Пубертетът при момчетата - тема 10

Titina, толкова бързо отлита времето с боботещия глас. Докато му свикнеш и вече ще чуваш мъжки глас в телефона, когато звъниш на сина си и ще се чудиш това твоето момче ли е или непознат мъжага.

Писали сте за оценките, момичета.
Дори и да има двойки, със сигурност, няма да са само те. И ще мине.
Много примери има за момчета с двойки, а после изкласили до висоти. Любота е важна, да им я даваме. И както Светкавица е написала- да сме до децата си.

Mößbauer-Effekt, към 16 -17 вече е по- балансирано, така ли?
Дай Боже!
Наскоро ми хареса една картинка, мисля, че е подходяща за нас като майки, в тон на написаното от Светкавица


понякога пращам такива картинки на сина си, мисля, че му помагат, в моменти на криза....

Хаххаха, идвай, освен котлети имам и ... вино
Иначе да, напоследък си готви сам - паста, пържени яйца и пелмени (то и баща му само това може това да сготви). Нооо, се появиха други предизвикателства сега.. Миналия уикенд пътувах извън София с брат му и с приятели, оставих тийнът сам, като само го помолих да не подпалва къщата и да чисти ВЦ на котките + да им слага храна. Непосилна задача! Като избухна този младеж, ама не само реакции, ами и тежки думи: "Защо се нагърбваш със задължения, които не можеш да изпълняваш?"  (!!!!!!! тоест да гледам котки) Защо съм го била "товарила" с моите "ангажименти"... За протокола: за пръв път му се налага да сменя ВЦ на котки, отнема около 1 мин, без да преувеличавам (соева е и всичко се изхвърля направо в човешката тоалетна, която е залепена за котешката. Вилня, вилня, рева и... взе решение - следващия месец да ходи да живее при баща си... Аз съм ОК с това, да видим как ще успее. НО! С едно условие: сам си е пожелал 1 месец, да не се връща по-рано... а там е.... няма да коментирам, само сеир ще гледам.

По повод Достоевски, и аз на 14-15 четох част от неговите книги, като "Престъпление... " ме впечатли много. "Записки от мъртвия дом" ми е любима, до ден днешен! ! Даже... мисля, че на 13 по-добре понасях Достоевски и Ремарк, отколкото сега. Наскоро "препрочетох"  "На западния фронт нищо ново", на аудиокнига. Седя си в метрото на път за работа и стигам до момент, в който слушам и неудържимо започвам да рева, гримът ми се свлича, абе ужас! ... Сякаш на тези години съвсем по различен начин ми се струват нещата. Сега ме е старх да препрочета "Анна Каренина", а й се точа от няколко години.
"Чучулигата" според мен става за тази възраст, но само за момичета. Все пак там се описват само момичешки, макар и остарели емоции.
Аз на моя мисля да му дам "Морфин" на Булгаков. Кратичко, но много, много разтърсващо. Мисля, че ако тази повест не му повлияе да го откаже от всякаква бегла, прокрадваща се мисъл за наркотици, нищо друго не би могло!
Той не е чел книги от началото на учебната година, в немската му скъсват дупето от учене. Но... аз няма да забравя! Спомням си между 7 и 8 клас ми дадох 3 сборника на Йовков да изчете. В знак на съпричастност ги изчехох и аз. И не само това, заведох го в музея ва Йовков в Добрич, в Антимово (което не е истинското място на Антимовския хан) и изобщо пообиколихме тези места... но помни, помни, и даже на моменти сам ми припомня някои неща. В Жеравна си спомняше даже съвсем конкретни факти, особено като гледахме прототипите на някои от героите му...
Скоро мисля да му дам "Диви разкази" на Хайтов, тъкмо преди дни си изрових книгата. Кратки, но запомнящи се.

Ноеми, извинявай, но е много смешно отстрани
Един бъдещ прокурор виждам в негово лице

Ноеми, ах, ами то не е техническата част сложна в тоалетната на котките, а психологическата.
Така е с много дейности.
Йовков ми е любим и искам да го запозная моят син с творчеството му. И с други наши класици. За сега съм говорила май само за Вазов и сме ходили в къщата музей.
За Ботев също е ставало дума.
Ерих Мария Ремарк го анализираха много пространно в гимназията. То не бяха класни, то не бяха филми.. много дълго време, няколко негови произведения.

Какво учат децата по литература в гимназията в България? От българските автори?

