Пубертетът при момчетата - тема 10

  • 45 652
  • 721
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 19 017
Аз специално нямам амбиции да пращам сина ми да учи в чужбина. Поне не бакалавър. Ако иска магистратурата да я кара навън, аз съм ОК. И то евентуално в Дания. Но иначе не виждам смисъл. Имаме добри университети тук. Аз съм завършила Стопанската академия в Свищов през далечната 2005 година и знам какво учене падаше там. След, като завърших не съм работила нито ден по специалността си - до преди 6 месеца. Преди 6 месеца започнах да работя това, което съм учила и останах учудена колко много неща помня. Направих просто едно опресняване на знанията, няколко кратки допълнителни обучения за осъвременяване на знанията и сега си работя без проблеми. Все едно цял живот съм го работила.
Масово се случва така - някой учи, просто, за да учи нещо и да има висше, пък после работи нещо съвсем различно.

На наши близки приятели дъщеря им умираше от мерак да учи в Испания. Отиде, изкара 2 години и от както дойде Ковида се върна, и повече не иска да чува за там. Учи дистанционно, но не иска да се връща. Не й харесвало, хората били кофти, имало разделение на класите и т.н.
Приятел на баща ми пък даде пари за един апартамент сина му да завърши във Франция - строителен инженер. Завърши, стоя 1 година, не можа да си намери работа и се върна. Сега е главен инженер в общинска администрация. Докато е жив няма да си избие парите дадени за образованието му.

Познавам и обратните варианти - трима мои познати, единия завърши софтуерно инженерство в СУ, а другите двама авиоинженери от ТУ. Работят в големи чужди компании и взимат наистина сериозни заплати. Така че всичко е до това как ще се продаде човек на пазара на труда, след като завърши. Дали що поеме по пътя на това, което е учил или ще завие по негов си път.

# 391
  • Мнения: 7 854
Да, бакалавър в добър университет и стабилна специалност в България е чудесен старт. Пък после магистър може и някъде навън, за разширяване на кръгозора, опциите и възможностите. А за желаещите научна кариера никак не лош вариант е докторантура навън след български магистър, много деца го правят и се справят чудесно.

# 392
  • София
  • Мнения: 15 166
Има обмен и по Еразмус, има и други програми за онези, които наистина искат и биха били добре приети в чужбина. Всеки има право на своите възгледи, разбира се, но за мен са излишни саможертви при самоцелно заминаване да се учи навън. Във всяка страна има престижни университети и други, които няма голямо значение дали си завършил. Понякога с бакалавър или магистър от бг ще си с по-ценна диплома, отколкото ако си завършил местния еквивалент на Икономическия във Враца.

# 393
  • София
  • Мнения: 2 003
Въобще не мога да правя планове за след 4-5 години Simple Smile
В общи линии, доводите ми ЗА университет в чужбина се базират на лични впечатления как запада нашето образование. Завършила съм ТУ и си спомням какъв зор беше, да, ама ако ние бяхме 300 човека в първи курс, сега са 30, съответно нивото е потресаващо. До голяма степен мога да го твърдя и за СУ. Друг довод е липсата на практически занятия в голяма част от специалностите. Трети довод (лични впечатления от авио специалисти) - ако завършил в БГ взима заплата х, то такъв с диплома от Англия взима заплата 3х.
Доводите ПРОТИВ са главно свързани с нестабилността в международната обстановка и финансите
Естествено, много зависи от специалността, и имайки предвид, че младежът няма никакво понятие дали и какво му се учи, ще го мислим нататък

# 394
  • Мнения: 9 152
Не се включвам, защото сме и без това в чужбина. Но пък си мисля, че малко семейства пращат децата си "самоцелно " да учат в чужбина, това, което беше споменато по- горе. Обикновено родителите се надяват, че учейки в чужбина, детето им получава повече шанс, натрупва по- голям опит и усвоява по- добре чужд език.
Мисля, че много българчета, които са придобили специалност в чужбина и се връщат в България, спомагат за нашето развитие, за обмен и за по- пълноценно сътрудничество със света.
Сега, покрай отдръпването на големите компании от руския пазар , силно се надявам да се сетят за нас и да дойдат/да се прехвърхлят със своите ресурси, да инвестират и да вложат толкова, колкото бяха вложили преди 20 години там.
Ние сме трудолюбив народ и честен партньор. Мисля, че за младите това ще е изключителен шанс.

