- Публикувана: 4 ноем. 2006, 10:30 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2006, 11:03 ч.
Да работя за съпруга си или по-голяма независимост ?!?
Зависи от отношенията ви. За мен е най-нормалното нещо, ако мъжът ми имаше фирма, да работя за "него" . И какво значи за "него" - нали сте семейство, нали парите влизат в общата каса. Като си при него се предполага, че ще излизаш когато тисе наложи без проблем, а това за мен е едно от най-ценните неща, защото по този начин слагам детето си там, където му е мястото, а именно - на първо място 
аз работя със съпруга си на едно място и това въобще не е пречка за нас.напротив- заместваме се взаимно ,така че на единия като му се наложи да отсъства ,е по-лесно.невиждам защо да не работи със съпруга си.в крайна сметка ще е по-освободена когат се налага да отсъства заради детето.освен това където ще угажда на друг шеф и ще стиска зъби ,по-добре да угажда на съпруга си и да е за семейното благо.пък и казва че доволна била преди това.
решението си е само нейно.
решението си е само нейно.
Не бих работила за съпруга си. Не мога и да си го представя даже, честно казано. Единственото, което се сещам, е да имаме някакъв бизнес, който двамата да управляваме. В никакъв случай негова и на негов съдружник подчинена на договор. Така че аз бих избрала работа другаде или собствен бизнес.
И аз така мисля.
15 год по документи мъжа ми ми е шеф 
и кво ?Той може да е главата на бизнеса ,но пък аз съм шията--накъдето го завъртя натам гледа 
Като изкарва мъжа ти пари неможеш ли още малко да си погледаш детето? Не бих работила за друг--за 200 лв да ставам ратай на някой 
И на друго място да започнеш работа--то пак сме зависими един от друг.Ако се наложи да останеш по късно на работата нали ще му се обадиш да го предупредиш-той ще вземе да мрънка и ще се получи кавгата
Бегай при него на работа--за да имаш време за детенцето.
и кво ?Той може да е главата на бизнеса ,но пък аз съм шията--накъдето го завъртя натам гледа Като изкарва мъжа ти пари неможеш ли още малко да си погледаш детето? Не бих работила за друг--за 200 лв да ставам ратай на някой И на друго място да започнеш работа--то пак сме зависими един от друг.Ако се наложи да останеш по късно на работата нали ще му се обадиш да го предупредиш-той ще вземе да мрънка и ще се получи кавгата
Бегай при него на работа--за да имаш време за детенцето. 
Винаги съм си мислила, че да работиш заедно с мъжа си е супер тъпо. Сигурно защото във фирмата, в която работех преди имаше няколко семейни двойки, на обяд жените носеха обяд в кутии и сядаха семейно да хапнат в кафето. Абе струваше ми се най-голямата скука на земята.
Но... в момента имаме общ бизнес с мъжа ми и това е едно от най-добрите решения, които някога сме взимали като семейство. Така че - аз не бих работила повече за някой друг, когато мога да работя за себе си и своето семейство. Защо да влагам моята енергия в чужд бизнес, когато мога да я вложа в моя / респективно семейния бизнес? Според мен по-добро от семейния бизнес няма (за мен поне)
Но... в момента имаме общ бизнес с мъжа ми и това е едно от най-добрите решения, които някога сме взимали като семейство. Така че - аз не бих работила повече за някой друг, когато мога да работя за себе си и своето семейство. Защо да влагам моята енергия в чужд бизнес, когато мога да я вложа в моя / респективно семейния бизнес? Според мен по-добро от семейния бизнес няма (за мен поне)
Напълно съм съгласна.
Вече почти 20 години работя със съпруга си.Имало е моменти ,в които сме били наистина 24 часа заедно.
Но в крайна сметка наистина никой друг не могже да те разбере така добре ,а и общите интереси спотяват семейството.В момента аз помагам от в къщи с кореспонденцията ,а той по цял ден е в движение и се връща чак вечерта.Но и мъжът ми много против да слугувам на друг,вместо да работя за собственото си семейство.
Ти ще усетиш мила,но когато годините минат,аз не обърнах внимание на колко си,та когато вземат да минават,започваш да се чувстваш...как да кажа неосъществена,все друг решава вместо теб,защото мъжът поема инициативата винаги,ако в началото успява да се прикрие, в последствие това излиза на преден план,защото си е в мъжката природа-да води!
Тогава сривът неминуемо ще дойде,за теб и за отношенията ви!!!
Тогава сривът неминуемо ще дойде,за теб и за отношенията ви!!!
Аз гласувах за собствен бизнес, ако можеш да си го позволиш.
Според мен има разлика дали работиш за Вашата семейна фирма, или за общ работодател 
...
В първият случай бих работил заедно с мъжа ми....не за него
...в края на краищата парите отиват в семейната каса....но, зависи и в какви отношения сте.
Аз в момента се намирам във втория случай...работим в една фирма с мъжа ми, но не се виждаме по цял ден т.е. не си омръзваме....има го момента, обаче когато вечер се съберем - говорим основно за работа....това май не е добре.
...В първият случай бих работил заедно с мъжа ми....не за него
...в края на краищата парите отиват в семейната каса....но, зависи и в какви отношения сте.Аз в момента се намирам във втория случай...работим в една фирма с мъжа ми, но не се виждаме по цял ден т.е. не си омръзваме....има го момента, обаче когато вечер се съберем - говорим основно за работа....това май не е добре
. 
