Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...- 32

Попаднал един човек в рая и му станало любопитно да види как изглежда и адът. И, нали е праведник и трябва да му се угажда, Бог го спуснал долу да разгледа за няколко часа. И гледа мъжът, а там се вихри луд купон - всички са дрогирани, возят се в скъпи коли, марков алкохол се лее като река, а в разни сепарета супер мацки изпълняват всяко желание. Не живот, а вечен кеф... Още повече поради безтелесната форма в отвъдното няма ограничения в моженето - нито за бройките, нито за времето. Абе, не ад, а жив рай
Върнал се обратно човекът и замолил Бог да го изпрати в ада вместо в рая. А Бог му отговорил, че не може то така, бил е много праведен на Земята,  не е имал грехове и затова мястото му е в рая, точка...
Но мъжът толкова много настоявал, че Бог му разрешил компромисно да го съживи и да се върне на Земята за една седмица и ако натрупа достатъчно грехове, като умре ще отиде в ада.
Попадайки обратно сред живите мъжът му отпуснал края - пиянство, гуляи, оргии, изнасилвал всички подред - мъже, жени и деца...
Последния ден минал край дома на 90 годишна старица и решил, че това ще е черешката на греховната му торта (образно казано). И влязъл вътре и минал по пълната програма и бабата.
После доволен се прибрал и си легнал в очакване да се събуди в ада. Да де, ама събужда се и какво да види - отново е в рая?!
Обърнал се към Бог:
- ... какво става по дяволите!? Не натрупах ли достатъчно грехове?
А той му заговорил:
- Натрупа, чак ме изуми с някои изцепки, беше закръглил такава греховна сметка,че стигаше за три живота в ада. Ама нали помниш как накрая оправи бабката? Е, след като си отиде и си легна да спиш, тя отиде в църквата и така пламенно се молИ за теб, че успя да те измоли...

В края на учебната година, учителка в детска градина получила подаръци от учениците си. Синът на цветарката й подарил прекрасно увит подарък. Учителката го вдигнала над главата си, разклатила го, и казала:
- Мисля, че вътре има цветя. Права ли съм?
- Да, госпожо - потвърдило момчето.
Вторият подарък бил от дъщерята на сладкаря. Учителката вдигнала красиво увития подарък над главата си, разклатила го, и казала:
- Мисля, че вътре има кутия сладки. Права ли съм?
- Да, госпожо - потвърдило момичето.
Третият подарък бил от сина на собственика на местния магазин за алкохол. И той бил красиво опакован. Учителката го вдигнала над главата си и го разклатила, но отвътре започнало да тече. Тя докоснала една капка и я облизала.
- Мисля, че е вино. Права ли съм?
- Не, госпожо - отговорило момчето.
Учителката още веднъж опитала.
- Шампанско?
- Не, госпожо - казало момчето.
Учителката опитала трета капка, но след като не успяла да познае, се признала за победена.
- Добре, предавам се. Какво е?
- Кученце.

Уважаеми Г-н Кмете,
Скъпи съграждани!
Наближава Коледа.
Искам да помоля за една огромна услуга! Може би една Наредба...
Тези от вас, които планират да поставят коледни светлини и украса в градините и на балконите си, дали ще можете да избегнете неща, които са в син цвят и мигат?
Всеки път, когато карам, мисля, че е полиция и получавам пристъп на паника! Трябва да си махна крака от педала на газта, да си сложа предпазния колан, да хвърля телефона на пода, да намаля радиото, да бутна пистолета под седалката... Жена съм все пак и това е твърде много за мен, при това за толкова кратко време!
Предварително благодаря на всички Ви за съдействието!!!

Брачна двойка празнувала двадесет и петата годишнина от сватбата си. Те били известни с това, че нито веднъж през брачния си живот не се били скарали. Медиите ги интервюирали, каква е тайната на успешния им брак.
Мъжът казал:
– След сватбата, отидохме на меден месец. В хотела, където бяхме отседнали, предлагаха като развлечение конна езда и един ден решихме да се възползваме. На мен ми се падна кротък и спокоен кон, но не и на жена ми. Нейният веднага започна да буйства и я хвърли от гърба си. Тя стана спокойно, потупа го и тихичко му каза – “Това ти беше за пръв път”. Като го яхна повторно, скоро той пак я хвърли на земята. Тя пак го потупа и спокойно отбеляза – “Това ти беше за втори път”. Не можех да се начудя на хладнокръвието и. Когато яхна коня за трети път и той отново я хвърли, тя свали пистолета, който висеше на кръста и и без да каже една дума го застреля. Аз бях потресен! “Луда жено! – креснах и. Защо уби горкото животно?”
– Това ти беше за пръв път. – смирено ми каза тя и се усмихна.

Напред-назад. Напред-назад. Навътре-навън, малко наляво, малко надясно…
Тя чувстваше потта по челото си, между гърдите и по гърба си. Почти беше към края на силите си, а той в екстаз, с усмивка, следеше движенията.
Напред-назад, напред-назад, отново и отново.
Сърцето ѝ щеше да се пръсне, лицето ѝ беше червено, тя изстена. После почна да стене по-силно и по-силно. Накрая, тотално изтощена, изкрещя:
– Добре, копеле, не мога да паркирам успоредно, направи го ти!

Два аптекарски:

Влизам в аптеката и казвам:
- Дайте ми нещо за гърло.
А аптекарят:
- Нож или въже?

В аптеката:
- Имате ли нещо за глава?
- Отсреща е магазина за шапки!

И един "магазинерски":
В магазина:
-Може ли един хляб?
-Какво да може един хляб?

Реших да се вслушам в гласа на разума. Такива глупости отдавна не бях слушала....

Песимистът чува: - След малко.
Оптимистът чува: - С лед, малко.
Реалистът въобще не се ослушва, а си налива сам.