Моето вчера му говорих и гушках, и като не спря с истериите, го оставих да си играе само в стаята с отворена врата. Заигра се и млъкна след 5 минутки. Имаме камера за наблюдение по принцип в неговата стая за всеки случай. Мисля че може да се остави детето за малко стига да е под някакъв вид надзор. Много ясно че сред битови уреди и пр не е за препоръчване. След изчерпване на другите средства, малко време за саморегулация на емоциите може да помогне.
Камерата не може да даде на детето успокояващото усещане за присъствие на родителя като не е нужно той да прави или казва нищо особено в тези моменти, просто да е там при него. В противен случай и рискът от битов инцидент е голям, както написаха съфорумките преди мен, но и у детето се формира определена идея за връзката с родителя, която може да не може да бъде назована с думи, но се отпечатва. Така нареченото "малко време за саморегулация" е проява на оправност в краткосрочен план, но в дългосрочен си има цена. Най-малкото защото и родителят не се учи от ситуацията и не напредва, като метод за справяне с неудобните за него прояви на емоции се утвърждава игнорирането, а времето си върви, децата растат, проблемните ситуации се усложняват, а родителят има един трик в ръкава си - да се скатае в другата стая.
