За жените без деца

Ако е писано , става значи. И има много такива случаи, когато медицината е безсилна и които отрича, пък чудеса са ставали и стават. Някои успяват, на някои им се дава. Дай Боже и на нас !

Марлена ,и репродуктивни проблеми имам и съм донор.Ами не ми е лош генът-руса,сини очи,висока,стройна,здрава и нормална жена.Не всички донори са мургави сестри.
Аз се борих много ,със себе си,с проблемите си,с роднините на мъжа ми ,но най-трудно преодолях себе си .Имах моменти ,когато исках просто да седна в ъгъла на хола с една бутилка водка ,един сок и една кутия цигари и да рева с глас.Чувствах се като неудачник.Но осъзнах,че това е моят път ,с всеки бодил по него.Имам това,за което други мечтаят.Стигала съм до там ,да предложа развод на мъжът ми ,за да си намери здрава жена и да имат деца без да минават през това.Но като забременях с дъщеря ни ,още от теста ,знаех че ще родя .И си махах корема гордо,ходих по ресторанти,барове,рисуване с вино и където се сетиш.Мъкнах торби и живях нормално.
Да ,наскоро по друг повод св убедих,че в медицината не винаги две и две е четири,но знам и че Господ помага,но в кошара не вкарва.Но и аз самата два пъти забременявах по чудо ,последния път теста и заповедта за инвитро съвпаднаха на един ден.

Разбира се, че стават чудеса, ама трябва да си пуснеш фиша (медицината, щом не става натурално). Вярвам, че е Божа работа, при това най-лично.
В момента пишеш нещата по този начин, защото те боли и смяташ за несправедливо всичко и се кълнеш как ти няма да постъпиш като този или онзи със снимките. Когато човек е щастлив иска да сподели щастието си, да се похвали и мисли от типа "ще нараня други" хич не му минават през ума. Много декларации даваш, спориш с хората, защото все още си на етап отричане на фактите и мислиш, че като протестираш и се сърдиш на хората в темата, това ще промени нещата. Няма да ги промени. Добронамерени сме, защото разбираме колко ти е мъчно, но като ни скачаш няма да стане по-добре.

Мургавите сестри обичайно не стават донори. Нито се заплаща донорството, нито имат някаква полза.
Обичайно донорките са жени над средното ниво, които имат съвсем чисти желания да помогнат.

Айде сега , чак пък скачане. Че и спорене. Че и декларации съм давала. Че съм се и кълняла…

А би било хубаво да ни идва на ума, нали ? Щото и на мен не ми дойде на ум, че мога да засегна нечии болни теми ама ей го на . Види се .

Според мен, дамата искаше просто подкрепа от други дами, които са преживявали същото като нея. А ние скочихме да й обясняваме какво да прави и разни други методи, освен естествения
Marleena, направи си услуга и излез от тази тема и от други подобни. Наблягай на работа и хоби, поддържай се в добро настроение и позитивна нагласа и действай по предварително изготвения план. И дай Боже много скоро да се сбъдне мечтата ти!

Дори и в този пост скачаш. А няма на кого, всеки тук крайно добронамерено се опита да ти помогне да намериш оптимистичен поглед върху проблема, доста момичета споделиха и личен опит..а единствената, която звучи засегната засега си ти.

Подкрепата не означава да й припяваме на нагодуванието и дори неособено справедливите упреци и очаквания към околните и кой имал право и на какво имал право. Това са все морални въпроси, които са лични и няма как да са обвързани с нейния живот. Всичко, което обикновено се казва в такова душевно състояние вече е изразено, но има и морално осъждане за неща, които в момента я дразнят у другите, само защото сякаш незаслужено тя е наказана, а другите незаслужено благословени.

О, колко интересни размисли имаш. Наистина по-добре е да не се занимаваш толкова с чуждите животи.

Марлена,хора които не са прекарали една минута в репродуктивна клиника,няма да те разберат .Или поне голяма част от тях .
Февър ,има едно "дарвние за донорката " ,което масово си го търсят.

Много трудно е с незасягането на нечии болни теми. По логиката на Марлена например занимаващите се с бягане не трябва да качват снимки заради сакатите и парализираните, а пък художниците не трябва да показват творбите си заради крехките чувства на слепите и далтонистите.
Марлена, ти имаш два пътя - или се примиряваш със ситуацията и се стремиш да живееш пълноценно въпреки нея или продължаваш с философстването, докато не се озлобиш накрая.

Всеки си говори , пак казвам, от своя опит и разбирания . За засягане от съфорумки  изобщо не може да става дума. За озлобяване  хептен.

 В процес на приемане съм на нещата и всичко друго е наред в личен план. Има по-големи мъки и травми , с които хората са принудени да живеят и преживяват.

