Силна привързаност при 4 годишно

  • 5 491
  • 80
  •   1
Отговори
# 60
  • France
  • Мнения: 15 926
Съчувствам. С второто ни дете за съжаление сме тръгнали по този път. Сама за себе си не разбирам как при толкова теория, че и практика с позитивен резултат успяхме да стигнем до тук. Confused Има определени моменти в детското развитие, които като се пропуснат става по-трудно да се навакса. Отделянето от майката е постепенен процес, който трябва да бъде съобразен с възрастта и етапите на развитие. Например 2г е много лоша възраст за отделяне. По-добре това да стане по-рано или по-късно. Оттам и масовите лоши спомени на порасналите вече деца. Мога само да ви посъветвам да говорите, говорите, говорите с детето. На 4 е достатъчно голямо за да разбира. И почнете от самото начало - 2часа без вас, следобед без вас, уикенд без вас... после училище и така нататък. Трябва да става плавно. Обяснете му, че баба е мама на мама, тоест подобрена версия. Кураж и постоянство. И аз се събирам да мина по същия път.

# 61
  • Бургас
  • Мнения: 3 930
Аз не мога много да излизам сега, заради рискова ранна бременност и той стои затворен с мен. Казва, че иска така.
А вие искате ли той да посещава градина, наистина -  вътрешно в себе си? Вашите страхове и тревоги ги попива и детето. При по-чувствителните деца може и месец да продължи адаптацията. Ако първия/втория ден се сломявате - няма как да очаквате той да се справи и да е силен. Преработете чувството за изоставеност, вероятно то сега ще се засили и  от очакваната "конкуренция",  детето знае, че ще има братче или сестриче? Няма ли в самата градина психолог, който да ви помогне с адаптацията?

# 62
  • Варна
  • Мнения: 923
В градината няма психолог ( нямало достатъчен брой деца; говорим за централна ДГ във Варна). Трябвало да го "регистрирам" ( не помня точно какво ми казаха) като дете със специални потребности, за да му назначат такъв. Плавна адаптация няма как да се случи, защото достъпът е абсолютно ограничен. Росителите имат право да отидат само до вратата на сградата. Директорката ми каза, че правят огромен компромис за мен да ме поканят на разговор в кабинета й. Компромис е и да го вземам на обяд. В този смисъл, опасявам се, че колкото и да работим отвън с него ( ние като родители и психолога),  вътре плавна адаптация няма как да се случи. Но пък щом това не е проблем за толкова много деца и те са свикнали и са се адаптирали...
Ще се опитам да го преместя в друга градина, въпреки, че едва ли ще се освободят места. Както писах и по-нагоре  не искам да бягам от проблема или той да свиква, че ако нещо не му харесва и хоп- майка му ще го премества. Но, признавам, че аз просто нямам доверие на конкретно тези педагози като емпатия, душевност...
Благодаря на всички за споделените мнения, имах нужда и от критиките.

# 63
  • София
  • Мнения: 62 595
Нищо му няма на детето. На тази възраст изживяват своите страхове. С това постоянно уговаряне как трябва непременно да му харесва и да иска да ходи на градина само ще се невротизирате още повече вкъщи и ще невротизирате детето. Важна е предучилищната, четвърта група, за да можете да вземете удостоверение. Можете да търсите и полудневни предучилищни.  Детето е ваше и вие решавате. Няма нужда да слугувате на мнения, че непременно трябва да иска да е на градина, а ако реве и не иска, значи нещо не му е наред. Ако вкъщи се занимавате с него, има приятели извън дома, развива се нормално, значи всичко е наред.

Повечето хора тук едва ли са виждали дествително болезнено привързано дете или асоциално дете. Приказвате наизуст с "а моето дете..., а детето на комшийката...". Има си критерии за социалност, привързаност и т.н. Все едно аз да ви влача на работа, която не искате, не харесвате и да ви обяснявам как, ако не сте точно сега на работа, значи сте асоциални и непременно трябва да заобичате да сте там.
Няма по-неподходящ момент за изпращането на градина от този, в който ще се роди ново бебе. Съвсем нормално е детето да се страхува от изоставяне. Вие как бихте реагирали на мястото на детето? Ама, честно си помислете как ще се чуваствате и как ще реагирате!

