Работа, CV-та, HR-и, съвети - 76

  • 54 684
  • 1 273
  •   1
Отговори
# 675
  • София
  • Мнения: 22 974
Дънинг Крюгер знам, но какво гласи синдромът на самозванеца? Темата в последните си страници е доста интересна поне за мен, защото работата не е само заплата и работно място,а и как се чувсташ и израстваш с годините.

Според вас как би се приело, ако някой, който е правил повече от нужното,все е помагал на сульо и пульо, изразил си е желанието за растеж, престане да прави extra, а гледа да си върши само своите неща и то не прекално настървено.
От личния ми опит по- скоро в лични отношения, когато си се раздавал и престанеш, изведнъж ставаш егоист, по- голям егоист от човек, който още в началото си е задал границите.

Iseis, не мисли,че само ти с магистратура, сертификати и езици. Не е коректно да противопоставяш мързеливците на себе си и да приравняваш примери от темата с тях. Simple Smile

# 676
  • Мнения: 1 176
Синдромът на самозванеца може би си го срещала, но като imposter syndrome.
Много повърхностно обяснено: става дума за чувството, че не заслужаваш например позицията си, не си достатъчно добър, подвел си другите и е въпрос на време да се провалиш и всички да разберат, че не ставаш за това, което правиш. По-често срещан при жени и процентът не беше малък.

# 677
  • Мнения: 1 880
Нарцѝса, описваш ефектът на Дънинг-Крюгер.
Аз често съм от хората, които подценяват уменията си и винаги съм с нагласата, че щом аз мога или знам нещо, то сигурно всеки го може или знае. Винаги ми е пречило това, особено при търсене на работа. Допълнително страдам и от синдрома на самозванеца и въпреки, че го осъзнавам, не съм намерила начин да се справя с това. Ще съм благодарна ако някой има съвети в тази насока.

Същото питам и аз. Досега съм сменил 3 административни позиции/финансово-счетоводни/ и винаги, когато съм схванал цели процеси за 6 месеца примерно почвам да си давам сметка, че всъщност не е толкова сложно и че други биха го хванали за 2 до 3 месеца. Същото сега се получи и със сегашната ми работа - преди няколко дни имах ревю, в което аз се оценявам сам от скалата 1 до 4, при което аз масово се оцених с 2, т.е. да върша си задълженията, но не по начин, по който за мен е задоволителен. След час и половина разговор с шефовете, те ме оцениха с 3, което означава, че вдигам с една позиция нагоре/респ. ако те оценят на 4 вдигаш 2 позиции нагоре/ и на мен ми натякнаха, че доста бързо съм схващал нещата и не е нужно да си правя такива ниски самооценки. Но пък го има и това, че ме е страх да не ми порастнат прекалено много крилете и да почвам да си мисля, че съм прекалено добър в дадени процеси. Grinning

# 678
  • Мнения: 18 625
Не знам, аз явно все в такива фирми попадам, че все съм най. Страх ме е да се пробвам при големите, да не се окажа от отличник - тройкаджийка по милост.

# 679
  • Мнения: 732
Скрит текст:
Що за хора се навиват да работят на подобни места, след като с едно хелоу, уелкъм ще взимат същите пари при далеч по-малко натоварване на хотелска рецепция. В смисъл, алтернативи точно в София има.
Веднага ти казвам. Хора, които са отгледани в бедни семейства с родители, които цял живот работят на минимална заплата и, които цял живот са коментирали как няма оправия без връзки. Това ти заляга толкова дълбоко в съзнанието като "нормално", че не може да си представиш алтернатива. Няма кой да ти каже, че другаде се предлага повече. Работа, често още от първата, ти трябва спешно и сграбчваш първата оферта, защото без опит никой няма да те вземе, а нямаш средства, на които да лежиш, докато пробираш условия. На тези работни места се срещаш със същите хора, които ти затвърждават информацията,че е така навсякъде. Средата ти често е от същия социален клас със същите проблеми. Ако някой изкарва повече, обикновено не говори с цифри пред по-бедните, за да не дразни. Не си знаеш алтернативите. Не вярваш, че са достъпни за теб.
Когато аз лично започнах да се развивам, майка ми и баща ми взимаха по 400. Аз бях ударила кьоравото на 650 и се чувствах късметлия. Реших да сменя работата с по-квалифицирана. Поисках 800,предложиха ми 900. Още помня еуфорията. ММ тогава ми беше бесен и не спираше да ми трие сол на главата, че мога повече, а аз се опъвах, че са добри пари и трябва да се радваме на това, което имаме. Нямаше кой да ми каже какво са добри пари.
Това е точно така. Ако нямаш среда, която най-малкото да те ориентира в пазара на труда, да споделя информация за нива на заплащане, за добри компании и пр., попадаш в омагьосания кръг на компромисната работа и заплащане. Аз все още се боря да изляза от него. Както и Catcher е писала, този манталитет трудно се преодолява.

И аз, като някои от потребителките тук, допреди 3-4 години работих за заплата под или около 1000 лв., в СОФИЯ. Последните 2 дръпнах, но съм далеч от желаните сфери и заплащане. Смея да твърдя, че съм с добро образование.

Iseis, би ли споделила за кои сфери или тип позиции се отнасят посочените заплати?

