Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Работа, CV-та, HR-и, съвети - 76

  • 43 954
  • 1 273
  •   1
Отговори
# 1 230
  • Мнения: 2 820
Те на мрънкащите колкото и да им дадеш,пак ще им е малко и пак ще мрънкат.

# 1 231
  • Мнения: 1 111
Те на мрънкащите колкото и да им дадеш,пак ще им е малко и пак ще мрънкат.
И смятат, че това, което им е дадено, те отдавна са си го заслужили, и не трябва нито да са благодарни, нито да поработват малко по-усърдно!

# 1 232
  • Мнения: 428
Преди години ми разказаха как в Пирдоп и Златиза безработицата е на минимума, а хората ходят в София само, за да си харчат парите в мола - защото имат Асарел Медет, Дънди и тн. Ами зарадвах им се! Има възможности в града, който иска работа в сектора, се възползва.

Аз съм от този край и мога да потвърдя, че е точно така. От моя випуск само 4-5 човека останахме да живеем в столицата или в чужбина, всички други се върнаха в района след като завършиха. Нивата на безработица са много ниски и заплатите са доста високи като за провинцията, ако работиш в предприятията, затова и хората масово търсят работа там.

# 1 233
  • Мнения: 3 922
Какъв хейт и омраза виждате в темата?! Не е хейт...просто се намеква, че не е само айтито и аутсорсинга единствената велика работа. Има  например и лелки в ясли и градини, които бършат дупета и се грижат за децата на супер работещите ☺☺☺

# 1 234
  • Мнения: 44 245
Сериозно ли има такива. Ми те пък са на половин ден примерно.  Навсякъде има плюсове и минуси.
Буболина, такава си черна станция, че чак си супер забавна. От години не се ходи по НАП и НОИ, щото всичко се праща електронно Simple Smile кеф ти от офиса, кеф ти от дома,кеф ти от спа Wink кеф ти денем, нощем, по празници. Затова жив,умрял, карантина, празник- няма прошка за срокове и данни. Голям кеф е сигурно...в твоите очи.

# 1 235
  • София
  • Мнения: 6 218
Аз от последните страници разбрах, че всички работещи в тази държава си почиват. Едните по офисите се мотаят, за да пият кае с колегите. Другите у дома ходят всеки ден до НАП и НОИ, за да се разтоварват, а останалото време броят мухите на дивана. Работниците пък се назначават с връзки, диктувата пазара и со царуват, хич даже не ги притеснява сметката за отопление или как ще платят спорта на детето.

Добре че е бг-мама да отвори очите за тия прости истини 😁

# 1 236
  • София
  • Мнения: 2 520
В@ня,и най - важното - всеки може да идва на работа и да си тръгва, когато иска и може. Просто зависи как ще му се вържат нещата с личните ангажименти.
Няколко колеги имах, които си мислеха, че на работа идват между другото, ей така да уплътнят малко време между личните си ангажименти. Ами имах ги, вече ги нямам тези колеги.

# 1 237
  • София
  • Мнения: 22 268
Е, то, когато някой започне да става нагъл и да злоупотребява със свободата, много ясно, че ще си тръгне завинаги рано или късно. И все пак аз лично не мога да вирея в казармени условия, където се следи минута закъснение сутрин или не може да идеш на лекар примерно... Работя много повече, когато имам свобода кога и как да свърша работата. Но все пак моята работа не е свързана с хора, основно е на компютър, така че е различно от някой, който трябва да работи с клиенти или е в производство.

# 1 238
  • Мнения: 9 157
Май запълнихме и 77ма тема, ама да питам.
Успявате ли да издействате да не ви вменяват задачи от чужд ресор, без да вкарате обвинения към колегите си? В смисъл, вие работите в отдел Х и се занимавате с неща ХХХ, а колегата ви работи в отдел У и се занимава с УУУ, но на практика той прави малка част от УУУ, а на вас дават другата част.
Изпаднала съм в една такава ситуация и усещам как не мога да проведа разговор с шефа, защото не мога да формулирам така нещата, че хем да не обвинявам колежката, хем да не звуча, все едно давам наклон на шефа.

