💪"Игри на волята: България" - сезон 3, тема 15 - Между два сезона

Предаването може да ги е направило на маймуни, но те са доволни от цялото това преживяване и приятелствата които създадоха. Карат го като ученици, които са завършили, но още ги държи емоцията от преживяното заедно(хубаво и лошо) и се събират, снимат, забавляват, докато лека полека всеки с нови ангажименти и ежедневие, се откъсне от групата.
А са доволни и от това, че всички благодарение на популярността която имат сега, продават, рекламират продукти и услуги, намират си хора които да се записват да ги тренират, а това носи печалба и от тях зависи, още какви ползи ще извлекат.

Да, ползите са повече от вредите за участниците като се тегли чертата. Това не е вярно само за иконата.

Затова и ще има предостатъчно желаещи и за догодина.

Явно само аз не виждам нищо лошо в снимка на голи гърди. 🤨

Разбира се, че няма нищо лощо. Вероятно я е изпратила на някой, с който към онзи момент е била интимна. Какво лошо има в това и какво общо има изобщо с възрастта? 

Според мен проблема идва от това, че е държавен служител и навярно за работата такива снимки не са ОК да се тиражират. Може и заради това да се е дистанцирала, като я няма на показ и другото бързо се забравя.....

Явно съм пропуснала , какво е обяснила тя в интервюто ?
И аз не виждам нищо лошо в снимката , стига да е видяна само от близкия и човек и да не беше станала публично достояние 🤷♀ И да … определено и на 20 и на 40 е грозно и възрастта не е оправдание , ако е умишлено разпространено .

След минута 4:48.

Като човек, който малко или много се занимава с метрики, паричните измерения на популярността, която се твърди, че участниците са спечелили от "Игри на волята" са микроскопични, защото те рекламират, продават и пр., именно в социалните си мрежи. Ако не взимат парите на Александра Петканова за един пост, не могат да докарат дори четвърт от заплатата на една средностатистическа икона, тестваща коли. Да не говорим, че 70% процента от участниците този сезон в момента не упражняват конкретна професия. Нека не бъдем цинични, когато обсъждаме ползите от това велико предаване. Съгласна съм с Mari_Mar, че им остават пиятелствата и хубавите моменти, ако са имали такива.

Ето и обещаното есе:


Отначало мислех да напиша нещо като „критика и препоръки на Игри на Волята“ но впоследствие разбрах, че с тези продуценти и с този рейтинг (относително висок) ИВ не биха обърнали никакво внимание на препоръки от когото и да било, още повече че те са обвързани от лицензионно споразумение и не могат да правят радикални промени, па макар и с добри намерения. А намеренията ми са добри защото искам да се получи нещо много по-интересно, нещо което се коментира с възторг, а не с омерзение, нещо от което не излизат контузени играчи, не излизат намразени играчи и нещо от което не излизат скарани играчи.
Накрая реших все пак да напиша нещо такова, па току виж други продуценти, подхванат някои идеи и подобрят каквото вече са започнали или пък създадат нещо съвсем ново.
Интересни игри се правят трудно и струват скъпо. Затова повечето продуценти залагат на вече измислени игри (или състезания). За да се направи нова игра трябва много мозъчен капацитет, експерименти и оптимизиране. Нито аз нито който и да било единичен експерт би могъл да е достатъчен. Трябва екип от умни хора с различен опит и квалификация зад гърба си. 

ИГРИ

Не всяко съревнование между противници е игра. Шахът е игра, баскетболът е игра, но маратонът не е.  Плуването не е. Копаенето на дупка, реденето на пъзел, провирането през гуми, държането на торбички над главата, търкаляне на топче, хвърляне на пояс и т.н. и т.н. дейности които виждаме в ИВ не са игри. Всъщност в „Игри на Волята“ почти няма никакви игри.  Понякога се забелязваха бегли игрови елементи и май само една „битка“ беше изцяло игра – колелото на смъртта. Теорията на игрите(1) говори за „ясни правила“ и  дефинира „игра“ като „стратегическо взаимодействие между рационални агенти“. Казано по-просто, това означава, че играчите следват най-оптималния (кой доколкото може) алгоритъм за спечелване на играта, като всеки следващ ход зависи както от собствените предишни ходове така и от ходовете на другите играчи.  Това въведение не е за да се правя на интересна, нито е някакво елементарно „хващане за думите“, че видите ли ИВ не са игри. Целта ми е както писах по-горе – изяснявайки картинката да помогна, белким някой направи нещо по-добро, тоест нещо в което има много повече игра.

