Случи ми се нещо странно XXV

Важното е да не правиш нищо, просто стоиш с затворени очи и чакаш, минава. Трябва и да осъзнаваш, че е сънна парализа, аз се научих като знаех, че не мога да мърдам, но пък имах усещането, че съм на друго място.
Не  е приятно, но няма друг начин.

При мен тази сънна парализа се е появявала от стрес.

Баба ми ми е разказвала такъв случай с нея преди много години. Събудила се е с усещането за нещо много тежко върху гръдния ѝ кош и когато е отворила очи, е видяла мечка. Даже е успяла да я разгледа отблизо и казваше, че е било много реалистично. Нейна съседка пък е имала подобно преживяване с черна котка върху себе си. Тогава още никой не беше чувал за сънна парализа и се чудеха какво им се е случило.

И при мен се получава от стрес сънната парализа. Знам какво е . Никога нищо страшно не виждам и не се случва, просто съм парализирана, но винаги ме е страх. По някога сънувам, че получавам сънна парализа. Тогава се случват страшни неща. Но всичко е сън. Изобщо не е парализа, просто кошмар.
Последния път, преди седмица, се събудих и не можех да помръдна. В този момент усетих, че някой е хванал главата ми. Усетих че е едно същество с четири ръце и здраво ме е заклещило. Осъзнавах че съм на леглото си. Някак разбрах, че душещото ме нещо е с къса коса. Даже успях да питам"кой е!?". Отговорът беше "Стара, забравена любов" 😄😄😄После някак си успях да стана от леглото и отидох в другата стая. Там беше майка ми, опитваше се да приспи племенника ми. Казах и че съм се уплашила от кошмар. Тя каза"лягай си тогава тук". И тогава се събудих. 😄😄 Котката лежеше до главата ми и ме гледаше любовно. А когато майка ми е приспивала племенника ми съм била на 15 г, сега съм на 46. Ето така си сънувам аз по някога сънни парализи😄😄

Изпитвала съм го и аз, по време на пеодължителен стресов период! Не знаех какво е, съзнанието ми беше будно, чувах и разбирах всичко около мен, но не можех да мръдна, извикам... нищо! Странното беше, че бях в моята спалня, но не беше поне по време на парализата със същата мебелировка. След година-две, реших да правя ремонт, но купувах хаотично, импулсовно някак мебели, килими, декорации, цвят боя. След пълното сглабяне и последните щрихи осъзнах, че това е стаята от парализата(това което мислех, че виждам🙂)

Аз сънувам често ситуации, в които трябва да бягам от някого, или викам за помощ, но не мога нито да мръдна, нито да издам и звук. Искам да крещя, но не мога. Искам да бягам, но не мога и крачка да направя. Не знам дали това се брои за сънна парализа, случва се изцяло насън и е много изтощаващо.

Случвало ми се е нещо доста странно. И лято и зима през ноща съм се будила трепереща от студ. Вярно съм била отвита, но не е било студено в стаята.  Все едно температурата ми е паднала драстично и съм лед студена. Увия се с одеялото и до там след секунди със студа.

Благодарение на темата мисля, че съм на ясно какво ми се случи таЗи нощ - може би сънна парализа. За първи път. На село сме си и дълго време не успях да заспя. Явно съм задрямала и по едно време “усетих” нечие присъствие. На село прозорците са със стари, платняни щори и много плътни пердета - адски тъмно е. Буквалнл тъмница и нищо не се вижда. Но все едно видях нечия тъмна сянка и изведнъж си слижи ръцете върху мен, след секунди беше отгоре ми и ме души. Виках с пълно гърло и се борих, но все едно нямах глас. След това ме пусна и заспах вече дълбоко.