Последна редакция: нд, 19 дек 2021, 10:59 от Andariel

# 64
  • Мнения: 5 853
Ангела, аз горещо ви съветвам да работите по решаване на проблема и да не вярвате, че това е нормално.
Не съм ходила на ясла, гледана съм от майка ми и двете ми баби.
Когато ме пуснаха на градина ми беше като 10тия кръг на Ада. Всяка сутрин рев, в градината рев (много ясно го помня). Постоянно подсмърчах за майка си и питах кога ще дойде да ме вземе. Госпожите предполагам ги е изнервяло всичко това и редовно ме "наказваха" с това да стоя и да плача в един ъгъл, ама обърната към децата, че да ме гледали каква глезла съм (и това го помня изключително ясно!).
И тук идва "най-хубавата" част, а именно, като почнах 1ви клас бях абсолютно същата ревла. Учителката и помощничката и се чудеха какво да ме правят всяка сутрин. Майка ми ме оставя, аз почвам рев като магаре за мама и кога ще си ме вземе. Постоянно питах госпижата дали мама ще ме чака след училище .... абе беше тежко. Нещата се стабилизираха а мен чак към 2ри клас.
Ако това ще те успокои, сега на почити 35 съм си съвсем нормален човек. Имам син на 18 месеца и като стане на 1г9м започва да участва в класиранията за ясла. Надявам се до 2г. да го приемат и да тръгне.

# 65
  • Мнения: 1 671
В детската градина не ми харесваше, от една страна трябваше да се става рано (това ми беше проблем дълги години, сега е обратното ), от друга някак не успявах да се впиша там - плашех се от лелките, не успявах да се докопам до играчките от по-агресивните деца. Помня че бях щастлив, когато майка ми закъсняваше да ме вземе - тогава всички играчки бяха за мен, даже трудно ме откопчваха от тях, за да си тръгнем накрая (но трябва да имате предвид че в  онези години играчките бяха кът).
Предучилищната беше нещо междинно - донякъде я харесвах, имаше игри и малко задължения.
Училището го намразих - от първи до последния клас. Откакто научих че в чужбина има ДО, мечтаех и у нас това да се случи (или поне за мен ).
Студенството ми хареса, и въобще оттогава всякакви обучителни мероприятия ми се нравят, само да има кой да ме изпрати на такива Simple Smile .

# 66
  • Мнения: 6 631
Аз пък обожавах детската. Имахме таралежче и зайче, които си отглеждахме и нямах търпение да ги видя всеки ден. Дори нашите не ме взимаха, че директорката ни беше комшийка от съседната врата до нас, та тя ме прибираше и вечно последна оставах ... ама хубави години. Как искам да се върна и смаля, ама няма.
Детето ми също тръгна с желание и без грам драма. Сега като е болна ми реве, че иска да ходи.
Мисля, че до голяма степен родителите също играят важна индиректна роля за адаптирането. Ако си негативно настроен, то и детето е.

# 67
  • Мнения: 14 761
Ако причината детето да не иска да ходи на градина е в родителите, тогава не би било възможно едно от децата в семейството да иска, а другото - да не иска да ходи. И то деца, които ходят в една и съща детска градина по едно и също време.
Просто децата са различни и различно изживяват нещата.

# 68
  • Мнения: 5 853
Да, до дете си е, но това не значи че е нормално.
Тук вече е въпрос дали родителите искат да работят върху ситуацията и да търсят решение, за да може детенцето да е по-спокойно когато ходи на ясла или остава с друг роднина.
Вариант е и да продължат да си го гледат с надеждата нещата да се оправят сами в един момент.
Аз лично не бих избрала второто.
За мен такава привързаност между син и майка в един бъдещ момент може да се окаже много "нездравословна". Всички знаем за този тип мъже, за които до дълбока старост най-важна е МАМА.