ИНТЕРЕСНО

Как се прави интересно предаване?  Ако някой продуцент чете това и си мисли – ти ли па ще ми кажеш как се прави интересно,  значи въпросният продуцент по-добре да си търси работа на друго поприще. Мениджърите с нюх, които стигат най-далече – Стив Джобс, Бил Гейтс, Елон Мъск и др.  имат усета да слушат и реализират ценни идеи от всекиго, да канализират мозъчния потенциал на експерти от различни области. 

     Избор

Избор е ключова дума, за да стане интересно предаване. В ИВ участниците нямат почти никакъв избор. Работят в стопанството каквото им кажат, купуват каквото им кажат, че може с колкото гроша им кажат, а битките са подобни на състезания – да се мине трасето максимално бързо. Туй то. Имаше ли вариант да се построи нещо, но най-голямо/високо/здраво за определено време. Май само един път. Имаше ли игри? Т.е.  когато наистина има стратегии и когато ходовете ти зависят от ходовете на противника – почти не. Нямаше опции – ако не изпълниш този елемент, ще трябва да изпълниш ето този (ама не като наказания които се измислят в движение -  къде с адекватни минути, къде с неадекватни, а като предварително дефинирани опции които играчите знаят и имат избор. Още по-интересно става ако се събират точки. Примерно – може да пренасяш леки предмети (по един на курс)  тичайки между две отдалечени маси и за всеки предмет получаваш една точка, но също  така може да пукаш балони с фунийки и за всеки балон получаваш 3 точки. А може и да целиш чинийки с прашка и за всяка чинийка да получаваш 5 точки. Тия опции могат да се комбинират по най-различни начини – примерно най-релакс вариант е нищо от горните 3 опции да не е задължително – волна програма – което ти харесва него правиш. Може да има някакви ограничения напр.  че задължително трябва да имаш поне 2 пренесени предмета или поне 2 балона пукнати или поне една чинийка уцелена, или поне едно преплуване до понтона, а всичко друго волна програма. Играча трябва да мисли – в кое съм добър, в кое ще събера най-много точки, как да оптимизирам баланса между шанс и усилия. Защото в пренасяне на предмети, плуване и т.н. точките опират до усилия – и горе долу усещаш колко време ще ти трябва, но в целенето на предмети, строенето на нестабилни структури и т.н. има голяма доза късмет. На късмета ли ще заложиш повече или на бъхтенето. Ами ако видиш на какво е заложил противника и колко точки е спечелил вече, може да се наложи да смениш първоначалната стратегия с по-рискова, защото иначе и без друго вървиш на загуба. Е това е интересно. И за зрители и за участници.
И тогава няма да има мрънкания – ама те дадоха на тая участничка изометрия, за да може да победи тия бичета с големите мускули дето грохват веднага, щото бичето ще му се наложи да мисли колко изометрия да избере и колко топки по 60 килограма да пренесе. И тогава няма да има мрънкания – ама колко килограма трябва да са по-леки топките за жените или колко метра по-наблизо да стрелят жените. Няма да има и мрънкания – ама това облагодетелства по-високи, по-тежки, по-леки и т.н.  защото съответните хора ще имат избор до къде/ до кога да го правят това. Примерно Елизабет ако не може да стигне най-горната чинийка, получава точки докъдето може, другите продължават натам, тя е задържала 7 чашки за 10 секунди взела си е 20 точки и може да отива да прави нещо друго, докато останалите трупат още точки със всяка следваща чашка/чинийка. Идеята на ИВ  за балансиране мъже/жени  с  фиксирани разстояния и килограми е елементарна и  тотално безмислена ако да речем жената е шампионка по гюле, а мъжа е Неделчо.
Баланса между волни и задължителни елементи трябва да е такъв, че да не може някой който е едностранен талант – примерно само тежкоатлет или само пъзелист да победи всички останали. А ако може - да е изключително способен такъв и поради естеството на следващите игри това да не му се случва всеки път. 
На правото на избор отделям най-голямо внимание тъй като го смятам за най-важния елемент. В това число влиза – участниците да могат да се пазарят помежду си (неограничено или с предварително обявени от предаването ограничения). Примерно – Аз ще ида утре вместо тебе на елиминационна, ако ми прехвърлиш толкова точки (или гроша). Участниците да могат да се пазарят с „централната каса“ по връчен им в началото ценоразпис. Касата винаги да е длъжна да приема офертата на участника ако същият е в състояние да си плати.  Да има широк избор от предмети и услуги за купуване (които могат да струват различно в зависимост дали си на резиденция или на стопанство и различно в зависимост в кой ден. Примерно – до 20-ти ден един глас струва 50-тарка, от 20-ти до 30-ти ден – стотарка и т.н. 
Колкото повече избор има в една игра, колкото повече възможни нишки за развитие, толкова по-непредсказуема става играта, с повече възможности за обрати. Скучно е когато един участник (или отбор) си води още от начало до край – еднообразно усилие изискващо еднообразни способности, няма обрати, няма изненади, чакаме да свърши. 

