За жените без деца

Осиновяването, като и раждането на собствено дете не са за всеки, разбира се. Съгласна съм, че е нагло и глупаво да се подтиква някой към такива стъпки, родител се става, когато си готов, в идеалния случай.

 Да, говоря от гледната точка на биологична майка на децата си, но това не означава, че съм привързана към тях на генетична основа. Или че не съм имала проблеми с обяснения на сложни семейни ситуации.
 All we need is love. Така съм избрала да вярвам.

За нас специално беше много важно да отгледаме дете.
Живот без деца не сме си представяли.
И ако не можехме да имаме собствено,щяхме да осиновим дете .
Не,, за да си лекуваме душевните рани,,както каза някой назад в темата.
А защото наистина искахме да имаме дете.
И да не бях забременяла в никакъв случай нямаше да останем без деца.

За осиновяването-имам приятелка,която е осиновено дете и никога не са крили този факт от нея.
Защото семейството и живее в малко градче и там тайни няма.
Всеки знае всичко за другите,клюките са нещо нормално.
За да не разбере тя от други хора, още от малка родителите и са разказвали как отишли в дома и са избрали точно нея,защото тя била най-красивото и най-милото бебе.
И тя като малка много се гордееше,че е избрана..
Нямаше никакви драми,а за биологичната си ,, майка,, изобщо не искаше да чува.

За нея тези хора са родители,а не осиновители.
Защото родител е този,който те е отгледал,а не който те е захвърлил.
Това са нейни думи..

Вени, поначало осиновителят за осиновеното си дете е родител като всеки родител и то за него е неговото си дете - това е идеята, така е в нормалния случай, не е изключение при твоята приятелка. Изключение би следвало да е обратното - биологичният да е родителЯТ за детето. Имам предвид при пълно осиновяване, не при разни роднински и непълни, иначе варианти всякакви.

И въпреки това осиновяването не за всеки, който иска биологично дете, е равностойно на имането на биологично дете. Хората сме различни. За мен също не би било същото. Който както го чувства. Природа. Затова и е неподходящо да се предлага като универсално решение на всеки, който иска, но няма биологични деца.

То няма как други хора да те "подтикват" да осиновиш, насила никой не предприема такова действие. По-скоро хората показват съчувствие и подкрепа - не че близкият им не би се сетил сам за варианта "осиновяване", просто емпатия. За един ще дойде утешително, за друг - излишно, за трети - нетактично, за четвърти - смъртна обида и повод за размахване на пръст години напред.

Между другото науката все още не е доказала, че политическата коректност и постоянната стерилност в думите и отношенията, имащи за цел случайно да не засегнем някого, всъщност правят хората по-щастливи или отношенията им - по-добри. По-скоро единствено умножава броя на хората, които постоянно се чувстват обидени, засегнати и възмутени от нещо.

Темата се в раздвижила . Радвам се , че първоначалния фокус ( от защо ми се случва на мен) се е изместил на практически реални примери от живота на жени, които имат опит с невъзможност да заченат/донорски яйцеклетки/ осиновяване и детенце с увреждания. Това са много ценни споделяния и наистина ми помагат много. Дано и на други жени да са в полза.

За обидата… друг акцент, който се е обсъждал. Обидно е , много е обидно. Точно след поредна неуспешна АРТ процедура ( когато не извадиха нито една яйцеклетка от мен и аз предпочитах да не съм се събуждала от поредната анестезия) , най- младата двойка в семейството съобщи тържествено , че очакват бебе. И от тогава не се е спирало със снимките от всеки видеозон, обзавеждането на детската стая, купуването на бебешки дрешки, растежа на корема, бейбишауър, така до раждането . Инстаграм вече е бебешки снимки само. Ако бях аз на нейното място нямаше да го правя. Защото знаят, през какво преминахме, на какъв хал сме. Аз знам, че тя има право да се радва на първата си бременност и да прави каквото реши , дори се чувствам още по-зле, че тези нейни действия ме натъжават. Не съм сигурна дали успявам да го обясня.

Друг пример - сестрата на ММ постоянно ми пожелава следващия път като се видим да й кажа, че съм бременна. Тя може да го иска от сърце и да се опитва да ми вдъхва кураж, но аз се натъжавам. Дори ограничих контактите за да не ми се налага да я “разочаровам “.

“Ще стане - имате време” казват някои. Никой не знае с колко време реално разполага. И за да стане - трябват читави яйцеклетки, сперматозоиди и още много други перфектно синхронизирани неща, знаете. Мъчно е, че някои успяват само като не се пазят, а други като нас харчат изключително много пари , време и емоционален резерв в процедури, които за нас към момента са без резултат.

Осиновяване - не сме готови. Изпитвам силна неприязън към жена, която е изоставила детето си. Замисляли ли сте те, че ще взема да отглеждам детенце на такава жена, може би?

