Случи ми се нещо странно XXV

  • 91 647
  • 773
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 425
Много ми е тежко напоследък.
На Архангелова задушница не успяхме да отидем на гроба на баща ми.
Една жена от село е срещнала майка ми и я е попитала дали сме ходили, мама си е замълчала и жената и обяснила, че е сънувала баща ми. Отишъл при нея и я питал защо не сме отишли, дали сме болни и т.н.. Странно ми е.. Защо не го сънувах аз или някой близък например..

# 121
  • Мнения: 2 122
Ами отидете сега и носете нещо. Няма значение кой го е сънувал, нали знаеш, че сънищата не винаги са истински, може жената да се е сетила за него и да го е сънувала. Случва се, скоро сънувах починалата дъщеря на съседката. Просто ми мина през умя и я сънувах.

# 122
  • Мнения: 6 917
Добре, пиша ги и тук, ако съм в нарушение и ме изтрият, ще ви ги пращам поотделно.
На Силвия Браун - "Живот от другата страна", "До другата страна и обратно", "Изцеление от предишни животи".
На д-р Майкъл Нютон - "Пътят на душите", "Следите на душите".
...
Благодаря. Grinning
И само още нещо ще попитам. Книгите пълни ли са със съвети какво трябва да се прави/да не се прави. Че такива книги са ми затормозяващи и ги избягвам. И без това човек отвсякъде може да изпитва вина. Направо съм се научила да ги прескачам четейки, защото задълбаваш във вината и забравяш другите важни неща в живота си. Забравяш да живееш.

# 123
  • Мнения: 6 870
Добре, пиша ги и тук, ако съм в нарушение и ме изтрият, ще ви ги пращам поотделно.
На Силвия Браун - "Живот от другата страна", "До другата страна и обратно", "Изцеление от предишни животи".
На д-р Майкъл Нютон - "Пътят на душите", "Следите на душите".
...
Благодаря. Grinning
И само още нещо ще попитам. Книгите пълни ли са със съвети какво трябва да се прави/да не се прави. Че такива книги са ми затормозяващи и ги избягвам. И без това човек отвсякъде може да изпитва вина. Направо съм се научила да ги прескачам четейки, защото задълбаваш във вината и забравяш другите важни неща в живота си. Забравяш да живееш.
Има информация навсякъде. За себе си съм стигнала до заключение, че ако нещо не резонира с мен не го "чувам" и "виждам".
Пътят на душите ми беше интересна. Има я онлайн.

# 124
  • Мнения: 445
Добре, пиша ги и тук, ако съм в нарушение и ме изтрият, ще ви ги пращам поотделно.
На Силвия Браун - "Живот от другата страна", "До другата страна и обратно", "Изцеление от предишни животи".
На д-р Майкъл Нютон - "Пътят на душите", "Следите на душите".
...
Благодаря. Grinning
И само още нещо ще попитам. Книгите пълни ли са със съвети какво трябва да се прави/да не се прави. Че такива книги са ми затормозяващи и ги избягвам. И без това човек отвсякъде може да изпитва вина. Направо съм се научила да ги прескачам четейки, защото задълбаваш във вината и забравяш другите важни неща в живота си. Забравяш да живееш.
Книгите обясняват какво се случва с душата след смъртта и между преражданията. Не знам за каква вина говориш ( дали към починали), но Силвия Браун многократно са повтаря как душите на починалите не ги интересуват нещата, които вълнуват близките им - погребения, какво са им казали последно и тн. Макар книгите й да са на база хиляди сеанси, които в провеждала, подходи с недоверие, ако трябва. Повярвай в което ти се струва правилно

# 125
  • Мнения: 50
Темата ми е интересна, не вярвах обаче, че и аз ще пиша тук. По принцип съм рационален човек, умерено вярваща, обяснявам си нещата по - скоро със съвпадение на обстоятелства и случайност отколкото с карма или намеса на чужда сила…Но моята история последните месеци си е според мен съвсем по темата. Накратко, от януари боря куп инфекции. Май месец едното ми дете падна лошо, операция и т.н., още се въстановява. От септември другото дете е болно, с остри нетипични симптоми които му пречат да води нормален живот и да ходи на училище. Лекарите са в шах и не могат да поставят диагноза нито лечение. Едната баба дойде да го гледа за малко, на излизане от вкъщи падна, счупи ръка и крак. Та тази черна серия просто е над възможностите на рационалния ми мозък. Вече живея в постоянен страх какъв ще е следващия епизод…

Последна редакция: пн, 22 ное 2021, 16:54 от Delice

# 126
  • Мнения: 6 917
Благодаря и на двете ви. Grinning

Delice, трябва да се оттървеш от този страх. Изобщо да не го мислиш.
Скрит текст:
Между другото - имаше книги за страха - няколко от 1 автор. Преди време исках да ги чета, но ... мина си време и сега даже не мога да се сетя на кой са. Някой, ако се сеща?
Че човек като мисли нещо го привлича. Мисли за доброто, което предстои. За добрите неща, които се случват през деня. Зареди се с вяра и надежда. Всичко ще мине.