СПРАВЕДЛИВОСТ

ИВ изобилства с примери за несправедливо разпределени състезателни елементи. На първо място – като се дават пъзели или други логически задачи, трябва да е абсолютно проверено и осигурено, че задачата има решение. Второ – когато състезателите решават задача от един и същи тип – всички трябва да започват от една и съща начална позиция (пример – пъзел 15 и много други). Когато се минава по трасе или се ползват механични устройства които няма как да са абсолютно еднакви – или всички участници трябва да минават по едно и също трасе или да се редуват – участник А, минава по трасе/уред 1, участник Б минава по трасе/уред 2, след което на второто минаване се разменят – А минава по 2, а Б минава по 1.  Когато такива варианти с размяна са абсолютно невъзможни, участниците да хвърлят чоп кой на кое трасе или коя установка за баланс (дракони с топчета, люлки с баланс, маси и др) ще се падне.
Параграфът „справедливост“ включва старателно анализиране и проиграване на всички ситуации които биха поставили определен играч в неизгодно положение по вина на организатора  - например пъзел който всъщност не е решен, в суматохата да мине за решен. Още - възможността да се преписва от противника (освен когато е нарочно – тогава трябва да има добра видимост).  Всякакви изисквания които се контролират и доказват трудно са недостатък на играта и трябва да се избягват – например – ама гледай напред, ама не се навеждай,  не надничай еди къде си – такива трябва да са или А) изцяло разрешени или Б) организаторът да е взел мерки да са невъзможни. Така се избягват съмнителни нарушения, а също и съмнителни наказания.
Когато стават пазарлъци преди племенен съвет – това е хубав пример за игра, тъй като ходовете на опонентите влияят на следващите ходове. За да има справедливост, редът по който участниците се пазарят с централната каса трябва да е предварително дефиниран с някакъв алгоритъм, така че всеки участник още преди съвета да знае дали ще бъде попитан например първи или седми. Или пък да се тегли чоп.
Когато постигнете, зрителите не си казват - аха, тази игра беше нагласена за да може този участник да победи, значи сте на прав път. За това помагат и следващите параграфи.

ЯСНОТА

Правилата на всяка игра трябва да са максимално прости и всички възможни наказания да са обявени преди началото на играта. Принципът – разрешено е всичко което не е забранено е много хубав, но самият той трябва да е също ясно заявен (нещо което никога не чух в ИВ). 
Смятам, че с яснотата трябва да се стигне докрай като още в началото на предаването участниците получат таблица на  всички игри които предстоят по дати – коя е отборна, коя е елиминационна и с какви елементи. Това дава огромни възможности за стратегии и оптимизации. В текущия вариант на ИВ никой нищо не знае и единствената ясна стратегия за всеки участник извън конкретните битки е само една „Да не ме номинират тъй като това е възможност за отпадане“.  Семпло и плоско но заквасено с абсолютно излишни приказки – „номинирам го защото е силен и да иде и да се върне“. 
Дали нарочно, дали поради некадърност ИВ има пропуски и в кинематографията. По-вероятно поради некадърност примери за което са – нареден пъзел, който всъщност не е нареден, пъзел който не може да се нареди и това се вижда в стоп кадър и др.   Не може да изрежеш ключови моменти като например – Паулина търкаля топче – то не влиза един, два пъти – на трета сцена първия кадър е на вече засилено топче, което влиза, но не се вижда кой го е хвърлил. Аналогично – Паулина дърпа каяк на платформата – и аха да го издърпа и не може. Вече на върха на силите си. Отпуска малко назад. Следва две секунди кадри в друга посока и на следваща сцена Паулина вече е издърпала каяка.  Трябва усет кои сцени са важни. Едно е да покажеш Неделчо как бяга към водата, после друга сцена,  после Неделчо плува. Никой няма съмнение че Неделчо е скочил във водата в липсващите кадри.  Но да отрежеш точно върховният момент когато каяка преминава най-трудната точка – е недопустимо! Каяка, а не „кануто“ – още един пример за елементарен непрофесионализъм – водещите не правят разлика, че лодките в шоуто са каяци.

