Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...- 32

Младеж води девойка на разходка в парка с надежда да поразчупят леда. Но няма откъде да си купят сладолед, няма кафе, няма нищо...
Гледат табела: "Плюенето забранено! Глоба 10 лева ".
Момъкът казва:
- Плюй, аз черпя.

Тъщата правела кюфтета, но котката постоянно идвала при нея и си просела:
– Мяу, мяу…
Тъщата изритала котката с крак:
– Марш оттука!
Котката дошла отново и пак започнала:
– Мяу, мяу…
– Махни се, бе! – ядосано изкрещяла тъщата и отново изритала котката.
В този момент зетят влязъл в кухнята и тъщата му казала:
– Зетко, сготвила съм ти кюфтета!
Зетят седнал на масата и тъщата му напълнила чинията. Котката дошла отново и започнала да се умилква на зетя. Тогава той казал:
– Вземи коте, хапни си малко кюфте!
Котката отхапала парче от кюфтето и паднала по гръб на пода. Тогава зетят станал и изкрещял на тъщата:
– Ах, ти, гадино! Решила си да ме отровиш, а?
Забил и такъв здрав юмрук, че тъщата паднала по гръб на пода. В този момент котката отворила очи и казала на тъщата:
– Ще ме риташ, а?

- Какво ще правиш на Свети Валентин?
- Какъв ден се пада?
- Понеделник.
- Мусака!

Една жена купува десет петела и една кокошка.
- Трябва да е обратното – казва й продавачът. – Десет кокошки и един петел.
А жената:
- Нека поне на нея й провърви в тоя живот.

Хубаво е да си гъсеница: наплюскаш се едно хубаво, завиеш се, спиш, спиш и накрая се будиш красавица!

Няма по-добри работници от мързеливците. Първо, всичко вършат бързо - че да се отърват по-скоро от работата. Второ, всичко вършат качествено – че да не им се наложи да го преправят.

Публикация във форум: „Търся костюм на джудже – размер 54, ръст 178“. Първият коментар: „А Снежанка направо е страшно да си я представи човек.“

Никакъв секс не може да се сравни с чувството, когато си обуваш чорапите, току-що свалени от радиатора.

Кратък българо-северномакедонски речник
Сок от праскови - Джуска Праска
Търсим сервитьорки - Бараме серветьорки
Музика на живо - Жива свирка

Жена на 46 години получила инфаркт, между живота и смъртта видяла Господ и го попитала - дойде ли моят час? Не, казал Господ, ти ще живееш още 36 години, 2 дена и 8 часа.
Като се събудила след упойката в болницата жената решила, че след като й е отредено още толкова време, си струва да инвестира в себе си.
Сложила си силикон, направила си липосукция, уголемила си устните, вежди, цялостен тунинг.
На път към къщи, пресичайки на пешеходната пътека я блъснала кола и умряла.
На оня свят попитала Господ:
- Ти нали ми каза, че ще живея още 36 години, 2 дена и 8 часа? Защо ме излъга?
- Жено, не можах да те позная.



Москва. Комисията по туризма обсъжда въпроса - дали да има стриптийз в хотел Русия.
- Има го по цяла Eвропа, трябва да го предложим и ние! - казва млад служител.
- Доообре, но на кого да възложим тази задача? - пита полковник Судаев.
- Да я възложим на Зина Ивановна! - предлага Никанор. - Млада е, нека се развива!
- Не, не! Баща й е с неясно минало...
- Тогава Полина Фьодоровна!
- Луди ли сте? Чичо й е бил в Сибир! Такава задача трябва да се възложи на много отговорен човек и аз предлагам - Марфа, чистачката! Три пъти ранявана във войната, носител на два ордена "Ленин"! Тя е нашият човек!
Речено-сторено. Ден преди откриване на стриптийзбара, комисията присъствала на репетицията. Тръгнала песен на Джо Кокър, Марфа със замечтан поглед свалила забрадката си, после с вперен поглед в бъдещето, бавно разкопчавала синята си престилка и накрая с омерзение към капитализма я захвърлила на земята и останала само по розови ватирани кюлоти!
Пълна тишина в залата. Накрая полковник Судаев казва:
- Аз не разбирам - какво му харесват на това американците?!..

Австралия. Женско кенгуру подскача като лудо. На всеки 100 метра се спира и от торбата му се показва малко пингвинче, което повръща като разпрано.
В същото време някъде из Антарктида, малко кенгуру стои измежду група пингвини. Трепери, киха, кашля и отвреме навреме нервно промърморва:
- Еб@хти и тъпите програми за обмен на студенти...

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам, скъпа, човекът ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте! След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да Ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина, за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него, докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е, стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво ѝ стана, припадна!

От нета.
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата в усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…!

Не разбирам тая тъпотия с третия пол. Мъжете п*тки, жените п*тки, за чии ни е още един вид п*тки, с които да се разправяме?

Другарю! Бъди бдителен! Преди да се ръкостискаш с извънземен, убеди се, че това е ръка!

Някаква звъни на приятелката си:
- И, как си?
- Как да ти кажа...полубременна.
- Не те разбрах.
- Ай, звънни след час...