия модерни крадци - може и меломани да има сред тях, освен наглеци предвид факта, че е влязъл с взлом и си свирука в близост до обитател на къщата/, но при обръщането ми звука спира като кариерата на холивудски актьор, попаднал в серия от сериозни скандали. Казвам си "Все тая" и пак се връщам към лаптопа, където стават интересни неща /поне така си мислех тогава, незнаейки какво ще става зад гърба ми/. Обръщам се и отзад свирчото пак почва да си тананика с уста. Вече изнервен /все пак току-що го играхме това и не смятах, че ще има продължение, ама тоя юнак мислеше другояче, подобно на режисьорите на "Матрицата"/ се обръщам бързо сякаш зад мен раздават безплатен обяд с идеята да хвана онзи, който се готви за "Мюзик Айдъл" и тъкмо е почнал да репетира "Wind of Change" /който я е слушал, ще се досети за коя част от песента намеквам/. Отново обръщането слага край на "мюзикъла" /и на колебливата му музикална кариера, както ще стане ясно от следващото изречение/.

Не се случи трети път /а и след това не е ставало пак/ и в началото не се замислих прекалено, но после си казах "Хубаво, някакъв шум от съседите или външен такъв ми звучи като подсвиркване с уста - мозъкът се опитва да си обясни всичко с нещо вече познато, ама какъв е шанса всеки път да спира щом се обърна към посоката на шума - шумът обича вниманието и като го получи, се кротва като бивш премиер след думата Congratulations?" - дълга мисъл, знам! За онези, които ще питат: лаптопът нямаше заредени филми или друго, което би звучало така. Нямам аларми на него или каквото и да е, близко до това. Пък и покрай едни ядове по-рано му бях спрял звука - за четене не ми е нужен звук. Изключвам и някакъв звук от самата машина - вентилаторът не звучи така, понякога се чува някакво еднократно механично цъкане /ако Дейв чете, споко, не е твоят приятел - нещо вътре в машината ще да е/, но нищо, което може да се сравни с това. Няма да е свързано с действията ми, защото ако беше нещо откъм кликане по мишки и клавиатури, да е продължило и после - все пак не си зарязах лаптопа заради някакъв си Свирчо, така че все някога щях да го направя и трети път, ако съм бил аз.

Сега оставям форумният фолклор да се развихри за Свирчото на Странната птица или каквото там ви дойде в главите! Мъжете тук явно имаме навика да си намираме компания със странни навици. Кой цъка, кой свири, кой прави нещо друго. Но пък на мен ми е простено - все пак съм Странна птица.

Душа, съзнание, не е ли едно и също? И аз за първи път срещам твърдението, че душата умирала с тялото.

На много места пише че душата се преражда ,и отива в друго тяло след време ,за да се учи и напредва .Не знам за съзнанието

Именно, затова ме изненада обратното твърдение.

Моите две баби, двама дядовци и майка ми починаха на възраст, завършваща на 7. Да не ви казвам как преживях 37-мата си година, че сега 47 наближавам.

По повод горния пост се сещам, че на погребението на баба ми (най-малка от пет сестри), другите баби коментираха, че не е случайно, че е починала през април. Всичките сестри и майка им били починали през този месец (през различни години, разбира се) .
 Казваха, че майка им ги е извикала.

Баба ми и сестра й починаха преди слънчево затъмнение (в различни години), като при баба ми затъмнението съвпадаше с рождения ден