Работа, CV-та, HR-и, съвети - 76

Напълно стандартно е за компаниите, които правят този процес смислено. Тези, които само отбиват номера, със сигурност не правят арбитражи.
Да, има случаи, в които се приема оценката на служителя. Обикновено в такива случаи се прави 360-градусова оценка (ако не е заложена в първоначалния процес). Т.е. тук не се взима субективно решение. При две, разминаващи се мнения, се търсят още мнения. Ако служителят каже, че се справя и хората, които работят с него, също кажат, че се справя, може да се постави и по-висока оценка от тази, която мениджърът е дал.

То пък щото всички, дето работят с него, ще се втурнат да противоречат на мениджъра и ще се застъпят за колегата си. Случва ли се това реално?
Ако искат да ти поставят ниска оценка, ще измислят за какво. Ако искат да те махнат - също.

Разбира се, че се случва. Първо, детайли не се разпространяват. Ти няма как да знаеш, че давайки добра оценка за Х, противоречиш на мениджъра му. Ти просто получаваш покана да оцениш Х. Може да е, за да затвърдиш оценката на мениджъра му. Може да е защото обмислят да го повишат. Всичко може да е.
Второ, тази обратна връзка се обобщава. Мениджърът не знае кой какво е казал. Той просто получава "оценката е, че служителят се справя отлично". Толкова. А не, "ти си оценил служителя си ниско, обаче Гошо от Маркетинга каза, че не е така."

В каква връзка се споменава това?
Order to Cash доколкото разбирам е в сферата на логистиката.

При нас оценките даже са 3:
1. От всеки човек искаме да каже посоката, в която иска да се развива. Има мини задачки там, където следим как се развива - например, човекът иска да стане тийм лидер. Даваме му да води нещо не особно важно, но все пак изискващо накакви лидерски умения и гледаме как успява да накара хората да го подкрепят, после как този човек представя свършената работа (т.е. дали е аз, аз, аз). В случай, че човекът вече има нужната квалификация, знания и може да накара хората да го следват влиза в плановете за промотиране за следващия период.

2. Ежедневни задължения. Оценяваме дали задачите се изпълняват качествено и в срок, в случай на забавяния - как се реагира и в случай, че е невъзможно към даден момент да се свърши количеството работа, което се иска от нас, как се реагигра (т.е. уведомява ли навреме, търси ли помощ и т.н.) или разбираме в деня на крайния срок, че човекът не може да си свърши работата.  Тук искаме 360 градусова обратна връзка, включително и от меджународните ни партньори.

3. Оценяваме поведения. Те са зададени в системата и са важни за нашата работа. Имаме 2 задължителни срещи за дискусия със служителя и една опционална, която правим ако има какво да се дискутира. Като цяло, при нас мениджмънта не лети в облаците, достъпен е и в рамките на ден-два -три може да се намери слот ако има нужда от индивидуална среща и дискусия, инициирана от служител.

Аз съм имала случай, след дискусия с даден човек да му променя оценката към по-висока. Имам изключително скромни и интровертни хора в екипа си, които изобщо не могат да приемат, че са изключителни професионалисти и си слагат едни оценки ниски, от които на мен ми се вие свят. Еми няма да се уморя да им повтарям колко важни са за екипа и да разберат, че в самооценката трябва да са обективни, а не убийствено самокритични.

Колкото до увеличението на заплатите - твърде е възможно хора с еднаква оценка да имар малка разлика в увеличението на заплатата си. Това зависи и как се вписва заплатата на човека в съответния рейндж, който е подаден от компанията за съответната позиция. Пример: служител с добър пърформанс близко до тавана на рейнджа и такъв в началото  - възможно е, ако няма как да бъде повишен първия веднага да има малко по-нисък процент, за да не се надхвърли заплатата. В компании, където има гъвкавост, аз съм виждала и пътеки към директорските кабинети за изключения и защити на по-високи заплати. Получава се, ако вашият ръководител има търпението и мотивацията да се бори за вас. Аз лично в две компании съм имала повишение на заплатата 3 пъти в рамките на една календарна година, т.е. може

Да си дойдем на думата за поведението. Технически, организационни умения - окей. Обаче как се справят се токсичните хора? Такива, които се справят със задълженията си и са оценени - откъм позиция и възнаграждение, но това не ги спира на всеослушание да тръбят колко са ощетени, как компанията е скапана, как всички са тъпи, само те са най-умните и знаят как се правят нещата, как ей сега напускат защото ги търсят от всякъде и така години наред, щото никой никъде не ги търси.... Такива хора дърпат джуниъри и си правят клики, пред които да държат тиради и да бъдат аплодирани. Реално този човек няма лош пърформънс, но също толкова реално бих му отворила вратата, защото е нова драма всеки ден. Но спрямо процедурите той стои добре - има одобрение на част от екипите, каквото той минава и изисква писмено да му се изпраща от хората, с които пуши по 10 пъти на ден, работата му е окей.

Все едно говориш за една моя колежка. Подобно поведение без цигарите, понеже не пуши.

То са драми всеки ден, само тя работела, тя знаела, тя не знам какво си.... Обаче, ако ѝ дадеш дори и най-дребното нещо допълнително (като да речем да пусне мейл или пратка по Спиди...) се почва едни драми как била много заета, друг да го направел, тя нямала време и подобни...
И всичко е показност. Когато шефът е в офиса, се обикаля покрай кабинета му, мрънка и пуфти колко била заета, тича по коридорите и т.н. Когато го няма, драмата не е чак толкова голяма....