Не искам да превръщам темата в изповедалня, чета чуждия опит и мненията ви с голям интерес. В реалния живот е по-добре отколкото перфектната показна съвършеност  в инстаграм и фейсбук.

Моля, продължете.

Сложно е, когато имаш хора с репродуктивни проблеми в близкото обкръжение.

Докато се борех за собствено дете в моето обкръжение от роднини приятели и колеги по едно и също време имаше около 20+ бременни жени. Не че не се радвах за тях, но ми беше безкрайно тежко заради нас. Изследвания, неуспешни АРТ процедури, операция от ендометриоза и т. н. Но стерилитета ме научи да съм борбена, решителна, да вярвам в преценката и интуицията си. Това ми е много нужно сега когато се грижа за детето, което внезапно на 9г се сдоби с увреждане. В един негов момент на крайна непоносимост от ситуацията ми каза, че аз съм виновна за това, че страда, защото съм го родила, а тогава дори не знаеше колко се борих да го има и затова думите му бяха точно в 10ката. Едно знам със сигурност. Ако това дете беше осиновено баща му отдавна нямаше да е с нас.

Според мен има принципна разлика между снимки в Инстаграм и реплики като тази на приятелката на Рори.
Инстаграм не е канал за лична комуникация и човек не може да спре или прикрие живота си само защото в обкръжението му има двойка с репродуктивни проблеми (или човек с някакви проблеми). Разбира се, че по възможност е хубаво да бъде тактичен, и разбира се, че е човешко на човека с проблемите да му става гадно от това, но тук вина никоя от страните няма.
Репликата си е направо обидна, нетактична и дори глупава, единственото хубаво, което може да се каже, е, че не е отправена с цел да обиди. Съгласна съм, че не бива да се прекалява с ранимостта и политкоректността (днес обществото в Европа и САЩ достигна висини в това отношение), но все пак понятие за тактичност е имало винаги.
Сега, къде е границата при тези принципни уж според мен разлики, е доста трудно да се определи... със сигурност не е само според това, към кого е адресирано действието.

И аз имам роднини/ близки които правят абсолютно същото и ме натъжават.Мм казва, че ако някои не се интересува директно или индиректно от теб, трябва да се  сведе до минимум общуването със същия човек.
🙏🤗🤞☘️♥

Винаги съм избягвала да говоря за деца с хора, които нямат. Но това не значи, че трябва да крия своите и да не качвам снимки. Да не прекаляваме!

Не бих очаквала от който и да е, дори от най-близък човек, да крие радостта от собствената си бременност, понеже при мен е имало несполука.

Fever Ray и Olia Nik,

Имали ли сте репродуктивни проблеми, губили ли сте дете ?

Явно не си чела отговорите ми в темата, а аз писах немалко. Предполагах, че поне авторите на темите четат какво се пише в тях.
Имаме репродуктивни проблеми и аз, и съпруга ми. И дете сме губили. И бременности неуспешни сме имали. И безброй неуспешни опити ин витро сме имали. И деца имаме. Последното ин витро беше преди броени седмици - с донорска яйцеклетка. Опитали сме от всички аспекти на темата през последните 25 г.
Какво значение има това?
Въпросът е в нагласата.

Според мен, ако имаш средства, иди в чужбина, макар, че сега е трудно с този К19.
За мен, това да те събудят и да не са извадили нищо, си е излагация за този екип.

Наистина не си готова за осиновяване, трябва да изпитваш благодарност към тази жена, че е родила това дете, и е  станало така, че можеш ти да станеш родител на това дете, а не да изпитваш неприязън.

От социалните мрежи не бива да се дразниш, не се изпълвай със завист към тези, които имат бебе. А а само любов към децата. Научи се да се радваш истински на децата, които срещаш по пътя си. Дори и непознати.
Не се сравнявай с други хора, всеки има различен живот. Аз бих отишла в някой магазин за бебешки дрехи  и ще купя дрехи за бъдещото си дете! Защо не?  Продавачката ще те пита, 'на колко е бебето', ти и отговори на колко.   По този начин ще се почувстваш и ти като твойте приятелки от ФБ с бебетата. Дръж се като майка, и ще привлечеш бебе и ти. Колкото и невероятно да ти се струва, действа.

Офтопик. Извинявам се, но "дете" би следвало да означава родено дете, не бременност, плод. Казвам го, защото този израз се използва много често за спонтанен аборт, често дори и в ранна седмица, а според мен е некоректно такова нещо да се поставя в една група, дори само словесно, с - да не дава Господ! - смърт на родено, поотраснало дете, по-ужасно от това няма, дори да нямаш репродуктивни проблеми, докато аборт се преживява, дори и да имаш.