Всъщност моите постове /и някои други, де/ сме повече за тази тема:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1117103.660

Последна редакция: пн, 22 ное 2021, 15:16 от ina.ina

# 127
  • София
  • Мнения: 1 234
От всички теории какво се случва след смъртта, на мен лично най- ужасяващата е за хората, починали след някаква злополука. Как душата не е подготвена, че всъщност тялото е мъртво и обикаля около близките си, чудейки се защо не ги виждат и не им обръщат внимание.
Баща ми почина млад, при инцидент, станало е за секунди. Майка ми разказваше, че след това няколко поредни нощи е чувала хъркането му от неговата част на леглото. Първият път много се е уплашила и е седяла будна на светната лампа.

# 128
  • Мнения: 15 357
Моята баба ,светла й памет ,ми казваше "пеперудо".И никога  почти по име .Първият човек с който запознах мъжа ми,беше тя и много го хареса.Изживяваше проблемите ми много.Не дочака правнучката си,но ден преди ембриотрансфера ,цял ден ме обикаляха пеперуди .И вярвам,че тя е била около мен тогава.

# 129
  • Мнения: 2 122
Темата ми е интересна, не вярвах обаче, че и аз ще пиша тук. По принцип се рационален човек, умерено вярваща, обяснявам си нещата по - скоро със съвпадение на обстоятелства и случайност отколкото с карма или намеса на чужда сила…Но моята история последните месеци си е според мен съвсем по темата. Накратко, от януари боря куп инфекции. Май месец едното ми дете падна лошо, операция и т.н., още се въстановява. От септември другото дете е болно, с остри нетипични симптоми които му пречат да води нормален живот и да ходи на училище. Лекарите са в шах и не могат да поставят диагноза нито лечение. Едната баба дойде да го гледа за малко, на излизане от вкъщи падна, счупи ръка и крак. Та тази черна серия просто е над възможностите на рационалния ми мозък. Вече живея в постоянен страх какъв ще е следващия епизод…
Трябва да видите отпреди да почнат тези неща дали има някой предмет даден от друг човек - цветя, дрехи и т.н. Ако откриете изхвърлете го. Или направете разчистване като махнете излишни неща, това прочиства енергията у дома.

# 130
  • Мнения: 6 116
По повод минали животи искам да споделя нещо. Аз съм разказвала тук как имам ясен спомен, все едно ми се е случило вчера, как тичам по павирана улица с дълга бална рокля, коса на нисък кок и широка шапка с нещо пред лицето, може би дантела - не знам, вдигам ръка и хващам кола - явно файтон (преди няколко вечери с мъжа ми го разнищвахме). Всичко сочи към 30-те години на миналия век, пътят беше широк като за голям град, но колата беше само една в далечината. Усещането ми е за богатство, но самота. Това ми е в главата буквално цял живот, откакто се помня. Лицето не си виждам, единствено това и че бързам за някъде. Сега обаче откакто родих второто си дете буквално ми се наби в главата спомен от средновековна къща, много бедни, но много щастливи, с две деца около огнище, вечеряйки. Усещането ми е за много щастие, независимо от усещането за крайна бедност.
Хора, аз се определям като човек в добро психическо здраве, знам, че мозъкът ни си играе понякога, но наистина търся обяснения за тези “спомени”. Не съм гледала такива филми, не съм и чела. За последния въпреки, че не виждам лица, съм убедена, че съм с мъжа ми и двете ми деца, с които сме семейство сега. Изключително странно ми е, наистина все едно вчера са ми се случили събитията. Едното отговаря на средновековието, дори разглеждахме макети на селски къщи, в действителност 1:1. Другият - както казах, към 30-те години на миналия век.
Единственото, за което не съм сигурна е, дали с настоящото си семейство сте били пак в същите роли и в предишни животи. В повечето случаи, наистина се прераждаме с едни и същи души, но в различни роли. Примерно, аз видях в един сън, че съм била майка на сегашния си брат, ама от ония строгите задушаващи майки. В този живот съм го оставила "да си троши главата", колкото и да ми се иска да го наставлявам.

Да, знам, аз също съм чела много по темата, но наистина така го чувствам. Не мога да го обясня, но “споменът” е точно с мъжа ми и двете ми деца в момента. Единственото различно е, че “усещам” момче и момиче, а в момента сме с две момичета.

