Да, много добра идея да се закачи, защото това клипче е класика в темите и е едно от най-странните неща, които са публикувани. Всеки път ме побиват тръпки, когато мине сянката.
- Публикувана: 10 ноем. 2021, 20:59 ч.
- Последно мнение: 27 май 2022, 17:50 ч.
Случи ми се нещо странно XXV
Kaya, благодаря !
Изгледах го 2-3 пъти и ме заболя главата...
Сега нещо странно: двама мъже, мои познати и съграждани работят в чужбина. В една и съща държава ,на голямо разстояние един от друг там. Те двамата се познават , но не са близки приятели и там не поддържат връзка. Идват си сега за празниците. Единият пристига два дни преди другия. Вторият хваща самолет и съответно си оставя преди това колата на летището. Знаете, че тези паркинги са огромни... Паркира и като слиза , вижда ,че съседната до него кола е с бг номер, от областта , в която живеем. Прави снимка на номера и колата. Пристига в бг, отсяда при един приятел, който работи в заведение и съответно по цял ден стои при него, в заведението, защото няма какво да прави.
Заговарят се за колата и номера и се оказва, че тя е на човекът , който си е пристигнал два дни по -рано и чиято жена държи магазин точно до заведението, в което работи приятелят му. И там се виждат. И не е само това. Оказа се , че са резервирали билети за обратно за един и същ полет ,в един и същ ден и час и местата в самолета им бяха едно до друго... Обикновено такъв полет е от порядъка на 156 пасажера. Като залепени през цялото време...
Това някой ако ми го беше казал, нямаше
да повярвам, честно...
Е, как да не пуска тото човек !
Изгледах го 2-3 пъти и ме заболя главата...
Сега нещо странно: двама мъже, мои познати и съграждани работят в чужбина. В една и съща държава ,на голямо разстояние един от друг там. Те двамата се познават , но не са близки приятели и там не поддържат връзка. Идват си сега за празниците. Единият пристига два дни преди другия. Вторият хваща самолет и съответно си оставя преди това колата на летището. Знаете, че тези паркинги са огромни... Паркира и като слиза , вижда ,че съседната до него кола е с бг номер, от областта , в която живеем. Прави снимка на номера и колата. Пристига в бг, отсяда при един приятел, който работи в заведение и съответно по цял ден стои при него, в заведението, защото няма какво да прави.
Заговарят се за колата и номера и се оказва, че тя е на човекът , който си е пристигнал два дни по -рано и чиято жена държи магазин точно до заведението, в което работи приятелят му. И там се виждат. И не е само това. Оказа се , че са резервирали билети за обратно за един и същ полет ,в един и същ ден и час и местата в самолета им бяха едно до друго... Обикновено такъв полет е от порядъка на 156 пасажера. Като залепени през цялото време...
Това някой ако ми го беше казал, нямаше
да повярвам, честно...
Е, как да не пуска тото човек !
Супер, че го има все още. Аз не искам и да го виждам 😃. Много се писа по темата, но моля ви, не искам отново да обяснявам как по това време няма други хора и животни и как детето ми по това време е в банята, която е една врата зад мен 😃 Поне от уважение да не задаваме въпроси дали няма човек или куче. Извинявам се, ако реагирам остро, но ако имаше животно там не бих занимавала никого с клипа. Само бих искала отново да споделя, че в дните след заснемането правихме различни “експерименти”, заставайки зад стъклото и силует на човек се виждаше ясно, тоест по-прозрачно е, отколкото изглежда.
Това, което мога да кажа е, че бях реално фронтално срещу вратата, а с очите си не видях нищо - нито фронтално, нито с периферното зрение, чак след това на клипа забелязах. На мен лично ми приличат на две сенки - по-светла и по-тъмна, първо наляво и след това стрелкащо се надясно, където всъщност се намира врата, но от клипа не се вижда.
Супер, че го има все още. Аз не искам и да го виждам 😃. Много се писа по темата, но моля ви, не искам отново да обяснявам как по това време няма други хора и животни и как детето ми по това време е в банята, която е една врата зад мен 😃 Поне от уважение да не задаваме въпроси дали няма човек или куче. Извинявам се, ако реагирам остро, но ако имаше животно там не бих занимавала никого с клипа. Само бих искала отново да споделя, че в дните след заснемането правихме различни “експерименти”, заставайки зад стъклото и силует на човек се виждаше ясно, тоест по-прозрачно е, отколкото изглежда.
Аз мисля, че е от експозицията и от опита на камерата на телефона за компенсация на осветеността. Вземете си телефона, включете камерата, дръжте го все едно за селфи, но с включена задна камера и леко го наколонете надолу и после обратно или да има включен тв или друг източник на светлина, ще видите интересни неща.
Поста на Ел73 ме подсети за едно съвпадение от миналата учебна година, може да съм споменавала, извинете ако се повтарям.