Кой знае пък може и на нас да се случи чудото, нали по Коледа ставали чудеса

Marleena, разбирам как се чувстваш и в тази ситуация е съвсем нормално да си задаваш тези въпроси. Не е имало ден в почти 5-годишната ми борба за дете, да не си задавам въпроса "Защо на мен?". Не можех да се зарадвам даже за сестра ми, при която също не беше лесно, какво остава за приятелки. Даже нямаше с кого да говоря за това, ММ не искаше, той винаги е вярвал, че ще стане някой ден. И психолози търсих, но неуспешно. Не знам дали няма такива в клиниките, би било полезно. На мен лично ми помагаха истории на щастливи родители, минали през трудности-жена, забременяла на 13ти опит инвитро, жена, бременна с донорска яйцеклетка, осиновители. Приех, че има и други начини, докато действах по моя. На всеки му помагат различни неща, но трябва нещо да те държи, иначе е много тежко, знам.
Дано ти се случи коледното чудо!

В онзи период се чувствах добре единствено сред жени, които водеха моята борба. Тогава пишех и четях само в Проблемно забременяване и Зачатие и от споделения опит реших как да действам и успях. Най-отговорно заявявам, че забременях въпреки светилото, което ми се водеше лекар и основно благодарение на всички теми във форумите касаещи проблемното забременяване и контактите с други жени които искат, но не могат да забременеят лесно. Просто Марлена не е в правилния подфорум. Там, в правилния за нея подфорум има тема или поне имаше преди години със споделени истории с щастлив край. Там въпросът "Защо на мен" губи смисъл и човек си задава правилния въпрос "Какво да направя". Предполагам това което Марлена се опитва да каже, но не успява да обясни е, че  се чувства неразбрана и неподкрепена от роднините и приятелите си, които знаейки положението й омаловажават болката и преживяванията и приемат своето щастие, свързано с очакването на дете за по-значимо и изглежда така сякаш й го навират в очите. Убедена съм, че тя изобщо няма предвид всички споделящи снимки в социалните мрежи, а само тези с които има лимни отношения.
На третата година от моята борба моя приятелка и колежка по цял ден в службата говореше с мен и други колеги за бебетата на наскоро родилите няколко наши колежки. Бюрата ни бяха едно срещу друго и нямах вариант да не присъствам на разговорите. А в същото време много имах нужда да споделя с приятелката си страха си от предстоящата ми гинекологична операция, но така и не можах да се вредя, защото беше много по-готино да се обсъждат бебетата и новоизлюпените майки и техните вълнения. Очаквах че като приятелка ще се сети, че тези безкрайни разговори по тая тема ми идваха прекалено болезнени и ще ги минимизира, но беше тъкмо обратното. Когато си взех сесмица отпуска, за да направя изследванията преди операцията я поканих да дойде в къщи да се видим. Отказа като се извини, че няма време, но в същото време отиде в болницата при наскоро родила колежка. През цялото време ми се набиваше в очите колко важни са емоциите около бременните и родилите колежки и колко избягва да сподели моите болки и притеснения. Най-голямо разочарование и болка в този период изживях от отношението на уж най-близките ми тогава приятелки. И това приятелство приключи, защото не бях интересна и нормална като другите.
За това говори Марлена. За неразбирането, омаловагаването, пренебрежението, липсата на емпатия от близките и приятелите, които пак ще си бъдат щастливи с техните бременности и бебета, просто могат да спрат да демонстрират щастието си пред Марлена. Не дразни самото събитие, което е прекрасно, а това че роднините с готовност споделят радостта на щастливата двойка, но игнорират болката на другата семейна двойка. Така както ако в едно семейство се толерира едното дете, другото страда. Смятам че това се опитва да сподели авторката, нжо не успява и съответно усещайки че отново не е разбрана заема отбранителна позиция.

ПП Подтвърждавам за коледното чудо. Видях положителния тест на 26.12. от спонтанно забременяване с един яйчник и една тръба след операция, 4 неуспешни инсеминации и едно неуспешно инвитро в рамките на 3г. борба.

Не можеш да накараш хората, нито да очакваш от тях, да си сдържат щастието. Щастието и нещастието са емоции, които винаги излизат наяве. В крайна сметка въпросната двойка не е отишла на гости на авторката да й се похвали, нито на лични съобщения са изпратеви снимките. Хората си ги качват в техния профил, а за родата една желана бременност е повод за радост и всеки се вълнува. Също така роднините и чуждите хора не обичат нещастието, защото има един несъзнателен момент на избягване на мислите за нещастието, все едно не съществува, и това става от страх да не му се случи на човека същото. За нещастния човек всяко чуждо щастие е болезнено и всеки смята своето нещастие за най-голямо. В момента авторката е в траур и ще го изживее и преживее постепенно.