Пубертетът при момчетата - тема 10

много ми е интересно как ограничавате устройствата
сега са онлайн, няма как без лаптоп и телефон
не знам какво прави по цял ден
но всяка вечер се разправяме за това
отивам добронамерено да разговарям със спокоен тон
е то пуберския му мозък като вземе да ми се дърли, направо ме вбесява
лошото е че накрая на спора ,знам че съм права , но винаги се чувствам виновна
после по цял нощ не мога да спя, да мисля какъв по-добър подход да намеря
а за контролиране на гнева, аз имам нужда повече от него от  сеанси

Е да, чувството за вина не ме е напуснало откакто родих:))) Съмнявам се майка ми да се е терзаела така, скоро си говорихме, аз как анализирам ситуациите, как се опитвам да намеря правилен подход, пък авторитет да имам, пък да не викам, знаете... Мама каза, че проблеми с мене не е имала и изобщо не е отделяла толкова време на подобни разсъждения. А аз след всяко скарване и наказване не спя по цяла нощ от угризения.

Аз взимам телефона - има вайбър на компа, да го ползва, ако му трябва да се свърже с мен. Днес съм скрила и дистанционното на тв-то, защото когато му писне от компа и не може да играе на телефона, се изглеждат за н-найсти път "Хавай 5.0.", "Касъл"... Рзговорите на висок тон, при последователно поведение от родителското тяло (тук включвам и баща му, защото при нас, много често там е пробойната), приключват на третия- четвъртия ден от липсата на дивайси (отдавам го на абстиненцията), а на петия започва да чете. За вината - приех, че съм лошата и да, понякога ми е мъчно, ама ... все някой трябва да е.
IIllit, наистина едно време не са отдавали кой знае какво значение на пубертета, или поне аз нямам някакви спомени, някой възрастен да се е интересувал от дълбочината на юношеските терзания. Един задвратник от който и да било възрастен, като направиш някоя простотия и проблемите с контрола на гнева изчезваха яко дим...

пп- Преди време, когато се карах с майка ми за авторитарния ѝ тон към внук ѝ (щот, нали сме от модерните майки, дето дават много избор на отрочетата), тя ми каза че прекалено позволявам и детето е презадоволено. Факт, особено за презадоволяването на поколението им, като цяло

В момента съм прибрала лаптопа му, Xbox-а, телефона. Останал е само таблета, защото просто няма как заради училище. Естествено, той се прави на интересен и го ползва и след училище и сме като пъдари с него. Всичко му беше отнето и преди НГ, защото пак беше започнал да се дъни, вкл. по време на час да си играе игри. Първоначално много мрънка, заплашва и т.н., след това се примирява сякаш. Започва да идва при нас в хола, започна да гледа филми по Нетфликс. Проблемът е, че не осъзнава, че вината е негова, а не наша (или по-скоро моя, че аз съм обичайно лошото ченге вкъщи). Уж говорим, имаме уговорки, които той никога не изпълнява. За Коелда искаше скъп подарък, пак свързан с игри. Мнго се чудих какво да направя, приятели ме съветваха даже да го лиша от такъв, но сърце не ми даде. Получи каквото искаше и беше много изненадан. Но до там. След НГ започна пак с неученето. Иска да получава, но не и да дава. Четец има от 5 години, но от 2 реално не го ползва. Да кажеш, че не получава пример, аз съм - чета вечер, имам и четец, и хартиени книги чета. Ама, ей на.

За вината... няма да казвам и аз. Част, да не кажа голяма част от причините да ходя на психолог е той. Чувствам се провален родител. Чувствам вина и за това, че се чувствам разочарована от него и не мога да го преживея. Не че не е отличник, а че е мързелив и немотивиран. Мъжът ми ми казва, че много се впрягам, ама не мога по друг начин просто, сякаш гледам как детето ми се проваля и аз не мога да направя нищо.