# 69
  • София
  • Мнения: 62 595
Дайте да се разберем за това какво побира думата "нормално" за едно 4-годишно дете. Кое е нормално и кое не е? И какво точно означава "работят върху ситуацията" и коя е тази ситуация? Конкретно. Общи приказки не вършат работа, тях може да ги изприказва всеки, който е чул няколко думички от популярната психология. А да се приказва за някъде в бъдещето какво щял да направи синът и какво ще е, вече е не несериозно, а направо неприемливо.

# 70
  • MI
  • Мнения: 11 890
Добре де, детето е на 4, не на 14, няма проблеми със социализиране извън детската градина, само там са драмите. Едно, че градината не позволява постепенно свикване и отделяне на детето, друго че пускането на градина съвпада с нова бременност. Какво толкова странно и ненормално има, ако бяха толкова малко децата, които имат нужда от постепенно свикване, нямаше да е практика в толкова много страни. За ревността и страха от изоставяне покрай новата бременност няма какво толкова да се говори, предостатъчно е изписано по въпроса, освен че е и логично. Тук стигнахме са видим детето като бъдещ стар ерген или да ожалим бъдещата снаха. Grinning

# 71
  • Мнения: 5 853
Neli, върах се да прочета първия пост на авторката, в който тя обяснява, че:
1. Детето изпада в истерия когато е в яслата и учителките  е са способни да го успокоят, което значи, че с часове то или плаче или е в паника дали ще види отново майка си или не.
2. Детето изпада в истерия когато се опитат да го оставят с баба му и дядо му, които то явно познава достатъчно добре, защото авторката обяснява, че е имало период, в който са оставали по 10 дена.
3. Детето до такава степен е наплашено, че започва да изпада в истерия дори когато излиза с баща си от страх да не го оставят някъде.
4. Детето е спокойно само ако майка му е в полезрението (това го пише авторката) и в момента си стои затворено с нея я къщи по цял ден.

Не знам ти как го виждаш, но аз лично по описанието виждам едно 4 годишно детенце, което изпада в паника и истерия всеки път, когато не е до майка си. Това поведвние кара учителките в яслата да говорят с майката, също така кара бабата да изчада и тя в някакви странни състояние. Хайде, ще кажете, че проблемът е в тях, защото са възрастни и трябва да се справят със ситуацията. Така е, ама да бяха сама учителките или само бабата или само майката. Тук очевидно всички са обезпокоени, което вече е нещо.
За мен това не е добре и не е нормално.

# 72
  • MI
  • Мнения: 11 890
Аз пък видях, че преди да настояват с градината , детето не е имало проблем нито по площадките, нито в дневен център или лудотека, двама психолози са казали че е нормално дете и няма болезнена привързаност. Да, точно наплашено е сега - от лелките, които дори майката да успели да строят в две редици. Точно когато разбира, че ще има второ дете, го оставят по цял ден с Дзверове, които явно знаят да се карат или наказват за по-лесно, отколкото да помогнат на детето да свикне. Най-вероятно в главичката му мама го праща там, при тези гадни лелки, за да не ѝ се пречка вкъщи, защото ще има нов любимец. Ако можеше малко по малко да свикне и не бяха намусени лелки, а симпатични като в частната лудотека, най-вероятно нямаше да се стигне до тук. Как да се реши сега не знам, освен с много говорене и може би помощ от психолог, но със сигурност не е наторявайки го на неприятното му място по цял ден и без право на възражения.

# 73
  • София
  • Мнения: 62 595
Просто трябва да оставят детето на спокойствие. Психологът какво ще направи? Нищо. Ако смятат, че ще заведат детето на психолог той да го обработи да не реве, а усмихнато да отива на градина, ще имат нереалистични очаквания. Да не говорим, че не може възрастните да творят глупости, а да водят детето някой да оправя него. Да си гледат детето вкъщи и да оставят нещата да отшумят. Догодина е нова учебна година - хем бебето ще се е родило и поотраснало малко, хем голямото дете ще е пораснало и поузряло. Възрастните са тези, които трябва да се съобразят с детето, а не детето да се съобрази с възрастните.

# 74
  • MI
  • Мнения: 11 890
Не, не, заради страха от изоставяне евентуално психолог. Не знам може ли на детето да помогне, но на майката според мен със сигурност как да подходи.

Общи условия

Активация на акаунт