Домакини 79/ Топли и уютни празници

Бабче, в Египет не съм ходила, но там влизаш в хотела и ако излизаш, само с екскурзия.
Чак пък убийствено не е да се прибереш с кола от Германия. Пътищата са хубави, магистрали. Сега то зависи и по кое време на годината е, че лятото с гастърбайтерите е ад по границите. И с вируса трябва да се знае коя държава какво изисква. Ама като спреш тук и там и няма да го усетиш.

Аз не шофирам,но пък обичам да се возя и да зяпам през прозореца
На самолет само два пъти съм се качвала-като ходихме до Лондон и обратно.Хареса ми,макар че на отиване взех леки успокоителни,че и на Слави дадох.Но пък нашите англичани редовно си идват от там с кола(ама са трима шофьори).

Ели, аз съм се качвала на самолет веднъж. Преди почти година, когато долетях и кацнах тук. Но бих летяла всеки ден ако можех. Толкова ми хареса. Но пък от друга страна обичам да карам кола. Няма как да се сменям с някой, защото не давам никой да ми кара колата - рискува да го утрепя и заровя някъде по пътя.
Мечтите са хубаво нещо, но ще изчакат докато приключи сагата с ковида, сега не тръгвам никъде. Но виж след септември-октомври 23г. ще стане. До тогава съм му дала срок да се маха.

Оооо любима моя дестинация ще посещавате без мен, а:cry: абсурд. Идвам, че и да карам искам. В Истанбул обаче не е за нас шофирането, само местни се оправят там. На 27.11 и 28.11 бях в Турция - Чорлу, Люлебургас и Силиври на пазар, че с тоя ковид все отлагах. Преди през 2-3 месец ходех в Чорлу или Одрин, и обожавам да се разхождам и пазарувам там. Дрехи на децата, якета, храна, обувки, абе за каквото се сетите.
В Истанбул съм била 2 пъти на екскурзия, а сега на 16.12 отивам с ММ на фестивал на салсата там.

Добро утро, прекрасни!

Ееее, файнали! Гарнитурата към кафето... Колко време я чаках....

Добро утро!
Кафе пих,но ще си взема сладка.Вале,благодаря.
Главата ми е камбана,камбана!
Това мъж и болка...дори малък дискомфорд,няма такова чудо.
Хубав ден,момичета!

Кроти,съчувствам ти.
  Аз имам мечта - Будапеща.Не съм ходила,много искам.Но ковид развали плановете-бяхме решили с девера и етърва та да си направим евро трип Будапеща,Виена.Едва навихме ММ,който за нищо на света не мърда от БГ.Сега пак не ще.Имаме приятели в Канада,непрекъснато ни канят.Тва на самолет да се качи-абсурд.Той е попътувал с корабите,работеше като механик,по Дунава.Синът ходи в Европа няколко пъти ,и смо ме дразнят,като си говорят за някакви места в Будапеща.Но сме си обещали с приятелки да се натоварим в един самолет  и да отидем.Аз не искам организирана екскурзия.Искам да се разхождам и да дишам аромата на града,музеи не искам.

Аз не се качвам по-високо от 17 етаж и на нищо плаващо, по-малко от Австралия. За кола пък, съм много лош пътник, особено последните 2-3 години. Подскачам от по-стресови ситуации, хващат ме паник атаки с над 100, получавам сърцебиене, изобщо много се повредих. Преди докато само си натисках спирачки на пътническото място и от време на време посягах към волана, беше по-добре. Мъжа ми даже дупчица кърпи на колата на това място и само ми се смее, че аз съм я направила. Преди много обичах да пътувам, сега ми е напрежение през цялото време. Като измислят телепортирането, ще съм от първите доброволци. На турчулята и границата не искам да минавам, не им ща ни курорти, ни Истанбул, ни Одрин, няма къде да наливам пари, та там. За Будапеща и нас ни спря пандемията. Свекъра я познава, може да ни разведе и езика знае, за разлика от всичките му деца, та и гид е наличен, ама ей на, само се каним.
Кротал, дано на прегледа днес кажат, че всичко е наред и да се приберете спокойни
Боли ме главата, на шефа на лаптопа са заминали юесбитата, това е първото, което обикновено сдава багажа, та започва чакането целия да замине. Трябва да изляза на всичко отгоре и не мога да го отложа. Малко мрънкащо като за петък, ще ме прощавате

Чета, че се готвите да покорявате света, в частност Евразия и Африка. Няма лошо. Аз пътувам с всякакво превозно средство - кола, самолет, параход. Имах неограничени възможности за пътуване, когато баща ми беше началник на Аерогара София, но не си падам много, много по пътуванията. Най-далеч съм ходила до Судан, два пъти в Египет, но по време, когато управляваше Ануар Садат и общо взето беше спокойно. Навсякъде където и да отиде човек все има какво да се види, но Кайро и Гиза си заслужават. Пирамиди, Сфинкс, ех...спомени!
Към Турция имам негативно усещане и нямам желание.
Стягайте се, но само след като си замине Короната. Ние ще ви изпратим и ще ви посрещнем с почести!