В нашата градина на всеки 3-4м има тест на противопожарната аларма и заедно с децата правят учебна евакуация. Долу горе 2 седмици преди това предупраждават родителите през приложението и лепят бележка на вратата. Идва деня, оставям малкия и с позната хващаме да обикаляме магазините 😉 2-3ч по късно минаваме покрай градината, гледам отпред пожарни и си викам "Тоя път са се постарали повече"
Идва време да взимаме децата и госпожата разправя какво се е случило. Очаквали към 10.30-11 да се включи алармата, те до 10.30 имали спорт, след това да имат време да преоблекът децата и да излязат в двора. Алармата се включила обаче към 10.20, тъкмо били почнали да обличат децата. Изкарали ги отвън, с мисълта че е учение и до 10 мин ще се върнат, добре че беше Юни, спортния екип са къси панталонки с потник и цвички. Оказало се че в яслата (залепени една за друга) имало изтичане на газ. Никоя госпожа не била подготвена и няма как да звъннат на родителите. От тогава изкараха лИста с телефоните на всички родители в кутия в двора. Около 2ч трябвало да стоят отвън докато не получат разрешение от пожарната да влезнат.
Доста от родителите бяхме видяли пожарните, имаме група в УА и даже там си писахме колко са се постарали и пожарни да закарат, но понеже е съвпаднало с учението на никой не му минало през ум че може нещо да е станало...
В нашата градина на всеки 3-4м има тест на противопожарната аларма и заедно с децата правят учебна евакуация. Долу горе 2 седмици преди това предупраждават родителите през приложението и лепят бележка на вратата. Идва деня, оставям малкия и с позната хващаме да обикаляме магазините 😉 2-3ч по късно минаваме покрай градината, гледам отпред пожарни и си викам "Тоя път са се постарали повече"
Идва време да взимаме децата и госпожата разправя какво се е случило. Очаквали към 10.30-11 да се включи алармата, те до 10.30 имали спорт, след това да имат време да преоблекът децата и да излязат в двора. Алармата се включила обаче към 10.20, тъкмо били почнали да обличат децата. Изкарали ги отвън, с мисълта че е учение и до 10 мин ще се върнат, добре че беше Юни, спортния екип са къси панталонки с потник и цвички. Оказало се че в яслата (залепени една за друга) имало изтичане на газ. Никоя госпожа не била подготвена и няма как да звъннат на родителите. От тогава изкараха лИста с телефоните на всички родители в кутия в двора. Около 2ч трябвало да стоят отвън докато не получат разрешение от пожарната да влезнат.
Доста от родителите бяхме видяли пожарните, имаме група в УА и даже там си писахме колко са се постарали и пожарни да закарат, но понеже е съвпаднало с учението на никой не му минало през ум че може нещо да е станало...
Имах да наваксвам с четенето от последните месеци и видях,че е споменавана Руската църква и писането на желания там. Писала съм няколко пъти,но само едно ми се е сбъдвало, и то години по-късно. Лятото попаднах на репортаж за скалния параклис Св. Петка в град Трън. Там ако пипнеш една вдлъбнатина в скалата и си намислиш желание се сбъдва. Отидох една неделя сутрин, намислих си желание и в момента, в който излязох от параклиса, имах пропуснато повикване. Върнах обаждането,което беше свързано с желанието ми. Желанието ми се сбъдна,абсолютно буквално, уви само за няколко месеца. Реших,че вселената е била достатъчно щедра да ми даде,каквото съм поискала, но аз съм сбъркала с точната формулировка.
Друга интересна за мен случка от преди няколко месеца- прибрах се обратно в България след дълги години в чужбина. Имах един дървен слон, подарък от приятелка,който съм пренасяла в 5 квартири. Пътувал е в различни кашони и куфари,винаги невредим. При прибирането ми го сложих в ръчния багаж между дрехи. Извадих го-едно парченце се беше счупило Майка ми го изхърли,защото каза,че счупени вещи не трябва да се пазят. Много ми беше криво,но си казах,че като си намеря квартира ще си купя нов. След 2 дни отидох на оглед на апартамент,в който се влюбих. Подписах договор на следващия ден,а след 3 дни получих ключовете. На рафта в хола беше оставен един дървен слон,по-голям от моя.Приех го като знак,че съм на правилното място. След няколко седмици ми дойде приятел на гости, много сензитивен човек. Седна на дивана и каза,че има дежавю и е бил в този апартамент преди. Попитах го дали познава собствениците(които са младо семейство) и той каза "не,бил съм тук на гости на теб, все едно си живяла преди,това е твоето място". Силно се надявам да е прав.