# 395
  • Мнения: 35 434
Ако имам финансовата възможност, бих пратила детето да учи в чужбина. Най-малкото ще научи добре съответния език, което е голямо богатство.

# 396
  • София
  • Мнения: 2 003

Сега, покрай отдръпването на големите компании от руския пазар , силно се надявам да се сетят за нас и да дойдат/да се прехвърхлят със своите ресурси, да инвестират и да вложат толкова, колкото бяха вложили преди 20 години там.
Ние сме трудолюбив народ и честен партньор. Мисля, че за младите това ще е изключителен шанс.
Може и да сме (били) трудолюбив народ, ама имаме корумпирана администрация, та не залагам много на подобно развитие... за съжаление

# 397
  • Мнения: 9 152
molive, корупцията в България не сме си я изобретили ние. Лично аз се моля това, което е в някои страни,  като размери и вид корупции, никога да не ни спохожда. Simple Smile

# 398
  • София
  • Мнения: 2 384
Здравейте, едва днес открих тази страхотна темичка!
Нашият младеж е на 9.5 години, Скорпионче, с майка Водолей и баща Стрелец. Много е умен, но доста го мързи. Много е контактен и отворко, джентълмен отвсякъде, но любознателен само в областта на електронните игри и баскетбола Wink
В последно време го закачаме на тема "Имаш ли си гадже", но въпросът предизвиква голямо засрамване!
Ще ви следя с интерес Simple Smile

# 399
  • Мнения: 1 449
Моят сладур е на 10г.и всички момичета са много тъпи с изключение на едно.Ама като я видях на РД разбрах защо Joy срашна сладкишка и само ги братосва.Вече 3 седмица са онлайн,защото имат много болни деца и полудява в нас(щом почна да си оправя стаята и да пуска роботка). Аз бях с ковид отново и  в такива гадни моменти виждам,колко е зрял и отговорен.
Сутринта ми вика "идвам да те гушна,писна ми от тъпите карантини и ковиди" ,излишно е да ви казвам какво е чувството да си гушнеш детето.

# 400
  • Мнения: 19 017
Радвай му се и го гушкай, че много бързо и рязко спират да дават прегръдки. Моят синковец не бях го гушкала вече не помня от кога. И преди два дни сам ме гушна - ей така без нищо. Той е почти глава над мен и усещането ми беше хем мило, хем странно. Чак се уплаших, да не е станало нещо, а да не иска да каже. Разпънах го на кръст с въпроси, а той се смее и ми вика "Еййй, то човек да не те гушне теб, веднага започваш да си мислиш нещо лошо."

# 401
  • Мнения: 35 434
Моят на 11 г. още се гушка, даже се чудя дали не е прекалено много за тази възраст. На мен ми е супер, де, ама знам ли.....

# 402
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 21 629
Е, стига де, малкият син е на 14 и още се гушкаме. Големият не дава от 4 годишен. Simple Smile Въпрос на характер е.

# 403
  • София
  • Мнения: 40 958
И ние все още се гушкаме с 14г (прави ги през май) син. Понякога идва и казва "гушкай ме". Хич и не се замислям да отказвам.
Вече се срамува да ме държи за ръка на улицата. А при мен е машинално да размахам ръце на пешеходна пътека и да хвана което и да е дете Simple Smile

# 404
  • Мнения: 7 854
Ние сме си гушкави явно, редовно сме на кълбо всички на голямата спалня. И публично се гушкаме и целуваме, не се дърпат. Е, няма да ги награбя пред съученици или съотборници - съобразявам се, но пък те ми се хвърлят редовно да ме мачкат. Точно мачкат, не прегръщат - станаха големи и не си знаят силата.

Общи условия

Активация на акаунт