# 680
  • Мнения: 3 386
Нищо не си мисля и никого не сравнявам от тази тема, ако някой се идентифицира - той си знае защо. Аз познавам много хора, които са образовани, обаче ги мързи. Останаха си вкъщи да гледат децата и не се върнаха на работа. На мен пък ми е писнало от това да ме е едва ли не срам, че взимам повече и едва ли не да го крия, щото някой може да се обиди. Да се обижда. Струвало ми е ужасно много и изобщо не смятам да го крия и да увъртам, защото някой може да се засегне. Работа има за всички.

Сферите са ИТ, Финтех и финанси.

# 681
  • София
  • Мнения: 22 974
Естествено, че се разпознах. И аз имам нещата, които си споменала сякаш си хванала Господ за шлифера. И аз сама съм си ги избутала. Както и много други хора.
Изтикваш ги на преден план, но не са те първопричина за заплата. В България. Като не приравняваш, го обяснявай на мързеливите си приятели, не всички сме/ сме заобиколени от такива.

# 682
  • Мнения: 3 386
Естествено, че се разпознах. И аз имам нещата, които си споменала сякаш си хванала Господ за шлифера. И аз сама съм си ги избутала. Както и много други хора.
Изтикваш ги на преден план, но не са те първопричина за заплата. В България. Като не приравняваш, го обяснявай на мързеливите си приятели, не всички сме/ сме заобиколени от такива.
Абсолютно нищо не разбрах от този коментар - какво те дразни в моята гледна точка? Не може само това, което на теб ти харесва да се коментира. Така, както се коментират заплати и условия в Лидл, така се коментират заплати и условия и другаде. Странно ми е, че така подскачаш, като и ти си хванала “Господ за шлифера”, защото единственото, което аз разбирам от точно този коментар е “да не мислиш, че си само ти с голямата заплата”.

Вече си наясно с “моята камбанария”, ако толкова те дразни моето схващане за нещата просто прескачай постовете ми и не се напрягай. Аз няма повече да ти отговарям, защото не е по темата.

Последна редакция: пн, 10 яну 2022, 12:22 от Iseis

# 683
  • София
  • Мнения: 22 974
Подразни ме, че хората споделят най- различни причини на предните страници, вкл. недобра самооценка. А ти идваш и казваш "не, всеки който няма 4к заплата, го мързи", естествено противопоставяйки на собствената си работливост и ценз. Тя изкарвала сертификати, а другите се чесали.
А не е така, има куп фактори освен мързела. Това пък е моето мнение.

# 684
  • Мнения: 3 386
Не, това е твоя интерпретация. Нито споменавам конкретен човек, нито обобщавам - всички/никой/винаги/никога са обобщения, които рядко ползвам. Исках да наблегна на другата страна - на мен са ми се смяли, че уча и се боря за по-добро, вместо да си пуша цигрите по пейките и да си гледам майчинството. Не знам изпитвала ли си нещата от тая страна. Затова не ме интересува дали някой ще се засегне от моята заплата. Защото съм отнесла достатъчно пренебрежение и присмех, за да мога да си позволя да застана от другата страна.

# 685
  • Мнения: 904
Тук е интересно да върна дискусията малко назад към това, което аз споделих (за imposter syndrome-а). Аз работя в IT/fintech, имам дългогодишен опит като ПМ, по време на майчинството взех същия сертификат, за който мисля говори Iseis, като имам и още няколко. Винаги се опитвам да се усъвършенствам и да трупам знания и опит, който би ми бил полезен, като непрекъснато имам усещането, че и това не е достатъчно. Заплатата ми е в рейнджа, който Iseis е споменала, та предполагам това ме прави донякъде успешна?
Възприемам всичко, което ми се е случило в професионален план като някакъв късмет и по интервюта винаги съм с нагласата, че не съм достатъчно добра за дадената роля. Все си мисля, че за въпросната позиция търсят много по-добър кандидат от мен, а аз съм посредствен такъв.
Малко искрено и лично стана, но е интересен контрастът и колко различни са хората.

# 686
  • Fairbanks, Alaska
  • Мнения: 2 631
Какво е ПМ?

# 687
  • Мнения: 20 067
Предполагам Project Manager

# 688
  • София
  • Мнения: 22 974
Iseis, от една страна на барикадата сме, просто си изразяваме различно фрустрацията явно. Разбрах какво искаш да кажеш.

Superficial, единственото, за което се сещам, е да си празнуваш успехите. Много често подобни хора след постигане на нещо се устремяват към следващото. Аз, примерно, съм така. Някак не се наслаждавам на нещо постигнато, а - ами то не е много, дай някакви по- големи неща. Радвай се на постиженията си, награждавай се, за да успееш да ги интернализираш и да осъзнаеш, че си постигнала неща и заслужаваш това, което си си изработила Simple Smile

# 689
  • Мнения: 10 826
Разбирам ви - и аз така постоянно минавам някакви тренинги и сертифициране. Също съм чувала подобни коментари и точно хората, които ги правят после казват, че просто съм имала късмет да работя на добри места, на добра позиция за добри доходи Grinning Сега обаче вече мисля да намаля темпото - нещата, които съм набелязала за развитие за тази година са в областта на хобитата, а не професията ми.

Общи условия

Активация на акаунт