Наследство

  • 8 375
  • 219
  •   1
Отговори
# 180
  • София
  • Мнения: 18 701
Мама Ру, дори не може да се предвиди дали изобщо ще срещне друга жена. И ако имат общи децата, тогава надали бащата ще държи да остави всичко на дъщеря си, а на другото дете нищо. Децата са по-обвързващи от брака.

Пепа, ние сме точно двойка около 50-те. Очакваме бебе. Много наши приятели имат деца на тази възраст, независимо първо, поредно или осиновено. И една от дъщерите ни планира дете през следващата година. А дори ще са ни общи - и децата, и внучетата. Не сме в Холивуд.

# 181
  • Мнения: 22 263
А може да осинови нейните деца Wink Сещам се за такъв случай - мъжът осинови трите деца на втората си съпруга, станаха му общо четири.
Животът е шарен.

# 182
  • Мнения: 19 576
О, може, разбира се. Но за това трябва да са налице определени предпоставки, например да нямат баща или той да даде съгласие.
Моят дядо не е осиновил децата от първия брак на баба ми. После бяха много възмутени, че не наследяват.

# 183
  • France
  • Мнения: 16 309
Историята познава всякакви случаи. В наше село за последните 5 години имаше и в 2те крайности. Двама вдовци, които откакто се събраха зацъфтяха. Децата им са доволни, защото ги обичат. И една друга история, която не е за разказване. Просто е гадно до какви низини могат да стигнат някои хора за една панелка 🤢🤮

# 184
  • Мнения: 14 962
Ако жената не е първа младост, надали ще рита за брак. Повечето жени след определена възраст, особено ако не им е първи брак и/или партньорът има негови деца, не биха искали брак. Ако жената има нейна собственост, надали с удоволствие ще се омъжи за мъж с голямо дете, което съответно да наследи нея някой ден. Жена на малко по-зряла възраст обикновено също има някаква собственост и в повечето случаи би предпочела да не сключи брак и нейните деца или племенници/близки (ако няма деца) да не делят нейните притежание след това с дете на мъжа й (особено ако това дете е голямо и самостоятелно и не тя го е отгледала).
Аз не знам за какво им е на едни хора вече на възраст, които не планират деца, да се женят. Но е факт, че го правят - дадох пример в предните страници, има и още десетки примери. Та хипотезите са всевъзможни, и съветът си остава: да си се оправят овреме, стига и двамата да са съгласни. То ако не са съгласни и двамата, нищо не може да се случи, колкото и единият да го иска. Наистина около наследства се завъртат понякога толкова грозни истории, разказвали са ми неща, които са пълен потрес. Ако могат да се избегнат, няма да е лошо.
Възможно е къщата, строена по време на брака с покойната майка, да не е СИО, защото: например ако е била само доизградена / ремонтирана на мястото на стара негова наследствена къща; или построена без необходимите разрешения в негов наследствен имот.

# 185
  • Мнения: 17 474
Едната ми баба, родена 1897г е имала двама братя. Единият се жени за еврейка, с двама сина. Другият умира млад без деца, дори не е бил женен. По царско време е бил изкаран на фалшив разстрел, от ужаса получава нещо сърдечно и почива. Баща ми е кръстен на него. Баба ми и брат й, който няма рождени деца, няма и осиновени делят след смъртта на родителите си и преди 1946г. къща и лозе. Виждала съм нотариално заверен документ, в който братът заявява, че иска къщичката да остане за сестра му изцяло, защото тя е догледала родителите им. Това става трийсетте години. Той взема лозето. След това умира и вдовицата с двамата си сина от първи бряг емигрират в Израел след създаването му, т.е някъде 1948г. И двете момчета са женени вече. После идваха няколко пъти на гости на родата на съпругите си българки и са се отбивали да се видим. Аз ги помня 80-те години, вече сигурно на 60+ години. Та къщата остава за баба, после на татко и аз съм родена и израснала там. През 1998г решихме да я продадем и ... В общината излязоха като наследници братовчедите от Израел. Идиотията беше, че не признаха нотариално заверен документ за делба от 30-те години, защото не им презаверени след 1946 година. По-голямата идиотия беше, че за къща на стойност 3 500$ искаха да издирваме наследниците от Израел да дойдат за продажба или да пратят отказ от наследство. Брокерката тогава оправи кашата. Та казуси всякакви.