Колкото до моите родители - готиното е, че баща ми, които към мен е бил строг, ми казва "Ама не му се карай, по-спокойно, говори му". А ако това бях аз преди, леле майко

телевизор няма, продадохме РS
останаха му лаптоп и телефон, лошото е ,че като ги прибера пак нищо смислено не прави, гледа в една точка
отгоре на всичко не мога да наказвам за оценки ( завършва срока с една петица)
но просто искам да прави нещо смислено, каквото и да е
а той само играе игри в свободното време и това ме вбесява

И моя е така...като няма кво да прави - блее...даже от няма и кво ще заспи.

Но освен това, моят идва периодично да ми каже, че му е скучно, на което аз предлагам да прочете някоя книга (напоследък се опитвам да го накарам да започне Тери Пратчет, но безуспешно, даже не иска да ги види кои са).

Ауууу, книга! Кво пък беше това?

явно скандалите тези дни са били повечко, защото от три дни чете ( дали не трябваше да е "чете") една книга , купена в единствения му четящ период в 5 клас (повлиян от свестните деца от класа изчете всички части на Хари Потър, казах му че е готов за министър -председател  )

"Книга? Никой не чете книги." Край на цитата. Чете се само задължителната литература, сакън да не му стане нещо, ако прочете страница повече Аз чета, ама то, щото съм "стара". Според младежа. Това е положението.

И аз се нареждам с молба за повечко инфо какво е казала психоложката като съвет относно емоциите.
Аз обаче правя разлика между гняв и емоции.
Колкото и да чета духовни книги, а също и да знам, че разговор със свещеник или монах е най- ценното ( когато е опитен и има в него благодат), все пак, един чисто светски професионален съвет също бих чула.


Ноеми, ако сина ти има интерес, мога да пратя на немски химични експерименти, подходящи за деца/тийнове.

Отчет: Бяхме през цялото време тримата, много хубав разговор се получи. Разговор като дискусия, не като препитване и обследване. Все пак методите на справяне със ситуациите варират в зависимост от самия човек и неговото състояние и мисли.
Най-общо стана ясно, че тийнърт се дразни от всичко, при това без причина. Знае си, че това е характерно за възрастта, признава, че не е прав, но то е по-силно от него. Важно е да не си потиска емоциите. Тряба да ги изкарват навън, но никога върху някой друг човек или увреждане на предмат. Тоест да не си позволява да крещи по някого, да хвърля и чупи предмети и др. Може да се прибере и да бие възглавница, да тича навън, ако това му помага, да реве, да ходи във фитнеса, да крещи (не някому), да пее, да пише - каквото му върши работа. И да се опита да не поддържа гнева си. Да не се завърта в спиралата му, а да се опита да избухне и да се приключи с това, защото ако започне да се самонавива, става и по-зле. В момента, в който изкара гнева, да се опита да направи нещо друго - да си пусне клипче, да се обади на приятел (не да се оплаква, а да се разсее).
После да говорим, да ми назовава емоциите, които изпитва. Ние това винаги сме го правилви, особено като беше по-малък, просто го споменавам тук като съвет. Една скоба: той ми каза, че на моменти не иска да ми споделя какво чувства, защото аз се сърдя. Това обикновено става в разгаря на "бурята". Много ясно се дефинирахме, че не е важно само какво казва, а и как го казва. В спокоен разговор всичко изглежда различно.
 
За майката: да не се ядосвам, да проявявам разбиране. Да НЕ позволявам да ми се крещи. И най-важното - да не отвръщам в такъв емоционален момент. Да си отиде хлапето в стаята, да му мине, после да говорим и изясняваме кой прав, кой крив на трезва глава. Така нареченото "броене до 100".

Исках да поговорим и за конформизма, който мен много ме дразни и то само от страх да не се подведе по нечий лош акъл. Психоложката ми каза, че това са само моите ирационални страхове. Не по принцип, а конкретно в неговия слуачай нямам никакво основание да се притеснявам, защото младежът е доста осъзнат. А конформизмът му изобщо не е конформизъм, както изглеждаше в моите очи, а просто желание за приобщаване. Децата конформисти не изразяват мнение, а се съгласяват. Моят е всичко друго, но не и това
 
Много съм доволна, а синковецът още повече! Сега и двамата знаем кое е "правилното". Сама по себе си информацията не е нова за нас, но е друго да бъде валидирана от специалист за конкретни хора - мен и него, защото има различни подходи.