Здравейте. Аз сънувам постоянно и винаги сънищата се сбъдват, лошото е, че знам какво ще се случи, но нищо не мога да променя. Ще разкажа накратко няколко такива съня.
Бабата на моят съпруг се разболя миналата година от ковид. Сънувам, че съм на един път, този път е близо до вкъщи и е нещо като баир. И виждам как бабата идва отдолу облечена с бежаво палто, тя действително го имаше и с една чанта. Вървеше към мен, но не ме погледна. Започнах да и говоря, да я питам къде отива, да се прибира, че е болна 😭. Тя продължаваше да върви, аз започнах да викам, да и се карам да се прибира, но тя вървеше нагоре по пътя. Отдалечи се и се загуби в нещо като мъгла. Обърнах се и видях циганин, който буташе червено колело. Попитах го къде отива тя, а той продължи след нея. На следващата вечер тя почина 😭😭😭 И я погребаха със същото това палто....
След това до 9тия ден я сънувах, че идва в къщата , живеехме заедно и в едни сакове прибираше дрехите си.
Преди 40тия ден я сънувах пак.. Сънувах,че някой ме извика в двора и ме отведе до терасата на нейната стая. И като погледнах, имаше стълби към терасата от двора , а действително няма такива в реалността. Тя стоеше по средата на стълбите, видимо по- млада, облечена в хубава рокля и както винаги не говореше, само ме гледаше и се усмихваше този път. Държеше сак. Втурнах се към нея , прегърнах я, такава радост ме обзе, щастие.. Казах и "бабо ти си жива" 😭 И след това тя пое по стълбите е се събудих.
Имам още сънища с нея, все на тази тематика.
Преди 2 месеца сънувах дядо ми, той е жив. Пред тяхната къща имаше много хора на пътя. След малко той излезе с баба ми, но той беше гол до кръста. И така след време той получи масивен инфаркт..
Преди месец имах сън, който ми показа,че ще се случи неприятност със съседите отгоре и на следващата вечер се случи.
И така.. Не знам каква е тази "магия" , бих искала да развия да развия този ми усет,но не знам как.

По повод предчувствието на предстоящи събития. На моменти ми се струва, че и аз го имам, но никога не успявам да разгадая, че е предчувствие, обикновено си мисля, че за пореден път тревожността ми идва в повече и ме кара да чертая черни сценарии. Разбирам, че е било предчувствие, а не просто тревожност чак след като вече се случи предчувстваното.  Може би ми е трудно да разгранича предчувствието от тревожността, защото наистина имам склонност да си представям някакви страшни неща понякога, но те си остават само мои страхове.
Например миналата година на рождения ден на майка ми ( навърши 66 г.) си помислих, че няма да има следващ РД. Тази мисъл премина през главата ми за части от секундата, но не като предположение или нещо, от което се опасявам, а като някакъв безспорен факт, който ми е известен незнайно откъде, но бързо отхвърлих тази мисъл с аргумента, че отново се филмирам без основание. Тя имаше хронични заболявания, но нищо, заплашващо живота , което да ми дава основание да имам такива страхове за след 1 година на нейната възраст. С нейните заболявания хората си доживяват старини ( със съответните лекарства, естествено). По-малко от месец след рождения  ден й се разкъса коронарна артерия, направи и инсулт. Почина два месеца след това.

И аз имам често такива сънища или предчувствия 🥺

е точно това е, което се случва понякога и при мен. И понеже понякога, тези незнайно откъде появили се мисли се случват, се бъгнах ...
Случвало се е да изричам нещо, за което изобщо не мисля, и даже се учудвам като се чуя. Слава Богу е рядко.
Чували сте теорията, че понякога улавяме чужди мисли или дори мисъл- форми, които се роят в големите егрегори.

Първо.. Съжалявам за загубата..
Останалото - все едно чета свой коментар! При мен е по същия начин. Има някои неща, които просто ги знам. Много е странно. Научих се да разграничавам предчувствието и собствените си притеснения. Когато са само мои притеснения успявам да ги развия в главата си докрай, докато "предчувствието" не успявам. Не знам каква е логиката.. 🤔 Абе много е странно..

Аз също имах период в който като сънувам нещо и на същия ден се случва. Още със събуждането обаче го разказвах на моя мъж до най-малката подробнст,защото е сън и ме е развълнувал по някакъв начин или пък е бил интересен. Обачееее като я видиш случката по новините и .... става плашещо вече 🙉😬🤔

Мисля, че точно това "мисъл премина през главата ми за части от секундата" и "изричам нещо, за което изобщо не мисля, и даже се учудвам като се чуя", е предчувствието. За лоши неща много често го имам и те се случват много скоро. Чак внимавам, какво си помислям, че после се чувствам виновна - все едно аз съм предизвикала събитието. Обикновено са неща от рода на "ще падне", "ще се удари" или "като каже ... и ще стане ..." И не, не е житейски опит, защото от дете го правя. Редовно ми казваха "Пепел ти на езика!".