# 131
  • Мнения: 445
По повод минали животи искам да споделя нещо. Аз съм разказвала тук как имам ясен спомен, все едно ми се е случило вчера, как тичам по павирана улица с дълга бална рокля, коса на нисък кок и широка шапка с нещо пред лицето, може би дантела - не знам, вдигам ръка и хващам кола - явно файтон (преди няколко вечери с мъжа ми го разнищвахме). Всичко сочи към 30-те години на миналия век, пътят беше широк като за голям град, но колата беше само една в далечината. Усещането ми е за богатство, но самота. Това ми е в главата буквално цял живот, откакто се помня. Лицето не си виждам, единствено това и че бързам за някъде. Сега обаче откакто родих второто си дете буквално ми се наби в главата спомен от средновековна къща, много бедни, но много щастливи, с две деца около огнище, вечеряйки. Усещането ми е за много щастие, независимо от усещането за крайна бедност.
Хора, аз се определям като човек в добро психическо здраве, знам, че мозъкът ни си играе понякога, но наистина търся обяснения за тези “спомени”. Не съм гледала такива филми, не съм и чела. За последния въпреки, че не виждам лица, съм убедена, че съм с мъжа ми и двете ми деца, с които сме семейство сега. Изключително странно ми е, наистина все едно вчера са ми се случили събитията. Едното отговаря на средновековието, дори разглеждахме макети на селски къщи, в действителност 1:1. Другият - както казах, към 30-те години на миналия век.
Единственото, за което не съм сигурна е, дали с настоящото си семейство сте били пак в същите роли и в предишни животи. В повечето случаи, наистина се прераждаме с едни и същи души, но в различни роли. Примерно, аз видях в един сън, че съм била майка на сегашния си брат, ама от ония строгите задушаващи майки. В този живот съм го оставила "да си троши главата", колкото и да ми се иска да го наставлявам.

Да, знам, аз също съм чела много по темата, но наистина така го чувствам. Не мога да го обясня, но “споменът” е точно с мъжа ми и двете ми деца в момента. Единственото различно е, че “усещам” момче и момиче, а в момента сме с две момичета.
Сега ми прищраква, че може да е лек спомен от плана на настоящия ти живот, а не видение от миналия. Но щом интуицията ти го казва, слушай я винаги!

# 132
  • Мнения: 2 829
Скрит текст:
Мъжа ми е много интересен. Той "уж" не вярва. Но често ми казва, не е късно, всичко ще стане. Днес му казвам: трябваше да се срещнем по рано, защо не ме намери по рано(заедно сме, просто се намерихме на по големи години), щяхме да имаме завидна младост, а, той: Ще имаме, не е късно. Просто ще е другия път. И ме шокира. Уж, аз съм вярващата, а той не. И после като опитам да завържа разговор по темата ми казва: Ай, стига глупости.
А, като се изтърве и ми казва: В другия живот ще е.... А, уж не вярва.
Пп И не, не ме бъзика. Казва го сякаш го мисли и после го забравя. Странно е. Не е бъзик.

Джаста Праста, не знам дали си чела Вадим Зеланд, но според него всичко, което е казано случайно, когато се изплъзват неволно думи/фрази, без да мислиш, когато човек е разсеян и говори, дори без да се чува, и прочие, та според него на тези послания, образно казано, трябва да се отдава по-голямо значение, защото те идват като "чиста" информация от друго информационно поле, без да са обременени от разума ни, т.е идват от душата.

Delice, наистина е серия. Всеки е имал подобен цикъл в живота си, стискаш зъби и чакаш да отмине.
Или ако си вярваща отиди на църква и помоли за Киприянова молитва. Да прекадиш дома си.
Може и да помислиш имало ли е нещо/някой/необичайно преди да започне тази върволица от неприятни събития, както някой по-горе написа.

Последна редакция: пн, 22 ное 2021, 23:52 от *Serendipity*

# 133
  • Мнения: 6 870
Аз имам такива абсолютно необмислено излезли от мен думи които са били със значение в следващ момент. Характерното е, че дори съм се изненадвала, че го изричам. Научила съм се да им обръщам внимание.

# 134
  • Мнения: 3 732
Чета ви с интерес, но нямам странни случки освен едно нещо което тия дни ме мъчи.

Не съм вярваща в Бог. Обичам да ходя до един манастир край София заради карането и гледката - успокояват ме. Отидох преди няколко месеца. Бях много разстроена защото мечтата ми е да карам, но не мога да си намеря такава работа. Започнах в склад с такова обещание. Работата не е моята, всеки ден се чудя какво правя там.

Едва от монахините видя че съм разстроена. Даде ми 4 иконки и една за врат. Тях ги наредих на шкафа. Другата ми е дерт.
Изкарах няколко дни на новата работа. В петък ме бодеше, усещах я и на врата си. В събота се къпах. Беше останало само плочката, залепената картинка на иконата я нямаше. Намерих я вчера, понеделник, на пода на женската тоалетна - обърната с лицето надолу. Взех я и си я прибрах в гардероба. Нося на врата си празна плочка. Смятам че е грях да я лепя.
Много мразя гердани и колиета- душат ме. Но нали от манастир ми я дариха.



Кои са светците и как се казва?


П.П.
Има ли някакво значение развързването на връзките на обувки? Случваше ми се когато се колебаех дали да си сменя работата, случва ми се и сега когато се колебая дали тази е моята.

Общи условия

Активация на акаунт