ЧОВЕШКО ОТНОШЕНИЕ

ИВ е пример за липса на човешко отношение към участниците. На първо място – трябва да се вземат сериозни мерки за обезопасяване на игрите. Това не са гладиаторски игри и в 21-ви век не може да има забавления при които контузиите са част от „шоуто“.  Защо трябва някой да си обели зверски рамената, ако можеше да имат някакъв протектор тия рамена? Защо трябва висящите като коала на дърво състезатели да падат от метър височина върху пясък, когато може да падат на дебел и мек дюшек (като тези за висок скок). Защо трябва след преминаване на стена да се пада върху пресована слама (имаше контузии миналия сезон) когато може да е дебел дюшек. Защо трябва някой да си одере кожата на ръцете до голо месо когато може ръкавиците да са задължителни?   Участниците не са нито гладиатори, нито роби, нито малки деца, че продукцията (през устата на водещите) да им изнася лекции по морал, съобразителност или каквото и да било. Участниците са хора с достойство. Гладуването в ИГ е полу-фалшиво но въпреки това отвратително.  Недопустимо е гладуване като форма на наказание на база представяне в игрите. „Игри на глада“ е филм. Допустимо е позитивно мотивиране – питиета, екзотични плодове/ядки, шоколад,  различни кулинарни специалитети, музика, телевизия, професионален масаж и т.н. но не и лишаване от необходимата дажба калории.
Интересно шоу се прави като дадеш на състезателите много различни шансове да разкрият аспекти на своя потенциал (чрез игри в които има много възможни избори и начини за оптимизации, тоест развитие на стратегии) а не като им убиваш психиката и изпиваш мускулите чрез глад. И не като ги държиш в неведение – утре какво ще се играе, дали ще има елиминация, дали крадене на капитан/играч и т.н.   Не им държиш поучителни речи, че са объркали стратегията или че не могат да смятат. Дори когато са се опитали тайно да нарушат правилата, пак не им държиш речи. Просто прилагаш каквото пише в предварително установеният списък с наказания. А ако си стъкмил играта умно – не оставяш начини да се мами.   
При скокове във вода с грабване на закачен ключ по време на скока, акцентът беше поставен върху това колко отвисоко се пада (с потенциал за контузии) а не върху интересен и зрелищен плонж с цел достигане на трудна цел. Чудя се липса на въображение ли е или организаторите просто вярват, че най-добрата формула за интерес е да е опасно?
Един участник предлага да се лиши от спечелените със собствените му усилия грошове за да нахрани другото племе – чист пример за хуманизъм. Продуцентите му казват – не може – и това пък е чист пример за антихуманизъм.
   
        Самоирония, признати грешки и прочие признаци на човещина

В ИВ (по това си прилича с Биг брадър) продукцията никога не греши. Продукцията е господ, който прави каквото си иска и никога не се извинява. С пресилено театрални жестове, водещите посочват на участниците къде е изхода, все едно се вживяват в ролята на хан Аспарух който казва на българите – ще тръгнем на запад. Водещите са някакви недосегаеми свръхчовеци и за да не се разруши този глупашки имидж, примерно се изрязват сцените където Ралица се разплакала.  Мен лично този безгрешен бого-подобен образ ме отвращава. Напомня ми на затвор и то от най-лошите. Продуцентите - не се вземайте чак толкова насериозно!
Ама те участниците били влезли по собствено желание, били приели правилата... Айде моля ви се без тия. Ако гладиатори влязат да се избиват по собствено желание за да печелят „Голямата награда“  - добре ли е?  Е, да тук не се избиват, но си контузват  гърбове, рамена, мозъчни сътресения, разраняват рамена, ръце, хващат пневмония, свалят по 10-12 кг.
Признавайте си грешките. Като се проведе игра, вечерта се прави разбор (а не след 2 месеца) имало ли е нарушения, правилно ли са били отсъдени наказанията. Имиджът на предаването ще е много по-нагоре ако се видят грешките и се признаят още на следващия ден – примерно – Неволно се е получило пъзелът да няма решение, Вальо, извиняваме се много, връщаме те в играта и ти даваме 100 гроша за понесения стрес. 
Покажете човешката страна на водещите  - дайте им малко свобода за импровизации, покажете малко „изтрити сцени“, опръскайте ги с малко вода, срещнете ги в двубой на някой елемент и т.н.   