Говорихме и за наказанията, не за него, а за малкия. Тя не е фен на наказанията (че то кой ли е), но сподели, че понякога само те имат ефект. Разбира се не става въпрос за унизителни неща, да пишеш 100 пъти "Вече няма да правя..." И трябва много добре да бъде обяснено каква е причината за наказанието.

Сега ще смеся темите: Малкият ми е наказан в момента, тази седмица е без компютър и телефон. Познайте какво прави в момента? Чете. Вчера също чете, гледам привършва книгата...

Ноеми, звучи страхотно, моят син само като чуе психолог и започва да върти очи, но ние нямаме такъв доверен познат човек от близкия ни кръг, пред когото да е ок да говори. Благодаря ти, ще ми е полезно!

Illit, тази дама, освен че го познава от години, самата тя буди много доверие. Тя е на нивото на децата. Тя разбира тях. Много е интересна, а не е единствения детски психолог, когото познавам, имам база за сравнение. Не ни е от никакъв кръг - ни близък, ни далечен - просто психолог, при който си ходим от време на време. И тъй като досега не сме имали реални "проблеми", а се виждаме за консултации просто, то хлапето я приема като надежден съветник.

Как се справям? След часовете го помолвам да си затвори компютъра. Той си знае, че е виновен и е наказан, така че не роптае. И аз работя от вкъщи, което доста променя нещата.

Чувство за вина... нямам Поне когато знам, че съм права. Виж, като си изпусна нервите, имам, ама тогава се извинявам своевременно и то с истински думи на извинение, без оправдания. Аз много държа да се извинявам и децата ми да могат да се извиняват (когато наистна се чувстват виновни). Да го приемат за сила на духа, като достойнство, а не като слабост. За мен това е ключово човешко умение, липсата на което може много да ти пречи в целия живот.

molive, разсмя ме със задвратника Мен лично не са ме възпитавали така. Оставяха ме на самотек, ама буквално самотек. Щом имам дрехи и в хладилника има храна - всичко е наред, добре е детето. Няма разговори, напътствия, съвети, въпроси - нищо. Не се оплаквам! Просто съм оцеляла "на късмет", защото съм живяла в онези мутренски времена, в центъра на Сф, където беше най-голямата разруха, съучениците ми се друсаха в тоалетните в междучасията... и сега им гледам некролозите на Орлов мост...

ОООО, страхотно!!!! Много ти благодаря!! С 1 куршум 2 заека - и немски, и химия. Той в момента гледа всичко на английски само, ако може да се добере до интересна информация и на немски, би било великолепно! И в училище химията му е на немски!
Катерица, аз самата съм бая дзен, и това го говорихме с психоложката днес. Но това е изцяло въпрос на опит, много години живот, милене в такава посока, осъзнатост, мъдрост, а и личен темперамент.  Каза ми, че е абсолютно нереалистично да очаквам такова отношение от страна на тийн. Освен ако не е тибетски тийн (гледала ли си филма Самсара?)


За книгите: Аз отново да похваля Тъмна материя, хем аз изобщо не харесвам този тип книги, мен ме впеатли. Ето някакво ревю https://youtu.be/ZzhEPUv9t9c

Да го помоля да ми даде лаптопа? сигурно живеем в паралелни вселени
Казвам му :дай ми го

И се почва според настроението:
Нямам ли право малко да разпусна?
Какъв ти е проблема?
Какво съм направил' та ми го взимаш?
Всяка вечер ли трябва да се караме?
Писна ми да търпя това всеки ден? 😃😃

Ноеми много полезен ми беше поста ти
Прочетох го и на тийна' ще се опитаме да го прилагаме и двамата