Уау, Катерица, къде живееш? (ако не е неудобен въпросът). Завидях ти! Моля те, кажи ми кои негови прозведения? Моят пракрасник е в НЕГ, в немски клас (лайстунг), учат немска литература, дано, дано учат и Ремарк!
zigizagi... прокурор, като порасне.... засега е на 15!

Знам, че е сложна психологическата част. И ще го мисля. От бързане да пиша забравих да споделя, че утре сме на психолог. Преди някой да се втрещи, да споделя: психоложката е наша приятелка, която познава децата и мен добре, от много години, от преди големият да се роди. Те й имат доверие, аз също. Била ни е безценна!!! помощ в необичайни ситуации. Утре ще се видим с нея да си поговорим за пубертета на Тийна, като ще бъдем в състав 3-мата. За мен е важно да има прозрачност, за доверието. Първо ще поговорим тримата, после само тя с него, после само с мен (поредността - както тя прецени). Хлапето й има огромно доверие, аз също.
Проблем няма, просто искам да попитам специалист какво е адекватно да очаквам и да правя във времето на този период. Искам и Тийнът да зададе същите въпроси. С уговорката, че тя си го познава, както си ме познава и мен (без да сме приятели и да е байс-ната)
Както казва една моя приятлека, добър хирург с тийн:  "Аз съм учила 10 години, за да стана адекватен хирург. Не е логично някой да си мисли, че може да е адакватен родител просто така, по гът фийлинг, само защото е родил дете, да знае как да се справя с него, без да се консултира със специалист."

Защо пък трябва да се втрещяваме.Аз  също сериозно обмислям среща с психолог  , но заради малкия , който е на 6 г и сериозно ми къса нервите.Той ми създава повече ядове от пубера. Страх ме е да се помисля каква ме очаква в тази възраст с него 😖

Момичета, не сравнявайте вашите критерии за учене с тези на синовете ви. Момчетата не са, като нас - момичетата. Момичетата сме много по-изпълнителни, стриктни, ученолюбиви и взискателни. Сега, гледайки синковеца, все повече виждам колко огромна е разликата между момчетата и момичетата в тази възраст. Те са толкова разсеяни, за тях всичко е ОК, всичко е 6, всичко е "Кво толкова" и т.н. В един момент най-вероятно просто ще пораснат и всеки ще си поеме по начертания път.

п.п. Бреййй, какви извисени постове пиша. Само дето хич не следвам собствените си съвети

Аз не сравнявам момичета и момчета. Мен баща ми ме е "учил" да чета. Давам си сметка и че времето е различно. Затова и дори не се пробвам да рекламирам Д. Лондон,  Хемингуй и Е. Салгари, макар че са по-момчешки. Просто те не са за "нашето" време, колкото и да ми е тъжно. Виж, Адамс, Шекли, Лем, Бредбъри са по по вкуса им. Някой ден и Стругацки, надявам се!
Но наистина ми е важно да четат!
Аз съм израстнала във време, в което четенето не беше стойност. Мутри, чалгица, сериали, БМВта - критерии красота! И въпреки това тате успя да ми даде "начален тласък". Вече съм голяма (стара) и стойностните хора около мен са четящи хора. Независимо от професиите им. Имат вътрешен свят.

Ноеми, основно четоха „На Западния фронт нищо ново“, но споменаваха и другите негови произведения.
В Германия съм.

Lady Cassiopeia Duval
И да искам, не мога да сравнявам/приравнявам по мои критерии, опитвам се да се напасна на характер, на природа...  много сме различни , не е само пола и интересите, а времето и мястото, в което сме в момента.

Благодаря! Баш в десетката, значи! Сега ще проуча какво учат тук.

Веднага ви казвам какво учат тук...каквото и вие сте учили, уви! В 9 клас-Онегин, Мадам Бовари, Дядо Горио-единственото, което аз съм учила май, а сега в 10, отново Под игото и Бай Ганьо. Догодина Тютюн и Железния Светилник. В 9-ти тези произведения бяха потресаващи за моя младеж-разбираше ги, но не можеше да ги пречупи през своя поглед. Възрожденската литература за момчета мисля е по-близка, а и веднъж са минали пред това в 7 клас, и все пак е за въстания, пробуда, идеали, свобода, мисля че все неща, с които момчетата могат да се свържат. Но не бих казала, че му е интересно. Просто му е една идея по-ясно.

