Силна привързаност при 4 годишно

Аз попитах какви са позитивите, защото авторката е упреквана, че лишава детето си от тях. Без заяждане, питам какво толкова дават градините, което семейството не може да даде?
Ползвала съм градини и с двете деца (общо 5 броя), защото работя, но не съм открила там нещо незаменимо.

За мен позитивите са,че детето променя поведението си сред себеподобни и разбира, че има вкъщи-мама-тате vs. други хора/места. Ама не да отиде с мама/тате/баба на гости, а има друго социално поведение. По същия начин деца се учат как да се държат във влак/кино/музей/концерт. Не че вкъщи не може да гледа филми, кино, но човекът е социално животно.

Фактът, че детето ми се държи различно вкъщи и в училище/градина/ясла за мен говори, че там получава други неща, съответно дава други неща (не непременно материални). Една различна обстановка и едни различни хора са плюс. Говорим за общия случай, когато няма негативи, детето се адаптира и ходи нормално и дай боже, с желание.

Т.е.детето трябва да не общува с други индивиди освен със семейството си до 7 годишна възраст? Игрите на площадката не са същото, там е само игра и до време, може да си тръгне когато му скимне.
Разбира се, детските градини не са рай, но пък и не са концлагер. Гледането САМО вкъщи или от баби,за мен би било осакатяващо и после на детето пак ще му е трудно, може да го показва, а може и не. По същата логика, ако оставим 4 годишно да ни казва какво иска, би казало шоколад, ТВ и сладолед. А може и да иска да тича по шосето.

Семейството има социален живот, съответно детето е част от него. С децата ми ходим на музеи, театри, галерии, кино, ферми, планински преходи, заведения за хранене, ателиета, спорт..., с други семейства и приятели, срещаме и се запознаваме с нови хора и т.н. Предполагам и другите правят това и научават децата как да се държат извън дома и без да са във форма на институционално отглеждане.

И така до 45...
Или?
Плюя си в пазвата и си тръгвам.

Аз не съм ходила на ДГ по здравословни причини и си признавам,че имаше негативни последици. До ден днешен съм свита,не обичам да общувам с непознати,а като малка бях абсолютен темерут. 😁 Та и аз съм на мнение,че ДГ си има плюсове. Като се задържи и моето дете на ДГ,чак се чудя същото дете ли е. Много по-самостоятелна става,отделно всеки ден научава нещо ново,дали песничка или друго. Понеже много боледува,баща й подмяташе да плащаме на някоя баба да я гледа у дома,но аз съм твърдо против.

Ени, до дете си е. Аз съм същата като теб, а съм ходила на ясла и ДГ. За някои деца и характери няма по- добро от прескачането на ясли и градина.

На 4 детето е вече доста разбрано и с обяснения, положителна нагласа от мама и персонал, нещата биха станали една идея по- бързо. Изберете друга градина, направете посещение при открит урок и започнете с половин ден. Успех.

Дайс, говорим за дете на 4, сарказмът е излишен. Плюй където искаш, аз намирам плюенето за невъзпитано
Ени, всеки социален опит има плюсове. Не мисля, че неходенето на ДГ те е направило по-обран човек. Сестра ми е ходила на ДГ, но е интровертна, обича да прекарва време сама и да работи хоум офис. До характер е.

Силвиана, като не общуваш с широк кръг от хора, няма как да знаеш кое и кога е социално прието.
Имаш си само твоите виждания, които да недостатъчни, за да определиш кое е възпитано и невъзпитано.

Скромно ще вметна, че ако двама родители се напънат много, ама много здраво, да, съгласна съм, че могат да осигурят на детето си почти всичко, което то има в градина и ясла като общуване с други деца и приучване към режим, образование и социални норми. Но това значи те да отделят много време и да имат познанията за това. Авторката дали може? С второ на път?

Така че не се карайте за и против градината, тук говорим за нейния случай. Ще трябва да намерят път към детето, да намерят друга градина и постепенно нещата да влязат в релси.

