Храната не се носи на гробища, вкъщи или на заведение.
- Публикувана: 13 ноем. 2021, 20:13 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2025, 22:21 ч.
Обичаи при помен за починал
При нас нищо не се носи на помена, а подавките се подават пред портата на гробищата, не вътре. Сега най-често се поръчват в траурните агенции и са пластмасови кутии с малка кутийка жито, хлебче със салам, вафла, халвичка и дребни бонбони.
В Добруджа пък едно време се подаваха порцеланови чинии, пълни с разни неща, и баба имаше цял куп единични чинии.
В Добруджа пък едно време се подаваха порцеланови чинии, пълни с разни неща, и баба имаше цял куп единични чинии.
За мен това са някакви езически обичай, на някои места трябва да облекат някой с дрехи, обувки, което въобще не мога да го разбера, разхишение на пари, храна, оставяне по гробовете, постилане върху гроба и поставяне на храна, как да ям на такова място. Наистина не виждам смисъл във всичко това. Бях на погребение в чужбина и тук погребенията са само с урна, като тяло, ковчези няма. След това има кафе и нещо сладко. Много по-добре и много по-нормално минава всичко, говорят за живота на починалия. Аз ревах най-много, ама такъв ни е манталитита.
В нашия край (югоизточен), преди години (сега не е така) освен раздавката се даваха чинии, солници, кърпи или други предмети от бита.
На времето се е смятало, че всеки път като си солиш от тази солница, всеки път като ядеш от тази чиния си спомняш за покойника.
Чрез предмет да запазят спомена на човек.
На времето хората не са имали толкова средства и не са си купували (масово) комплекти чинии или не са ползвали само подхождащи си кърпи към интериора на банята. Ползвало се е каквото има.
А храната се подава за „Бог да го прости“ както обясни някой горе по-добре от мен.
За сегашните времена този обичай не е подходящ. Макар че, основната идея да се е запазила в известна степен. Аз пазя часовника на дядо и любимото ножче на баба. Не ги ползвам всеки ден, но са ми скъп спомен, останал от тях.Понякога отварям кутията и си ги гледам. За други мои любими хора имам останали само снимки.
Мисля, че традицията произлиза от там - да се запази спомена за някой. Защото човек умира тогава, когато спрат да го споменават.
На времето се е смятало, че всеки път като си солиш от тази солница, всеки път като ядеш от тази чиния си спомняш за покойника.
Чрез предмет да запазят спомена на човек.
На времето хората не са имали толкова средства и не са си купували (масово) комплекти чинии или не са ползвали само подхождащи си кърпи към интериора на банята. Ползвало се е каквото има.
А храната се подава за „Бог да го прости“ както обясни някой горе по-добре от мен.
За сегашните времена този обичай не е подходящ. Макар че, основната идея да се е запазила в известна степен. Аз пазя часовника на дядо и любимото ножче на баба. Не ги ползвам всеки ден, но са ми скъп спомен, останал от тях.Понякога отварям кутията и си ги гледам. За други мои любими хора имам останали само снимки.
Мисля, че традицията произлиза от там - да се запази спомена за някой. Защото човек умира тогава, когато спрат да го споменават.
Бях на погребение в чужбина и тук погребенията са само с урна, като тяло, ковчези няма.
Попаднала си на такова. Урна ще има, ако е кремиран, иначе няма как да поберат тялото в урна, а не всеки иска да бъде кремиран. Отделно, че дори и да се кремира, пак се избира и плаща ковчег. За съжаление, прясно знам колко струва това "приключение" в чужбина- между 3 и 6 хиляди евро. Така че сравненията с урните в чужбина не са релевантни в темата.
Свекър ми, който почина на 96г. също си беше пожелал определена песен (по-скоро симфония) за погребението. ММ му изпълни желанието. Малко странно гледаха роднините, но гробарите казаха, че си е редовна практика.
В неговия край няма недостиг на места в гробищата и когато някой от съпрузите почине, гробарите заделят до починалия място за още един. Повечето хора са направили двойни паметници, като върху плочата са изписали освен имената на починалия си съпруг/а и своето, годината на раждане и са оставили празно място само за годината на смъртта да се допълни. В началото ми се струваше много зловещо, но после свикнах. Хората са практични, съзнават, че рано или късно ще умрат и гледат да облекчат наследниците. А може и да се страхуват да не би да останат без паметник, че какво ще кажат съседите тогава. Баба ми почина на 99г. и си беше приготвила всичко за погребението на един рафт в гардероба - бельо, дрехи, обувки, покров, одеало, възглавница. И всеки месец през последните ѝ 6 години повтаряше как иска да ни даде пари за погребението ѝ.
В неговия край няма недостиг на места в гробищата и когато някой от съпрузите почине, гробарите заделят до починалия място за още един. Повечето хора са направили двойни паметници, като върху плочата са изписали освен имената на починалия си съпруг/а и своето, годината на раждане и са оставили празно място само за годината на смъртта да се допълни. В началото ми се струваше много зловещо, но после свикнах. Хората са практични, съзнават, че рано или късно ще умрат и гледат да облекчат наследниците. А може и да се страхуват да не би да останат без паметник, че какво ще кажат съседите тогава. Баба ми почина на 99г. и си беше приготвила всичко за погребението на един рафт в гардероба - бельо, дрехи, обувки, покров, одеало, възглавница. И всеки месец през последните ѝ 6 години повтаряше как иска да ни даде пари за погребението ѝ.
Аз не знам какво се прави, но нали след годината се слага паметник и до тогава е с дървения кръст. Виждам ,че някои са сложени зад паметника, но падат , бутат ги. На родителите ми ги сложих върху гробовете, те са наполовина покрити с мрамор и са под мрамора, не исках да ги подритват. Там ще изгният постепенно.