имам си едно такова вкъщи , а пък ноември ще бъде август
Тя каквато е слаба , ще носи само широки дрехи и сигурно през юни ще разберем, че ще ражда през август
макар че Гамзе имаше доста голям корем, не знам предава ли се генетично
имам си едно такова вкъщи , а пък ноември ще бъде август
Тя каквато е слаба , ще носи само широки дрехи и сигурно през юни ще разберем, че ще ражда през август
макар че Гамзе имаше доста голям корем, не знам предава ли се генетично












благодаря ви за новата тема! 

Слънчевите лъчи отдавна бяха се скрили зад хълма. Светлината от камината озаряваше стаята. Лекото пукане на дървата в нея само допълваха песента, която звучеше. Бе топло, приятно и романтично. Моята любов, моят свят, моето всичко бе пред мен. Загледах се в усмихнатите й очи. Очи, в които често потъвах. Оставих чашата с вино настрана и отметнах косите й. Нейната лека притеснителност винаги ме караше да бъда внимателен. Придърпах я леко към себе си и взех чашата от ръката й. Никой от нас не проговаряше. Никой не нарушаваше тишината. Изправих се, за да я взема в ръцете си. Чувах учестеното биене на сърцето й, но не усещах своето. Тя се изправи и аз впих устни в нейните. Започнахме да сливаме душите си. Белият копринен халат безшумно падна на пода. До леглото имаше само няколко крачки. Тя ме прегърна и след секунди бяхме впили телата си едно в друго…Песните се сменяха една след друга, тишината се нарушаваше от въздишки, а любовта витаеше във въздуха. За края бе още рано…
Слънчевите лъчи отдавна бяха се скрили зад хълма. Светлината от камината озаряваше стаята. Лекото пукане на дървата в нея само допълваха песента, която звучеше. Бе топло, приятно и романтично. Моята любов, моят свят, моето всичко бе пред мен. Загледах се в усмихнатите й очи. Очи, в които често потъвах. Оставих чашата с вино настрана и отметнах косите й. Нейната лека притеснителност винаги ме караше да бъда внимателен. Придърпах я леко към себе си и взех чашата от ръката й. Никой от нас не проговаряше. Никой не нарушаваше тишината. Изправих се, за да я взема в ръцете си. Чувах учестеното биене на сърцето й, но не усещах своето. Тя се изправи и аз впих устни в нейните. Започнахме да сливаме душите си. Белият копринен халат безшумно падна на пода. До леглото имаше само няколко крачки. Тя ме прегърна и след секунди бяхме впили телата си едно в друго…Песните се сменяха една след друга, тишината се нарушаваше от въздишки, а любовта витаеше във въздуха. За края бе още рано…
Страхотен талант си 









Момичета, да допълня със снимка ... Островът на Клеопатра,
Нашите обичат усамотението, тишината, спокойствието и красотата на природата.
Темата е Супер


Препоръчани теми