# 186
  • София
  • Мнения: 18 701
Няма казус в случая. Братът е бил женен за еврейката. Тя наследява него в определена част, заедно със сестра му или с нейните низходящи. Зависи кой почива пръв. Синовете в Израел наследяват майка си, а не съпруга й. Ако евентуално ги е осиновил, наследяват него, разбира се и тогава не делят със сестра му, а само с майка си.
Дори и нотариално заверени, подобни волеизявления като това на брата при делбата, не са с по-голяма сила от правото за наследство.

# 187
  • Мнения: 17 474
Тогава това я било достатъчно. Той се жени след делбата, която пък се е случила след като родителите им почиват. И по законите на царство България делбата и документът са си съвсем валидни. Той взема земята (лозето), тя къщата. Сигурно той не е живял на лозето, щом дава къщата на сестра си. И да, синовете на жена му наследяват майка си, но тя не е наследник на къщата, защото към него момент, когато се женят, той вече не е имал общо с тази къща.

# 188
  • София
  • Мнения: 18 701
Нали документите не са били презаверени.
Т.е. този документ, за съжаление, е невалиден.
Затова човек е добре да следи какво изисква законът по отношение на имота му и да си оправя имотните и всички останали дела овреме. Вкл. в случая на авторката, която уж е дала половината пари за имота, пък той си бил на баща й и т.н.

# 189
  • Мнения: 14 962
А защо трябва да се презаверява? Защото се е сменила властта? Щом делбата си е била редовна за времето си, би трябвало да си остава редовна.

# 190
  • София
  • Мнения: 18 701
За съжаление, точно тогава много закони са били променени за удобството точно на новата власт.

# 191
  • Мнения: 17 474
Защото покойната ми баба, която почива през 1969година не е подозирала. Нито става въпрос за нещо уау, нито за пари. Малка къщичка, строена преди освобождението в лозята, т.е извън крепостната стена. Кварталът беше оставен на доизживяване през седемдесетте и осемдесетте години. А въпросните братовчеди нямаше как да ги издирим и то за огромното наследство от 1700$, които да разделят помежду си, не че те щяха да поискат нещо от това, нито ще се вдигнат да дойдат до тук заради тази къща.

# 192
  • Мнения: 1 592
Понякога т.нар. Удостоверение за наследници е по-скоро Списък с потенциални наследници или част от родословно дърво. Имам наблюдение над подобен случай - изкараха над 30 (потенциални) наследника, а накрая някакъв нотариус реши, че 4-5 човека са реалните наследници с право и си поделиха каквото има. Ако някой каже, че не е имало двусмислие и щом нотариусът е решил така, значи няма съмнение - не е точно така. Същият нотариус развиваше други теории в началото. Май нотариусите имат навика да се правят на доверена страна на текущо пристигналия клиент, нищо че предния ден е говорено с други от същия род по същия казус пак в стил "ще помогна във ваш интерес, имате право на дял и т.н.".

Последна редакция: пн, 29 ное 2021, 23:14 от BCD

# 193
  • София
  • Мнения: 7 297
Има едно нещо, на което му се казва закон за наследството.
А тия удостоверения за наследници трябва човек да знае как да ги чете.
То ако е на някой починал преди 100 години и има пра-пра-пра внуци не 30, а 130 може да са.
Най-дългото, на което съм попадала беше 38 страници, ама съм сигурна че има и по дълги.Grinning
И не, не е потенциален списък, а важен документ, понеже при нас практиката със завещанията не е развита.

# 194
  • Мнения: 1 592
Това, което казвам е, че документът със заглавие "Удостоверение за наследници" не означава, че изброените хора са гарантирано наследници.

Общи условия

Активация на акаунт