# 1 239
  • София
  • Мнения: 22 268
Нарцùса, разбирам те напълно. Аз съм в подобно положение вече години и даже направо ми вменяват, че е моя работа. Няколко пъти съм казвала на пряката ми шефка за това, отговорът ѝ е - Понеже те няма да могат да го направят и не съм сигурна в тях, затова го давам на теб..... Супер дразнещо е, понеже нещата стават все повече и повече, но отговорът ѝ всеки път е подобен. Вече спрях да се вълнувам и просто го върша. Това няма да е завинаги, а ще приключи с моето напускане. Друг начин не виждам за промяна....

ПС: А още по-дразнещото е, че обикновено отдела, на който поемам разни неща, е от 4 човека. Аз съм сама. На тях винаги им се плаща извънреден труд, понеже вдигат вой до небето, аз си мълча и работя до среднощ..... Та така.....

# 1 240
  • Мнения: 423
Здравейте,сигурно доста пъти е коментирано,но аз да си питам-в момента съм в болничен до края на седмицата.Имам ли право да подам предизвестие за напускане?

# 1 241
  • Мнения: 2 453
. Аз съм сама. На тях винаги им се плаща извънреден труд, понеже вдигат вой до небето, аз си мълча и работя до среднощ..... Та така.....

За мен това е проблемът. Мълчанието. Никой няма да седне и да каже на Soul Free ѝ е много тежко, дай да ѝ дадем повече пари и по-малко работа. Който вдига вой до небесата в повечето случаи е чут.

Аз не правя много компромиси. Ако искат да ме товарят с повече неща им обяснявам, че не ми е задължение. Не е нужно човек да бъде арогантен или нагъл, да се държи грубо. По нормален начин обясняваш какви са ти задълженията и че за 8 ч работен ден няма как да поемаш повече. Че не си обучен за това. Предполагам в по-малките фирми е по-сложна тая ситуация. В корпорациите минава. Ако не, остава беклог и се натрупва, докато не се ескалира някога и не се вземе решение на по-високо ниво.

# 1 242
  • София
  • Мнения: 22 268
Така е, само че в пътите, в които съм се опитала да възразя срещу това, така се извъртат нещата, че едва ли не отказвам да работя. Видях, че няма смисъл, каквото и да кажа или да се нервя, накрая пак аз ще го направя.
В крайна сметка като си намеря нещо по-добро, просто ще си вдигна чукалата. Все пак това е просто работа.....

# 1 243
  • Мнения: 9 157
Работата е, че не би трябвало да ми е задължение, понеже касае неща за другия 'отдел', но ако там нямат време и са заети с друго - то ми го дават да го свърша аз , защото винаги ще успея да го сместя между другите си задачи.
За воя колко са заети - и това е вярно. Днес например аз правя нещо, колежката прави нещо, шефът прави нещо и в един момент колежката, на която е дадена задача У1, пита дали е свършена задача У2. Тя може да свърши и двете задачи и те са ù в У-ресора, обаче, понеже аз напоследък съм правила и коригирала нейното У2 - си пита дали съм направила и това.
В момента, в който казах, че ей сега ще направя У2, се усетих, че съм можела да кажа и аз колко много работа имам, ама след дъжд качулка.
И винаги е така - едно, че ми е непривично и манипулативно някак, второ дори не се усещам навреме. Трето - еми правят грешки, да му се не види. Докато им обясня кое не е наред, ще коригирам грешките сама. Ако не коригирам сега грешките, в някой момент пак ще трябва да се занимавам с тях. Малко затворен кръг се получава.
Има го и моментът, че като кажа нещо, ме изкарват, че отказвам да работя. 
Знам, че трябва някак да се науча да извъртам нещата така, че съм зарината с работа, но не мога и не мога.

# 1 244
  • Мнения: 2 453
Нарциса, Soul Free, според мен трябва да си цените времето и труда. Сякаш не умеете да казвате "не" и когато някой извърти, че не искате да работите гледате да докажете точно противното. Ами то това е манипулацията.
Нарциса, казвай, че си заета, че не си обучена (ако има как да не си), че не помниш нещо си как се прави. Не приемай нови задачи с отворени обятия, то така магарето се товари, докато не умре.

Против съм да се уплътнява всяка свободна минута на служителите. Но повечето мениджъри се стараят да го правят, сакън да нямаш 5 минути свободни в повече. Тогава човек сам трябва да разпределя задачите по начин, по който да е ясно, че е зает винаги. Много зависи и работата каква е, как точно се следи и тн.
ПС и двете не знам в какви сфери сте

Общи условия

Активация на акаунт