Друга интересна за мен случка от преди няколко месеца- прибрах се обратно в България след дълги години в чужбина. Имах един дървен слон, подарък от приятелка,който съм пренасяла в 5 квартири. Пътувал е в различни кашони и куфари,винаги невредим. При прибирането ми го сложих в ръчния багаж между дрехи. Извадих го-едно парченце се беше счупило Майка ми го изхърли,защото каза,че счупени вещи не трябва да се пазят. Много ми беше криво,но си казах,че като си намеря квартира ще си купя нов. След 2 дни отидох на оглед на апартамент,в който се влюбих. Подписах договор на следващия ден,а след 3 дни получих ключовете. На рафта в хола беше оставен един дървен слон,по-голям от моя.Приех го като знак,че съм на правилното място. След няколко седмици ми дойде приятел на гости, много сензитивен човек. Седна на дивана и каза,че има дежавю и е бил в този апартамент преди. Попитах го дали познава собствениците(които са младо семейство) и той каза "не,бил съм тук на гости на теб, все едно си живяла преди,това е твоето място". Силно се надявам да е прав.
Сега аз ще разкажа първата история от мен ,която е истинска и реална и се е случила не толкова отдавна,някъде през 30- те или 40 -те години .
В къщата където е израстнал човек от моето семейно дърво ,във един ден не знам дали точно е било пролет или лято е валяло много дъжд ,почти през целият ден .
Вечерта е имало и много гръмотевици ,което е съвсем нормално . Една от тях е била толкова силна че чак всички са излязли на двора, и там на двора на няколко метра от входната врата ,са видяли нещо ,което ги е накарало да замръзнат .
На двора е лежал змей ,истински ,реален .
Всички като са видяли това нещо ,са се прибрали на минутата вътре и не са посмяли да излезнат на вън ,до зазоряване .
И понеже тогава не е имало още електричество навсякъде ,съответно не са могли да видят точно какво се случва на двора ,но не са и мигнали нощем .В същото време един от семейството се е престрашил и е успял да излезе от задният двор и е извикал съседите от улицата.Било ги е страх ,и съвсем нормално.
Имало е един ,двама които са се навили да се доближат до нашият имот и да го зърнат през оградата ,разбира се от разстояние .Всички са се страхували ,дори мисля , но не съм много сигурен ,някой е имал и оръжие ,но са се отказали ,защото това нещо е лежало ,сякаш е било ранено .
Сутринта като излязли обаче ,вече нямало нищо там ,но цялото място било отъпкано и имало следи .
Събрали се цялата улица на сутринта ,без страх , абсолютно всички и по старите хора тогава ,били казали че е паднал от небето ,от най - силната гръмотевица ,която се е чула предният ден от всички .
В къщата където е израстнал човек от моето семейно дърво ,във един ден не знам дали точно е било пролет или лято е валяло много дъжд ,почти през целият ден .
Вечерта е имало и много гръмотевици ,което е съвсем нормално . Една от тях е била толкова силна че чак всички са излязли на двора, и там на двора на няколко метра от входната врата ,са видяли нещо ,което ги е накарало да замръзнат .
На двора е лежал змей ,истински ,реален .
Всички като са видяли това нещо ,са се прибрали на минутата вътре и не са посмяли да излезнат на вън ,до зазоряване .
И понеже тогава не е имало още електричество навсякъде ,съответно не са могли да видят точно какво се случва на двора ,но не са и мигнали нощем .В същото време един от семейството се е престрашил и е успял да излезе от задният двор и е извикал съседите от улицата.Било ги е страх ,и съвсем нормално.
Имало е един ,двама които са се навили да се доближат до нашият имот и да го зърнат през оградата ,разбира се от разстояние .Всички са се страхували ,дори мисля , но не съм много сигурен ,някой е имал и оръжие ,но са се отказали ,защото това нещо е лежало ,сякаш е било ранено .
Сутринта като излязли обаче ,вече нямало нищо там ,но цялото място било отъпкано и имало следи .
Събрали се цялата улица на сутринта ,без страх , абсолютно всички и по старите хора тогава ,били казали че е паднал от небето ,от най - силната гръмотевица ,която се е чула предният ден от всички .
Една сутрин, преди няколко дни, ми се случи нещо странно. Събудих се, погледнах колко е часът и понеже имаше време, се обърнах на другата страна да дремна още малко. В същия момент ушите ми забучаха и все едно тялото ми изпадна в безтегловност и се изключи. А умът ми мислеше кръвното ли ми падна или съм припаднала. В същия момент чух звук като на машина, която ти слагат за измерване на сърдечния ритъм. Направи 2-3 писукания и веднага онова специфичното удължено, когато сърцето спира. Зачудих кога съм влязла в болница и защо продължавам да мисля, след като съм умряла. След това отворих очи, огледах се и разбрах, че съм си вкъщи в леглото. Разсъних се напълно и разсъждавайки върху случилото се, се обърнах на другата страна. Усетих същото състояние на главата и тялото и пак онзи звук от машината на спрял сърдечен ритъм. Изправих се рязко, станах и всичко приключи. Чудя се това вид сънна парализа ли беше, но пък нямах усещане за страх и тежест и че не мога да помръдна. А ако е било паднало кръвното ми, при това рязко ставане със сигурност щеше да ми причернее. Или ако е бил някакъв припадък, тогава се изключват сетива и мисли, а аз през цялото време чувах и не спирах да мисля.