Абсолютно си е до дете, характер - както искате го разбирайте!
И двете ми деца посещаваха както ясла, така и детска градина. Едното ходи с удоволствие. Другото не искаше да ходи чак до първи клас. Никога не сме ги оставяли да ги гледат баби, само когато са били болни.

А между другото най-много си зависи и от госпожите в градината. Има такива, които единственото, на което учат децата, е как да седят мирно и нищо да не правят. Много ясно, че няма да им харесва на децата да седят на един стол и да не им дават да мръднат.

Абсолютно подкрепям последното мнение! Учителите са най-важното! Децата имат нужда от човешки контакт, от разбиране и общуване. Ако това не се осигурява от учителите - детето ще има много трудности. Затова предложих смяна на градината. Това, че директорката е извикала авторката още на третия ден да я мъмри, ми се стори като огромна червена лампа. Всеки нормален учител знае, че има период на адаптация и детето ще плаче и ще мрънка в началото. Аз мисля, че на детето тук даже не му се дава шанс да се адаптира, защото бива спирано постоянно и се измислят начини как да му е “лесно”. Истината е, че няма да му е лесно. Поне няколко дни ще плаче и ще е тъжен, това е част от процеса просто. Пак ще дам пример с моето - в началото и на обяд се събуждал с плач, търсел мен и баща си и т.н. Ако бях спряла веднага да го водя за цял ден, със сигурност щеше да приеме, че това е нормално и може всеки път да се прибира вкъщи на обяд. И така до безкрай. За по-малките деца, разбирам да бъдат взимани по-рано. Но за човече на 4 - те вече наистина усещат и разбират всичко, просто им трябва нашата насока.

За мен срещата с повечко хора обогатява. Това важи за малки и големи, да можеш да създаваш контакти и приятели е важно умение и да можеш да намираш бързо мястото си сред големи групи хора.
Във вашия случай Ковид също ми струва е способствал за тази силна привързаност, затварянето в къщи само с 2 човека не е ОК, ама вие си го знаете.
В други държави 4годишните се считат за достатъчно пораснали да ходят да училище, а ние още ги третираме като бебета.
Имам син, който от бебе, беше приучван да опознава различни хора, ходехме по всевъзможни детски центрове и площадки, като имате на предвид, че не съм го оставяла да нощува при баби до 1г и след това рядко. Пуснах го на ясла на 1,5г като не е плакал и за секунда. Тъй като беше свикнал на самостоятелни игри с деца това не беше никакъв проблем. Даже всички лелки в яслата ми обяснява ха как щял да реве и да го вземем след 2ч, после на обяд и т.н. Аз им казвам не е нужно, те не могат да повярват след 20год опит първото такова дете, без рев, чао, чао до после и така.
Наясно съм, че всяко дете е различно, но това зависи и от различната среда в която израства. Моя съвет е, да се въоръжите с повечко търпение, защото веднъж създадени навици трудно се променят и не става от днес за утре. С груб натиск също няма да стане, само повече стрес за детето и за вас. Не мисля, че персонала по градините има вина при положение, че вашето дете не иска да остава при собствените си баба и дядо.  За вас то е центъра на света, ама в градината не се грижат само за него, има и други родители, с други деца, които също искат внимание за  тях и никога няма да е като у дома.
С малки стъпки ще станат нещата и ежедневна среща с други хора деца и големи, старайте се да го оставяте по малко с тях сам, за3 мин, за 5, за повече, така че да не сте му постоянно в полезрението, но да е сигурен, че после ще дойдете там за него. Успех!

Тези, които са имали НЕревливи деца, само могат да се радват, че са имали този късмет. И да, късмет е точната дума. Разбира се, че не е здравословно едно дете да се отглежда в затворена среда от двама души, но на практика това не е определящо в основна степен. Дали едно дете ще се чувства комфортно в непозната среда, дали ще е привързано към родител - това си е до самото дете. Не става с учене, не става насила.
Примери колкото щеш.