Определено бих работила със съпруга си, ако има собствен бизнес и аз мога да допринеса за развиването му. Какво по-хубаво от семейния бизнес. Защо трябва да се делиш, като самостоятелна финансова единица в семейството? Естествено, ако мъжът ти има верига магазини, а единственото, което можеш да направиш в тях е да си продавачка, може би няма значение, дали си в неговия магазин, или в друг. Но ако можеш да израстнеш в неговата фирма и да вършиш работа, която никой не би вършил толкова съвестно, тогава си безценна за семейния бизнес. А и когато детето се разболее, или се наложи нещо друго, няма да имаш проблеми с шефа
Ако работата ти харесва, защо не!
Но ако не ти допада идеята да сте по цял ден заедно и не ти харесва работата, работи за съпруга си докато си намериш нова работа.
Но ако не ти допада идеята да сте по цял ден заедно и не ти харесва работата, работи за съпруга си докато си намериш нова работа.
И то колкото по-скоро си намериш, толкова по-добре. Най-доброто нещо за семейството е мъжът ти да си ти бъде мъж, а не да се превърне в работодател или колега или съдружник. Работата заедно ми се вижда излишно изпитание на чувствата. Успех!
Здравейте ! Радвам се , че гласуването с първа опция нараства ! Не съм взела окончателно решение все още , тък като претеглям възможностите между това колко ще бъда удовлетворена от себе си ако работя в първия или третия вариант от анкетата!
Моля се да взема правилното решение !
А него ще ви осведомя при приключването на анкетата
!
Желая на всички , весела и спокойна седмица !
Гласувайте!
Моля се да взема правилното решение !
А него ще ви осведомя при приключването на анкетата
!Желая на всички , весела и спокойна седмица !
Гласувайте!
Аз съм била от двете страни и ще споделя моя опит...
Безспорно е по-удобно да работиш за съпруга си. Някак отговорността не е толкова голяма - той поема повече отговорности и задължения, а ти гравитираш около него (поне аз така разбрах ситуацията). И при нас беше така, но аз не се чувствах добре - не можех да се изявя пълноценно и то не защото той ме е потискал, а защото всички други служители гледаха на мен като "жената на шефа" и винаги проявяваха малко или повече сервилност. Аз понеже имам самочувствие на оправна и самостоятелна това не ме удовлетворяваше. Започнах работа в голяма фирма и съм много доволна от това си решение - работя пълноценно и наравно с другите, чувствам се свободна и много самостоятелна, запознах се с много нови хора. И най-вече се чувствам финансово независима, за мен това е много важно, въпреки че нямаме финансови проблеми и не си делим парите на мои и твои. Знам че ако нещо лошо се случи (да не дава Господ
) ще мога да се грижа сама за себе си и за детето си.
Малко off - не съм съгласна че ако работиш за друг работодател "слугуваш". Зависи от естеството на работата и от отношенията във фирмата.
Безспорно е по-удобно да работиш за съпруга си. Някак отговорността не е толкова голяма - той поема повече отговорности и задължения, а ти гравитираш около него (поне аз така разбрах ситуацията). И при нас беше така, но аз не се чувствах добре - не можех да се изявя пълноценно и то не защото той ме е потискал, а защото всички други служители гледаха на мен като "жената на шефа" и винаги проявяваха малко или повече сервилност. Аз понеже имам самочувствие на оправна и самостоятелна това не ме удовлетворяваше. Започнах работа в голяма фирма и съм много доволна от това си решение - работя пълноценно и наравно с другите, чувствам се свободна и много самостоятелна, запознах се с много нови хора. И най-вече се чувствам финансово независима, за мен това е много важно, въпреки че нямаме финансови проблеми и не си делим парите на мои и твои. Знам че ако нещо лошо се случи (да не дава Господ
) ще мога да се грижа сама за себе си и за детето си.Малко off - не съм съгласна че ако работиш за друг работодател "слугуваш". Зависи от естеството на работата и от отношенията във фирмата.
Подкрепям мнението на Лара.
Иначе мисля, че ако нямаш голям избор, може да започнеш работа с любимият, докато си изясниш и избистриш какво точно желаеш и как да го постигнеш. Не зная дали имаш професия, амбиции в някоя област, но няма невъзможни неща. Може да се уговорите да работиш, да речем 6 м, в които да изкараш някакви курсове, да се усъвършенстваш, да ходиш на интервюта в разни фирми (банално звучи, обаче вече така се търсят работници) , да изследваш къде може да се пробваш.. Търси себе си!
Пожелавам ти успех!
Иначе мисля, че ако нямаш голям избор, може да започнеш работа с любимият, докато си изясниш и избистриш какво точно желаеш и как да го постигнеш. Не зная дали имаш професия, амбиции в някоя област, но няма невъзможни неща. Може да се уговорите да работиш, да речем 6 м, в които да изкараш някакви курсове, да се усъвършенстваш, да ходиш на интервюта в разни фирми (банално звучи, обаче вече така се търсят работници) , да изследваш къде може да се пробваш.. Търси себе си!
Пожелавам ти успех!
14 години работя със съпругът си,не е за предпочитане-повярвай ми!!!!!!!!!!!!
Е, аз не 14, но 2 ми бяха предостатъчни. По-добрият вариант и за двама ви е да работите отделно. А за детенцето - така или иначе все някога ще ти се наложи да го решиш този въпрос, така че давай смело.
Аз не бих работила за съпруга си.
Или с него. Защото това не е работа. А и заплащане, заплата, договор ..
Аз помагам на съпруга ми , когато ме помоли за нещо, но това не е 'работа' при него.
По-скоро правя неща, за които той няма време и тн.
Но търся работа за мен, тоест.. извън. Имам си свой път.