Кроталка, прибрахте ли се вече. Как мина прегледа

Ма ко, значи добре че каза, никога няма да те кача в колата или първо ще ти сложим усмирителна риза
При моето каране или ще ритнеш камбаната или ще се излекуваш от всички страхове. А ако ми посегнеш към волана или радиото бързо ще ти помогна за първото. Шегувам се, но това с посягането към волана е много опасно, може да доведе до сериозна катастрофа.

Лейдииииииии, намерих си шкембе. И познай днес какво вечерях - половин кило шкембе удавено в краве масло. Сега не мога да дишам, но утре ще повторя. А при следващият пазар ще си купя пак и ще си направя шкембе чорбичкааааааааа, с чесън и люто, люто

Днес направих телешка шкембе чорба. Стана супер!
БАБА ЯКА, да ти пратя през клавиатурата, а???

Прибрахме се.Прегледа мина,нарамихме чантите и газ.Докато чакахме изрових де що има заповед,дата по дата за влизане в България.Няма яснота,всичко е как да отидеш,но как да се прибереш, не.Канехме се да правим тест от турската страна,защото аз и сина влязохме с пср,мъжа ми е с ваксина.И от всички мнения на българите там,е по добре да си го направим тук като се приберем.Пращаш мейл до РЗИ до 24 часа и няма карантина.Да,ама не.Има нова заповед от 1.12.влезеш ли без тест,си задължително 3 дни в карантина.После правиш, тогава си или не си карантиниран.Наще разположили една хубава девойка,лаборантка на КПП,бяла нинджа,отнесе ми носа.Безплатен тест.Много приятно ме изненада милата ни родина,ама качете я някъде тази информация.Ако бяхме намерили пункта,щяхме да си платим пак в съседите.Дори и да има платен на наша територия,няма информация,не излиза никъде последната им хрумка.Заповедите и разпоредбите ни  са точно като шофирането в Истамбул.
Операцията е сто на сто процента успешна.Сега като спре да го държи нервата и моето желание да му извия вратлето,ще почерпя по един локум. Имал усещането за обелена семка в окото.Слага капки,изкуствени сълзи за овлажняване,но от към видимост,вижда като мен,преди да сложа цаки от старост.

Знам, затова успявах да се изконтролирам само на посягане, вместо да го пипам. Правя го преди да съм си го помислила, особено с блъскането на ламарините в краката ми. По рефлекс. Като бях на 15 ме удряха много лошо. колата качена с 4те гуми на тротоара, изгасена, а един пиян, с лекотоварните камиони, 5 тонните, се качи на тротоара, удари ме отзад, повлече ме и спрях в тролейбусен стълб. Колата стана дълга от предното до задното стъкло, дивгателя беше вътре. Това, което ми спаси краката беше, че ги бях кръстосала и навряла под седалката, не бяха на педалите, че бях на шофьорското място.
След време и инструкторката и изпитващия за книжка ми казаха, че моите рефлекси са вградени и изпреварват осмислянето на ситуацията дори. На изпита ми се наложи да вляза в насрещното, заради един идиот, който мина на червено. Аз правя ляв завой, а той идва от мое дясно в мойта лента. Нямаше на къде, че в дясно имаше кола, навих волана на ляво и пресякох двойно непрекъснатата на на срещното. Изпитващия тъкмо беше хванал волана да ме върне в лентата, онзи профуча покрай нас и той пусна волана и се хвана за седалката Питах го скъсана ли съм, той каза, че въпреки огромното нарушение съм извадила най-адекватната реакция и даже той не го е видял. Беше се светнал защо съм в насрещното.
Най-смешните ситуации са ми с бившия ми шеф. Като започнах в офиса, първо се занимавах само с документацията на шофьорските курсове. Все нещо променяха по наредбата и все нещо имаше да се прави по учебната кола. Ходех с шефа, че с инструктора не става. Като се заплесна нещо и после погледна напред и нещо ми се стори много близо, аз разбира се натискам спирачки. Да, ама в учебната има и при мен Шефа, все се обръщаше с една тъжна физиономия и казваше "Айде моля те да караме един по един, знаеш, че така до никъде няма да стигнем"
Кротал, добре сте си дошли, важното е, че е успешна

Ха-ха, кажи му да е спокоен, щом чувството е за обелена семка няма проблем. Виж ако не е обелена е лошо, ще вземе да се обели, а обелката знаеш ли как боде . Всъщност семката слънчогледова, тиквена или някаква друга е.
Извинявай, не се сдържах

Ма ко, не знаех че страха ти и реакциите ти си имат причина. Извинявай за неуместната ми шега