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Правете игри! Дайте на участниците избор! Нека има много начини за развитие на играта. Осигурете им безопасност, отнасяйте се човешки с тях, дайте им яснота какво ги очаква за да могат да градят истински стратегии. Не се правете на господ, признавайте си грешките, шегувайте се със себе си (екипа).
Някои неща по-горе са изцяло мои, някои са писани и от други хора, а някои са просто „комън сенс“ – всеки ги знае. Нямам претенции за чест и слава, нито че всичко е неоспоримо и „истина от висша инстанция“. Просто се надявам това да стигне до някой продуцент, да го накара да се замисли, да вземе каквото прецени и да направи нещо хубаво за радост на всички зрители (и участници).

ИЗТОЧНИЦИ
1.   Теория на игрите (българският текст в уикипедия е значително по беден от английския, френския, японския и т.н.)  Любознателният читател може да намери и по-сериозни източници за Теория на игрите.  https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1% … D0%B8%D1%82%D0%B5

С поздрави,
Soney от форума на bg-mamma.com


--------------
Моля разпространете ако можете директно, ако можете чрез приятели да достигне до потенциални продуценти (Гуспата и други). За нас като зрители ще е добре ако правят колкото се може по-интересни игри.

Всичко това може да се постигне, ако просто се следва оригинала на формата. Тогава няма да има елемент ББ, няма да има манипулации, няма да има смачкване на едни играчи за сметка на други, няма... Но това не е в кръвта на нашите продуценти. В кръвта на нашите продуценти е да правят или ББ, или плажен такъв.

Боровец - Морунов, Стратимир, Туджаров и Неделчо в колата на Морунов.

За какъв лиценз говорим като шоуто е напълно различно, даже смятам, че са се набутали ако са платили нещо.

Щом им ползват логото значи имат ангажимент да провеждат този формат.....

Биг Брадърско аз лично виждам и в колумбийския формат - смисъл напиват се, има любов, има драми...., Но за мен това което помага нещата да не са Биг Брадър е липсата на синхрони тип сам с камерата. Дават просто какво се случва между хората, а не да седиш изкуствено и да им четеш сценария или отговаряш по 3-4 пъти докато им хареса. Лично аз точно това със синхроните намирам за най-манипулативната част, а и безинтересна....във време в което могат да се дават реални отношения. Примерно тотално са оставени на скуката във всяка една локация....ако има игра с наказания и награди би било по-интересно. Не видяхме едно парти реално, не видяхме никаква провокация примерно цял ден да  ходят на пътека и тн. Неща които да разнообразят зрителя. И като цяло липсата на физически качества е най-неприятния момент, от този сезон като гледам сигурно точно 2-3 човека биха издържали в реален колумбийски формат ....навярно Боби и Красима и Стратимир. 🤣 Оттам натам другите просто не ги виждам. Да вложат малко в съоръжения....не е нужно да е на плажа. Море не е като да не сме виждали зрителите. Отиват и правят метални и масивни конструкции на някоя ливада, на плажа само за водни битки и така. Не им се влага в трасета, да са по-дълги и многокомпонентни. Аз след като видях за какво става дума наистина не си представям вече да гледам нашия ганьовски формат с тухлички и летви от разтурените летни капанчета от миналата година. Даже хората с умения съветвам да кандидатстват директно за Колумбия....там приемат и чужденци. Да ще им е скъп билета, но при участие ще получават пари със сигурност чрез награди, там се дава тази възможност. Ако не друго поне това ще избият като разход. А и това реално би им отворило много повече врати....за коучинг към целия испаноговорящ свят. Другото е губене на време......според мен. Да не говорим, че по тези места руснаци и хора от Източна Европа са доста интересни за местните за гледане та шанса е голям да те изберат за кастинг.....

Оригинала е стартирал 2004, е ние сме там, не го ли схващате! Намират се и стари клипове в нета. За първи сезон даже се разбра, че са ни изпратили/подарили стар реквизит тип змейка и други дървении. И те в началото са били нашето ниво, просто с годините го вдигат, но ние нито ще изкараме 17 години, нито ще подобрим нещо. Няма как да се наливат пари в качествен продукт като и този върши работа, има желаещи, има гледаемост-рейтинг.

Soney,
страхотно си го написала, респект и браво!
Аз лично поемам ангажимент да стигне до Гуспата и Владо Карамазов.