Случи ми се нещо странно XXV

Виждам, че добре си прекарвате в обсъждане на онова предаване, което не ми е познато - не искам да преча и можете да си продължите, но междувременно се реших да споделя нещо и да видим как ще се приеме, защото историята е къса, но странна /покрай обясненията ми ще стане по-дълга, но пък е добре да направя някои такива/. По принцип лесно може да се отпише като сън, защото тъкмо бях се събудил, но за сметка на това се бях изправил, завъртял настрани и смъкнал краката си върху пода /т.е. вече седях отстрани на леглото, готвейки се да стана съвсем официално/. Та ако човек може да заспи седнал и без опора за гърба си, значи съм голям талант. Лично аз трудно заспивам седнал, така че не вярвам този път да съм успял и то след цяла нощ на спокоен сън.

В това си състояние виждам през отворената врата на стаята /лятно време, спях на отворено заради жегите и същата си беше отворена още преди да стана/ своя родственица да минава по коридора. Беше облечена в пижама и се насочи към стаята след моята, която е нейна спалня. Видях само гърба ѝ, но бях убеден, че е тя - познавам си човека все пак! Та станах почти веднага и се запътих към стаята, за да я поздравя с "добро утро". Но изненада! В стаята ѝ няма никой - вратата е широко отворена и виждам идеално какво има или в случая няма вътре. Тръгнах наобратно по коридора и започнах да проверявам стаите по пътя с цел да я потърся макар да ми беше странно как въобще съм я изпуснал - е, никъде я нямаше! Най-накрая стигнах до кухнята, която е последната възможна стая за проверка и тя е там - облечена с различни дрехи, грее някаква храна на готварската печка. И не изглежда да е започнала току-що. Естествено, попитах я и каза, че е тук отдавна.

Малко факти:
1. предвид времето ми за реакция и структурата на жилището няма как да е отишла в стаята си, да се е преоблякла и да е отишла в кухнята, че даже да сложи нещо на котлона и да започне да го притопля. И за капак да не съм я засякъл някъде по пътя - освен ако е открила телепортацията като метод за придвижване без да ми каже.

2. както отбелязах не видях лицето, а само гърба ѝ, но няма кой друг да е. По онова време там живеехме трима души и никой от тримата не канеше гости - обичахме да си се радваме на спокойствие у дома. Пък и по това време останалите живущи в жилището обикновено бяха станали скоро от сън подобно на мен или бяха на работа. Затова съм убеден, че не е имало кой друг да се разхожда там дори да съм спал до преди момент и да не съм следил какво става наоколо. А и коя ще е тая жена, дето е дошла на гости по пижама /копие на пижамата на човека, когото смятам, че видях, впрочем/, че и прилича на споменатата моя родственица - ръст, коса, въобще всичко?

3. вървеше в посока, където освен стаята /на няколко метра вдясно/ право срещу нея има вграден шкаф, намиращ се в края на коридора. Задънена улица, казано така! Просто няма откъде да е минала и да я пропусна. Отляво е стена и няма стаи или нищо. Все пак станах веднага щом я видях и тръгнах след нея, минавайки по маршрута, по който тя трябва да мине, за да отиде в стаята, в която в крайна сметка я намерих. Няма друг път, по който да заобиколи.

Та в тоя ред на мисли си мисля, че това трябва да е някакъв двойник на въпросния човек - от онези, за които се разправя, че хората виждат понякога. С каква цел мина пред очите ми, не знам! Не го заговорих, нито нищо - само станах и тръгнах по него, ако има някакво значение.

В стаята ми има много снимки и портрети на децата.Разбира се, че винаги гледат към мен ))Не е ли така с всички портрети?

Халюцинация, сто процентова. И описанието ти го доказва напълно. Вероятно е от недостиг на нещо в организма ти. В повечето случаи се касае за недостиг на витамини от група Б.