Нямам желание за повече връзки

Даването в една връзка го разбирам не като даване на материални неща, а по-скоро като даване на помощ, внимание, съпричастност. Ако е за материални неща, тогава е да си купуваш вниманието на другия и даже да го изискваш, защото ти си си го купил.
Да, има его в даването, има самочувствие, може да има покровителственост.
В приемането може да има егоизъм също.
Но ако двамата се обичат, тогава всеки иска да направи нещо за другия и даже не броят, мерят и теглят кой какво дал, какво взел.

Принципно си права за коуча но не това е акцент.
Никъде не е казано, че връзката е алъш-вериш.
Трябва да се чете и между редовете.
В крайна сметка за всички ни важат различни приоритети, в различен етап от живота ни.
Сравняването ни с другите, често е причина за проблеми.

За мен, една жена трябва да има мъж до себе си. Особено, казвам особено, ако е на 40+! Ако е 25-30 бих го приел, по-някакъв начин, нали такива са били обстоятелствата. Но след 40, е различно. Както при мъжа, така и при жената, трябва малко мозък в главата, защото това не е като на 25г. да има време и така нататък..
Животът е даден на всеки да го живее, така както намери за добре. Лично аз, съм мъж който признавам си, не мога без жена. Случвало се е да остана сам по-някаква причина, било то в болнични, или друго.. е не мога да издържа без присъствието на жена, повече от няколко дни. Не харесвам това чувство, когато се налага да бъда сам вкъщи, не можеш да си я видиш, да си я прегърнеш.. да вечеряте заедно. Семейство, без жена в него, огън да го гори. Слава на Бога, аз цена, уважавам и обичам дамите. Да му мислят, останалите безмозъчни същества - мъжете, които не оценят, това което са имали! Нормално е, когато един мъж, не знае как да бъде мъж, жена му е нормално да го остави и да си тръгне.. Има жени на които им е дошло до гуша да търпят мъж некадърник, по-цял ден да кисне пред компютъра и да играе някакви си игри, вместо да бъде полезен с нещо на жена си, било то в домакинството, или с грижа към детето. Нормално, че такъв "мъж" ще го остави и ще си тръгне. За какво и е необходим такъв льольо в нейният живот. Понякога се случва, че животът отнема съпругът на някоя жена и в предвид обстоятелствата, за нея се налага да вземе решение, как да постъпи с това да прекара животът си с някой друг, или да продължи сама, напред. Аз, свалям шапка на дамите, които решават, че ще продължат своя път сами със своите дечица, и не търсят нов партньор в своя живот, защото това в моите очи, личи колко е означавал "бившият" й съпруг за нея! Наистина, едно голямо браво към такива жени, защото това не е лесно, и не би го издържала това, всяка една жена.. Повечето, след (година-две-три-пет) биха продължили живота си с нов партньор до себе си!

Няма нужда от есета в защита на жените и семейството. Една жена си е идеална и сама.

Имам си прекрасен мъж, но и сама живея прекрасно и понякога много ми липсва всичко описано по-напред в темата, с тоталното несъобразяване.

Всички са различни -някои са добре без половинка, други имат нужда от такава.
За мен лично е хубаво да имам половинка, може да не се получи, но не бих се отказала да търся, бих искала да остарея с някой. Но мисля, че дори да не се  ми се получи не  е таква драма.

Всеки самоосъзнат, независим индивид може и сам.
Не е там въпросът.

Бил съм всякак - и така, и така.

И аз мога всичко, но не искам, много по-добре ми е с жена.
Облагородява ме, всичко е много по-хубаво, особено като е истинско. Плюс това, като имаш много да дадеш в личен план на една връзка, някак си потенциалът седи в застой и не се чувстваш пълноценен. Естествено трябва и подходящият човек за това нещо.

Иначе всеки си е щастлив сам за себе си.

Драма няма никаква, всеки избира как да живее.
Някои искат да са с някой, но все не срещат и не им се получава.
Други скачат от цвят на цвят и т.н.

Общо взето на майка с дете, особено отгледано в 21-ви век, еманципирана, мъж не й трябва, освен за секс, компания, споделеност и т.н.
Но всичко изброено си има и заместители - вибратор, приятелки и т.н. Всеки си избира.