Боже, Ноеми, за какви автори споменаваш. А аз се моля просто да чете, каквото и да е, даже комикси да е, ама да чете. Категорично отказва. Не знам как да го науча. Мен никой не ме е учил, обожавах книгите, бяха моето бягство от ежедневието (то май и сега е така, само че имам много по-малко време), без книга не съм оставала и не оставам и сега.

Вече не сравнявам моето учене с на тийна. След 2 години мъка и борба, след минат 7 клас, разбрах, че няма да е като мен, за съжаление. Но той вече е яко надолу, оценки между 2 и 3 ми е много трудно да преглътна. Утре съм на психолог (ходя при нея от време на време, когато усещам, че съм като буре с барут, за да туширам напрежението) и мисля да говоря с нея да го приеме другата седмица. Той я познава също, посещава я известно време. Не че се надявам много, че ще съумее да преодолее мързела и немотивацията му, ама вече нямам никакви инструменти

Аз си мислех, че големият син не иска да учи, а той реално никога не е бил слаб ученик (вече сам си признава, че му е тъпо да има ниски оценки) и реално завърши 7-ми клас с пълно отличие, а до сега (11-ти клас е) винаги е бил над 5.50 и е вземал стипендия. Твърдеше до скоро, че учи заради стипендията - това си били честно изкарани пари от него. Вярно е иначе. Молил ме е да му помагам и винаги съм помагала. Ако не знам нещо - намирам как да го науча, за да съм му в помощ...
Малкият сега е в 7-ми клас и рязко си влоши успеха. В смисъл, че до миналта година имаше само 5-ци и 6-ци, а сега от цялата палитра (Слава Богу без двойки). Но, както казва сестра ми - и с тройка се минава. Примирявам се малко по малко с по-средния успех на малкия. Пак със сестра ми си говорехме, че си снижаваме критериите, нищо, че някога и двете яко учехме и майка не признаваше друга оценка, освен 6-ца. Аз не искам да съм подобен максималист, а и времето е някак различно и децата са различни... А на малкия син даже не му пука от ниските оценки...
Поне се съгласи да ходи на уроци по БЕЛ, че да избута матурата.
По математика се справя чудесно - това му е един от любимите предмети.

Е, catty m, аз споменах предимно книгите, коит аз съм чела като малка, не хлапето . Като повечето момчета, и моя се интересува от фантастика (интересно, не харесва фентъзи). Затова и четеше Адамс, Шекли, Лем, Бредбъри. То и аз си ги чета от време на време и са си доста леки и шантави, точно за пордастващи деца.
Наското четох "Тъмна материя". Аз не съм на тази вълна, но заради хлапето. Много ми хареса, дадох му я и я изчете на един дъх! Лятотот изгълта също така и "Лабиринтът", те са няколко части.
И да споделя моята "тайна", която знам, че много хора не одобряват, но за мен върши работа. Ограничавах му компютърните игри. Същото правя с малкия красавец сега (на 11 год). Играе по 1-2 часа, в останалото време прави каквото реши. И така, от скука, след Скрабъла и легото, стига до книга. Той пък харесва Шерлок Холмс и разни загадки. Все ми е едно какво, само да четат! Но този подход върви, само ако е приложен отрано. Сега например големият не чете книги, защото има по-интересни занимания - излиза с приятели, играе карти, ходи на фитнес, а у дома задълбава в химията и прави някакви химични експерименти, изобщо други неща са му интересни. Важното ми е, че приема книгите като източник на удоволствие.

И двамата синковци имат четци с подсветка и тегля от Читанката яко. Въпреки че са стари книгите там, пак има добри попадения. Напоследък на малкия му пускам Сторител (Вилхелм Хауф). Не е четене, но пак е книга.

Също така са свикнали да гледат (мен) и приемат, че вечер преди лягане се чете по подразбиране.

Оф, цяла сутрин мисля какви въпроси да задавам на психолога днес... май най-основното, което ме интересува е 1. Как да се справя младежът с емоционалните си изблици и 2. Как да реагирам аз на тях.
Наскоро четох книжле за управление на гнева, но не знам дали съветите, които са приложими за възрастни (приемаме, осъзнати)  са релевантни и за пубертети.

Ноеми, ако не е проблем сподели какви отговори си получила на тези два въпроса - и ние имаме проблем с управлението на гнева. Бях се консултирала с психоложка преди време, тя ми каза в такива моменти да го оставям сам да се справи, да знае че съм там ( в съседна стая), но да не стоя при него. Факт е , че когато ходя при него в такъв момент и опитам да говорим става по-зле, затова спрях, но като цяло проблемът не е решен.