Да, ама шефът не е идиот, да ви кажа. Всичко се вижда, всичко се чува и може да останете изненадани, че въпросният шеф прекрасно знае за напъните на въпросната дама

Имам 2 такива в екипа си. Те си вярват колко са велики, а аз максимално конструктивно им очертавам полетата за подобрение и промяна и така... Да, случва се да натоварват останалите с някоя фантазия за бурно кариерно израстване, някой идва да ме пита това вярно ли е, опровергавам и така. До следващия факс

Момичета, в контекста на преквалификацията с немски език ми възникват няколко да кажем въпроса или необходимост от споделено мнение и наблюдения.

От известно време обмислям именно ученето на немски език с оглед на това, че забелязвам наистина голямо търсене. Аз съм го учила, имам базови познания, но не и за работа с него т.е. необходимо ми е здраво четене. Английския ми е по-добре, но и там има какво да се желае, но главно е поради липсата на практика, не толкова на знания. Това са неща върху, които трябва да работя със сигурност.

Ситуацията ми е такава обаче, че по образование съм юрист, работя в сферата. И някакси все не искам, как да кажа "да се преквалифицирам твърде много" и да бягам от това, за което съм учила доста. Разбира се, не казвам, че ученето на езици пречи на работата като юрист, но каквото и да си говорим един език като не се използва се забравя или поне, когато го знаеш предимно на теория.

На всичкото отгоре съм и държавен служител, та заплащането и условията даже не искам да ги коментирам. Това с големите бонуси е много пресилено. Та разбирате какъв ми е основния мотиватор. Скоро след майчинство смених една институция с друга, а се бях зарекла, че няма пак да се завирам в администрацията, но така се стекоха нещата, но не съм се отказала да променя нещо.

Като цяло работата си я харесвам и преди и сега, смятам че понатрупах доста разнообразен и добър опит и със сигурност не се отъждествява с "намръщените лелки на гишетата, дето си клатят краката" и цялостната обща представа за държавните служители.

Та в този смисъл, понеже виждам, че сред вас има и доста HR-и, бихте ли споделили най-искрено как гледате на хора с основен стаж в държавна администрация (все имам някакво чуство, че се гледа като на не особено компетентни и работещи, като със сигурност не споделям това мнение и имам десетки примери за това)?
Доколко смятате, че е възможно в по-големи международни компании да има приложение юридическото образование с немски или английски език, какви изобщо очаквания мога да имам в тази насока?
Към какви позиции според вас бих могла да се насоча при търсенето на работа, които да са извън стандартния кол център?

В допълнение на всичко не живея и в София, а в Пловдив, но все пак отчитам факта, че много компании вече предлагат работа от вкъщи, което със сигурност разширява кръга на възможностите.

Благодаря на който ме изчете и би се включил!

Има ли такива от вас, които са осигурявани на МРЗ (при по-висока реална) или в даден период са били? Отчитате ли това, че сте се съгласили, като грешка? Успяхте ли в даден момент да си "извоювате" реални осигуровки?

Не знам само аз ли съм толкова скептично настроена към тази практика, но с изненада разбирам колко много фирми го прилагат. За какъв период от време би било поносимо и не би навредило кой знае колко? Ясно ми е колко много неща зависят от тези осигуровки, но явно е и доста трудно да се попадне на такъв работодател...

Аз бях попаднала за кратко в една такава фирма и е изненадващо, че именно счетоводните фирми правят такива врътки, а точно при тях трябва всичко да е изрядно. Понеже мен винаги ме бяха осигурявали на реалните пари, се учудих, но се съгласих с уговорката, че ще ми плащат повече. Какво се случи - реших да напусна съвсем скоро след това и познайте дали ми платиха повече... Платиха ми колкото беше по фиш, а бях работила като вол в тази фирма. Всичко се прави именно с цел да вържат ръцете на служителя максимално, а още повече и като не ти плащат по банка, нищо не можеш да докажеш.
Повече не бих се съгласила да работя по този начин.

Винаги съм била осигурявана на заплатата, която взимам. Никога не съм искала да по друг начин.

За съжаление е огромен процентът на фирмите, които практикуват това. За мен е резултат от нисък контрол и плащане на подкупи, ако се наложи. И, да, знам, че служителят също е страна, но това е много удобна позиция - в много райони няма избор, ако иска да работи изобщо.

Винаги са ме осигурявали на минималната. Не по мое желание. Нямам друг избор. В провинцията съм. Тук е повсеместна практика.

В тази фирма за пръв път съм на реални осигуровки. Колко време е поносимо е въпрос на чист късмет.
Аз съм от късметлиите, с които винаги са били коректни. За моя изненада, дори когато сме се разделяли с лошо.
Само дето рязко ми се наложи веднъж да изляза 3 месеца болничен и рязко ми излезе през носа.
Същото стана и с една приятелка, която планираше да поиска реални като тръгне да се готви за бебе, но взе че забременя непредвидено. Програмист. Можеше да изкара много по-комфортно майчинство,ама на онзи акъл не й пречеше.