Сама съм от повече от година и тъй като не намирам подходящ човек, считам че е по-добре така, отколкото с някой, кой да е мъж, ако не ми е на сърце. Явно е, че мъжете имат повече нужда от "общественото одобрение" и да не са сами от нас. Естествено, че всяка би предпочела да е щастлива с подходящия за нея човек. Но когато не го срещаме, какво? Да живеем пълноценно, да обичаме себе си, да уважаваме другите и да се грижим за близките си, а това "нашето" ще ни намери, когато му дойде времето и мястото.

Можем всичко да си изговорим, но истината е, че най-много енергия човек черпи от емоционалните си връзки.  Всеки има нужда да дава и да получава, да обича и да бъде обичан. Не вярвам някой доброволно и целенасочено  да не желае пълноценна връзка. Ако е така, зад това стои нещо.
Темата и въпросите, които тя поставя, за мен
са малко по-различни. Примерно...
До колко съм склонна да променя своя и на децата си живот?  Има ли действително реалистичен вариант това да сработи, тъй щото всички така да са по-щастливи и да живеят по-добре? Аз знам какво търся, ама то дали търси мен? Няма ли да се чувствам нон-стоп длъжна аз да правя компромиси....  е такива неща.
Пък да си призная и другия сценарии ме тормози - ако остана сама, няма ли да обсебвам децата си и да разчитам на тях повече от нормалното? За сам родител динамиката във взаимоотношенията не е никак проста и лесна... уфффф ето сложно стана....

Не мисля че мъжете искат обществено одобрение повече от нас. Според мен е физическо - той има нужда от секс всеки ден и от хора около себе си.
Жената носи и двете + един куп други екстрички.

Сложно е, но напълно мога да се съглася с теб. Дори да няма деца, ние хората, сме социални животни, т.е. съзнателно или не изживяваме и лошите и хубавите неща като загуба на близък или пък успехи в кариерата и др. под. с човека до нас. Само да си представим някакъв страхотен кариерен успех-защото вече го споменахме, връщаш се вкъщи и няма с кой да го споделиш, да му се зарадваш. Да, има приятели, но идва момент, в  който ако те са семейни, времето на всеки от тях е лимитирано, не е както преди - безкрайно шляене по улиците и висене на барове.
Ако има деца, разбира се, може да се споделя с тях, но ако е труден момент, едва ли, освен ако не сме с всичкия си.
Едва ли е голяма драма човек ако е сам и му е добре, но си мисля, че идва момент на някаква непълноценност и неудовлетвореност. Не казвам да си с някого, защото трябва да си с някого, напротив. Мнението ми е, че ако си си срещнал човека до теб, колкото и да е хубаво сам, по-хубаво е заедно с него.

Лейди, има мъже пердета, които грам не ги интересува "общественото мнение".

Нормално да си сама повече от година в сегашната ситуация.
Даже и повече от година.

Дори да не беше пандемията, повечето срещи като цяло са "кухи", запълващи време, и отново минава период на пресявка, в който пак си сам, а това, че излизаш с този, онзи, поддържаш отношения известно време в периода на кастинга, пак не те прави щастлив, а само те изтощава емоционално. Но е така - нищо хубаво не идва бързо, а като дойде си мислим колко бързо се е получило, именно защото преди това сме влагали постоянство.

Та, ще дойде и твоето време.

ПримаДона, ще се учудиш колко много мъже, че и жени ги мързи, и никак не правят секс всеки ден, колкото и нормално да е за мен, сигурно и за теб.

Всичко това е вярно, ама важи 100% и наобратно - и жените имат нужда от секс, и жените имат нужда от човек до себе си и гушкане (даже много повече от мъжете), а и мъжете носят доста екстрички.

В това няма спор. Аз се радвам, че мъжете все още искат жени до себе си- защото като ни гледам нас, ми ние сме станали някакви асоциални елементи.

Кои ние? Говорете само за себе си. Има хора и хора, не е до мъж или жена. За мен вече писах е чиста загуба на човешки потенциал да живееш сам като куче. Или дори сам с дете/деца. Мога, правила съм го. Ами, както написаха по-горе и важи за връзка с мъж

Благодаря ви дами, за споделеното! Почуствувах се за първи път без да се притеснявам като сред свои.
Сама съм от 1 година и не ми пречи особено.